Приказка за един музей

Тези дни се навършва година от началото на стажантската програма в Националния природонаучен музей и, както се полага на всяка годишнина, идва време за равносметка - какво научихме, какво постигнахме и какво ни предстои. Но нека разкажем една приказка:

Имало едно време едно момче, което страстно обичало природата. Следвайки мечтата си да стане учен, то поглъщало с неутолима жажда всяка книга, попаднала в ръцете му, и често бродело из горите и полетата, за да лови пеперуди и да събира ценни камъни. По онова време не е имало нито автомобили, нито лифтове, но момчето не се плашело от дългото ходене. Един хубав ден то дори решило само да изкачи връх Мусала и по пътя нагоре срещнало благороден ездач заедно с конницата му. Възхитен от смелостта и упоритостта на младия пътешественик, ездачът свалил пелерината от гърба си и му я подарил, за да го топли в студените нощи.

Такава е историята на запознанстовото между Цар Фердинанд и бъдещият директор на тогава Царския природонаучен музей Иван Буреш. С нея избрахме да започнем 'Приказка за един музей' - нещо средно между екскурзоводска беседа и личен поглед върху това, което биологията като наука дава на хората. Съставянето на текста беше една от основните ни задачи като стажанти, а първото й представяне пред публика беше своеобразен подарък за Алекси Попов по случай пенсионирането му. Работата се оказа идеално оправдание да почукаме по вратите на кабинетите и да зададем на специалистите всичките си въпроси, свързани със живота на животните и живота на учените. Малко по малко спечелихме доверието на музейните служители и днес с радост можем да кажем, че се чувстваме част от екипа.

Как се роди стажантската програма и как се включихме в нея е също е дълга история. В началото й стои омагьосаното ни от неизследвани подземни царства и летящи нощни създания въображенние, което ни доведе в Центъра за изследване и защита на прилепите с ръководител Боян Петров. Дейностите ни са съсредоточени основно на терен и често се доближават до това, което като малки наричахме приключение. Многобройните командировки ни дадоха възможност да се докоснем до някои от най-дивите и дивни кътчета на България, както и до някои животни, които никога не биха ни показали на университетска практика. Заедно с нашите приятели Владимир Карадаков, Илиана Александрова и Теодора Георгиева създадохме здрав и сплотен екип, научихме да разчитаме един на друг и да не се плашим от допълнителна работа.

И така, след като в продължение на няколко месеца се разхождахме из коридорите на музея, пренасяйки кални епруветки или картонени кутии с ранени прилепи, Силвия Тошева, експерт по връзките с обществеността в музея, реши да официализира присъствието ни. Ходът беше полезен и за двете страни - НПМ се показа като съвременна институция, която дава възможност за изява на младите, а ние добавихме плюс във все още кратката си биография. От експеримент, в чийто успешен край миналата година не беше убеден никой, тази година стажантската програма продължава да се разширява и обхваща все повече студенти от различни области. Места за обучение и работа има в направленията безгръбначни животни, биоспелеология, ихтиология, херпетология, орнитология, прилепи и палеонтология, като съществува и възможността за участие в големи биологични проекти като Натура 2000. Студенти, изучаващи туризъм, музеология или изкуство, са поканени изкарат в музея задължителните си стажове, да придобият опит като екскурзоводи или аниматори в образователни програми за деца, както и да участват в проекти за развитие и обновяване на експозицията или да реализират собствени творчески планове.