За нас

История

Националният природонаучен музей (НПМ) има близо сто и двадесет годишна история. Той е най-старият музей в България и най-старият и най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров. Основан е през 1889 г. от Княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. В началото съхранява личните колекции на княз Фердинанд от птици, бозайници и пеперуди. Първият уредник на музея е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който е бил известен орнитолог. Той подготвя първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда на сегашното място на музея, открита за посещение през 1907 г. През същата година е издаден и първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната от онова време.

До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др. През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. тези на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов.

Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който е негов директор от 1914 до 1959 г. По това време той се нарича вече Царски музей и представлява основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. Организирани са експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Открити са много нови видове животни и растения. Музеят се превръща в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започва да издава списание с висок международен авторитет. Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя е разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото са своевременно евакуирани.

След войната сградата е възстановена в предишния вид и новата експозиция отваря отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят се преименува на Природонаучен музей. При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института — Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции. По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9 зали.

Това налага през 1974 г. Министерският съвет да вземе решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и за получаване на национален статут. Оттогава се нарича със сегашното си име. След това експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. От отделянето на музея служителите му нарастват два и половина пъти, а броят на публикациите на година се увеличава неколкократно. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград.

Мисия

Мисията на Националния природонаучен музей е насочена в няколко направления: фундаментални и приложни изследвания, управление и съхраняване на колекциите, разпространение на природонаучните знания чрез експозицията и популярната литература, обучение на докторанти и млади специалисти, експертна дейност.

НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Основните приоритети на музея са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия. Някои направления се развиват с предимство и в резултат на това НПМ се явява национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите.

Наред с научната се развива и музейната дейност по поддържане на експозицията и обогатяване и обработване на научните колекции. С това НПМ осъществява своята образователна и популяризаторска мисия. Годишно музеят се посещава от около 50000 (в някои години до 115000) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти и ученици. Организират се временни изложби. През последните две години теми на изложбите бяха: ‘120 години от рождението на акад. Иван Буреш,’ ‘Аконкагуа през погледа на един зоолог,’ ‘Скални мистерии,’ ‘Българи към връх К2 в Каракорум,’ ‘30 години българско участие в Програмата на ЮНЕСКО Човекът и биосферата.’