[01] Долината на река Арда

NATURA 2000: Lycaena dispar, Euphydryas aurinia

Координати: 25° 42’ 59’’ E, 41° 36’ 44’’ N — Надморска височина: 154 m — Площ: 47660 ha

Описание: Районът обхваща част от дълбоката, тясна долина на река Арда, заобиколена от планински склонове и на места високи до 150 m скални масиви предимно с вулканичен произход. Значителна част от територията е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. На места склоновете са покрити с широколистни смесени гори от цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto), космат дъб (Q. pubescens) със средиземноморски елементи като червена хвойна (Juniperus oxycedrus), плюскач (Colutea arborescens) и др. Карстовият район между Орешари—Долно Черковище е почти изцяло от гори от келяв габър (Carpinus orientalis) примесен с маклен (Acer monspessulanum) и мъждрян (Fraxinus ornus). Преобладават също и храсталаци от драка (Paliurus spina-christi), люляк (Syringa vulgaris) примесени със смин (Jasminum fruticans) и в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи. Срещат се и единични дървета от бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis), фисташка (Pistacia terebinthus) и Ulmus minor. Коритото на реката е песъкливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби (Salix) и храсталаци, а на места с галерии от черна елша (Alnus glutinosa). Срещат се и отделни храстчета Tamarix.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; първите резултати са публикувани от Beshkov (1994, 1995). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 17 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pontia chloridice, Lycaena ottomanus и Euphydryas aurinia.

— Целеви видове: Thymelicus acteon, Pyrgus cinarae, Pieris ergane, Pontia chloridice, Lycaena dispar, L. ottomanus, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, Plebejus sephirus, Hipparchia senthes, Apatura metis, Limenitis populi, Euphydryas aurinia, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Защита и заплахи: Част от територията е поставена под законова защита. Тук са например защитените местности Патронка, Пчелен камък, Момина скала, Черната скала и други при Маджарово, обявени за опазване на колония белоглави лешояди и други птици. Местообитанията в района се влияят от човешки дейности, свързани основно с горското стопанство и животновъдството. Горите са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи на района дървесни видове, както и незаконните сечи покрай реката. Има планове за изгаждане на малки ВЕЦ-ове по поречието на Арда. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може също да доведе до негативни последици. Района на Маджарово е повлиян от рудодобива — на много места се виждат изкуствени сипеи от инертни материали от галериите и шахтите, срутвания, изтичащи води от минните галерии, зарязани релси и съоръжения. Голяма опастност за района крият хвостохранилищата с погребани в тях тонове токсичен хвост.

Други бележки: През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Част се припокрива с CORINE място, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Нощните пеперуди са добре проучени и подсилват природозащитният статут на района. Тук са установени следните редки и с консервационна значимост видове: Triodia amasinus dobrogensis, Stygoides colchica, Eochorica balcanica, Saturnia pyri, Perisomena caecigena, Lemonia balcanica, Rethera komarovi drilon, Kentrochrysalis elegans, Carcharodus orientalis, Zerynthia cerisy ferdinandi, Pieris krueperi, Leptidea duponcheli, Colias erate, Tarucus balkanicus, Plebeius anteros, Melitaea punica, Melanargia larissa, Hipparchia syriaca, Hipparchia fatua, Hyponephele lupina, Cilix asiatica, Eumera regina, Erannis declinans, Nychiodes waltheri, Charissa intermedia, Xanthorhoe oxybiata, Thaumetopoea solitaria, Paradrymonia vittata bulgarica, Peridea korbi, Craniophora pontica, Simyra dentinosa, Cryphia burgeffi, Hypena palpalis, Cryphia tephrocharis, Calocucullia celsiae, Cleonymia opposita, Omphalophana anatolica, Amephana dalmatica, Praestilbia armeniaca, Amphipyra tetra, Amphipyra stix, Asteroscopus syriaca decipulae, Episema lederi, Lithophane merckii, Tiliacea cypreago christiani, Agrochola gratiosa, Agrochola osthelderi, Agrochola deleta, Conistra ragusae macedonica, Polymixis trisignata, Gortyna moesiaca, Leucania herrichi, Orthosia schmidti pinkeri, Hadula mendax occidentalis, Leucania punctosa, Nola ronkayorum, Ocneria ledereri, Euplagia quadripunctaria, Ocnogyna parasita lianea. На Stygoides colchica, Melasina christenseni и Oulobophora externata това са единствените находища в България. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз.