English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

Приказка за един музей (1) (c) НПМ
Приказка за един музей (2) (c) НПМ
Приказка за един музей (3) (c) НПМ
Приказка за един музей (4) (c) НПМ
Приказка за един музей (5) (c) НПМ
Приказка за един музей (6) (c) НПМ
Приказка за един музей (7) (c) НПМ
Приказка за един музей (8) (c) НПМ
Приказка за един музей (9) (c) НПМ

Приказка за един музей

21 март 2012 20:00

Тези дни се навършва година от началото на стажантската програма в Националния природонаучен музей и, както се полага на всяка годишнина, идва време за равносметка - какво научихме, какво постигнахме и какво ни предстои. Но нека разкажем една приказка:

Имало едно време едно момче, което страстно обичало природата. Следвайки мечтата си да стане учен, то поглъщало с неутолима жажда всяка книга, попаднала в ръцете му, и често бродело из горите и полетата, за да лови пеперуди и да събира ценни камъни. По онова време не е имало нито автомобили, нито лифтове, но момчето не се плашело от дългото ходене. Един хубав ден то дори решило само да изкачи връх Мусала и по пътя нагоре срещнало благороден ездач заедно с конницата му. Възхитен от смелостта и упоритостта на младия пътешественик, ездачът свалил пелерината от гърба си и му я подарил, за да го топли в студените нощи.

Такава е историята на запознанстовото между Цар Фердинанд и бъдещият директор на тогава Царския природонаучен музей Иван Буреш. С нея избрахме да започнем 'Приказка за един музей' - нещо средно между екскурзоводска беседа и личен поглед върху това, което биологията като наука дава на хората. Съставянето на текста беше една от основните ни задачи като стажанти, а първото й представяне пред публика беше своеобразен подарък за Алекси Попов по случай пенсионирането му. Работата се оказа идеално оправдание да почукаме по вратите на кабинетите и да зададем на специалистите всичките си въпроси, свързани със живота на животните и живота на учените. Малко по малко спечелихме доверието на музейните служители и днес с радост можем да кажем, че се чувстваме част от екипа.

Как се роди стажантската програма и как се включихме в нея е също е дълга история. В началото й стои омагьосаното ни от неизследвани подземни царства и летящи нощни създания въображенние, което ни доведе в Центъра за изследване и защита на прилепите с ръководител Боян Петров. Дейностите ни са съсредоточени основно на терен и често се доближават до това, което като малки наричахме приключение. Многобройните командировки ни дадоха възможност да се докоснем до някои от най-дивите и дивни кътчета на България, както и до някои животни, които никога не биха ни показали на университетска практика. Заедно с нашите приятели Владимир Карадаков, Илиана Александрова и Теодора Георгиева създадохме здрав и сплотен екип, научихме да разчитаме един на друг и да не се плашим от допълнителна работа.

И така, след като в продължение на няколко месеца се разхождахме из коридорите на музея, пренасяйки кални епруветки или картонени кутии с ранени прилепи, Силвия Тошева, експерт по връзките с обществеността в музея, реши да официализира присъствието ни. Ходът беше полезен и за двете страни - НПМ се показа като съвременна институция, която дава възможност за изява на младите, а ние добавихме плюс във все още кратката си биография. От експеримент, в чийто успешен край миналата година не беше убеден никой, тази година стажантската програма продължава да се разширява и обхваща все повече студенти от различни области. Места за обучение и работа има в направленията безгръбначни животни, биоспелеология, ихтиология, херпетология, орнитология, прилепи и палеонтология, като съществува и възможността за участие в големи биологични проекти като Натура 2000. Студенти, изучаващи туризъм, музеология или изкуство, са поканени изкарат в музея задължителните си стажове, да придобият опит като екскурзоводи или аниматори в образователни програми за деца, както и да участват в проекти за развитие и обновяване на експозицията или да реализират собствени творчески планове.

Изпрати на приятел Версия за печат