English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

Така започна всичко. Децата основни виновници за първата находка: Александър Дедов, Петър Дедов, Стефан Симов, Михаил Симов, Иван Анчев, Марко Анчев, Божидар Колев и Ерма Колева (c) НПМ
Така започна всичко. Децата основни виновници за първата находка: Александър Дедов, Петър Дедов, Стефан Симов, Михаил Симов, Иван Анчев, Марко Анчев, Божидар Колев и Ерма Колева (c) НПМ
Екипът на НПМ в действие (1) (c) НПМ
Екипът на НПМ в действие (2) (c) НПМ
Екипът на НПМ в действие (c) НПМ
След края на успешно завършената мисия (c) НПМ
След края на успешно завършената мисия (c) НПМ
Останките на около 5,5 милиона години -- в случая: част от долната челюст със зъбите (c) НПМ
Останките на около 5,5 милиона години — в случая: част от долната челюст със зъбите (c) НПМ

София преди 5 милиона години — поглед назад чрез едно малко откритие

20 декември 2009 15:40

На 18.11.2009 г. учени от Националния природонаучен музей откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди приблизително 5,5 млн. години.

Всичко започва в неделя 15.11.2009 г. Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай малка рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност. Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. Софийски сом — Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5—6 млн. години. Вниманиетто на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей — БАН, но не са достатъчни за точно определяне.

Така на 18.11.2009 г. екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успя да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказа доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволи и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.

Какво следва оттук нататък. Детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5—7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно ще ги откриете в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен.

Да познаваш миналото значи да знаеш част от бъдещето. Пред прага на глобално затопляне такива открития ще ни разкажат много за природната обстановка, промените и катаклизмите в климата преди милиони години. Така ще знаем повече и ще сме по-подготвени за това което ни очаква утре.

Изпрати на приятел Версия за печат