English · Български

[31] Ропотамо

Бургаска област
NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 27° 40’ 54’’ E, 42° 17’ 48’’ N — Надморска височина: 35 m — Площ: 9854 ha

Описание: Ропотамо обхваща главно течението на едноименната река, лиманната част и заливната тераса с естествени заливни гори, пясъчни дюни и дълбоко разчленено крайбрежие с вдадени в морето скални носове и тесни и дълбоки заливи. На изток се намират планински ридове със скали и широколистни гори. Съществен елемент от хабитатите представляват крайбрежните блата с хигрофитна растителност с преобладаване на тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia), крайбрежен камъш (Shoenoplectus litoralis), както и такива с хидрофитна растителност: водна лилия (Nymphaea alba). Характерни са и лонгозни гори от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), черна елша (Alnus glutinosa) със значително участие на лианите Hedera helix, Clematis vitalba, Smilax excelsa, Periploca graeca. Широколистните гори са главно от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи или смесени с космат дъб (Q. pubescens), виргилиев дъб (Q. virgiliana) и източен горун (Quercus polycarpa). В изграждането на фитоценозите участват още Sorbus torminalis, габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus). Тревистата растителност е от Dactylus glomerata, Brachypodium sylvaticum, Lathyrus niger, Salvia forskahlei, Genista carinalis и други. По откритите места и в подлеса са представени видовете Colutea arborescens, Coronilla emeris и Juniperus oxycedrus. Крайбрежната ивица е заета от дюни с псамофитна тревна растителност, главно песъчар (Ammophilla arenaria), пясъчна лилия (Pancratium maritimum), вторични храстови и тревни съобщества с преобладаване на драка (Paliurus spina-christi), смин (Jasminum fruticans) и морски пелин (Artemisia maritima).

По отношение на дневните пеперуди районът е добре проучен; първи данни са събщени от Илчев (1924), по-късно допълнени от Krzywicki (1981) и Franke (1989). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 7 от целевите видове [списък по-долу], особено на Heteropterus morpheus и Lycaena ottomanus. Освен в Ропотамо тези два вида заедно са установени единствено в Странджа.

Целеви видове: Heteropterus morpheus, Zerynthia polyxena, Lycaena dispar, L. ottomanus, Hipparchia senthes, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Река Ропотамо с типичната хигрофитна растителност (фото С. Бешков, 2005).
Река Ропотамо с типичната хигрофитна растителност (1)
Река Ропотамо с типичната хигрофитна растителност (2)

Защита и заплахи: Понастоящем голяма част от района е под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Поддържаният резерват Ропотамо е обявен през 1940 г., първоначално като резерват с цел опазване на разнообразие от местообитания и богата флора и фауна. Резерватът Ропотамо включва в себе си няколко по-малки резервата: резерват Водни лилии, резерват Змийския остров, резерват Аркутино и резерват Морски пелин. Част от района попада на територията на Държавно дивечовъдно стопанство Ропотамо и се охранява. Основните заплахи са изключително силното развитие на курортните селища, застрояването и промени във водния режим, породени от водоползванията в горното течение на водосборния басейн на река Ропотамо. На север е курорта Дюни, а на юг — град Приморско, също добре развит курорт център. Има сериозни инвестиционни намерения за изграждането на Курортен еко-комплекс Аркутино от тризвездни и четиризвездни хотели и ресторанти с леглова база от над 1700 места със съпътваща инфраструктура от аквапарк, плувни басейни, открит и подземен паркинг с 400 места, административна сграда, бутици, магазини, семинарни зали, спортни комплекси, казино и вариете, яхт-клуб, голф игрище, туристически агенции, стопански сгради, машинен парк, конна база на територия от 612 декара. Строителните дейности, подържането и ползването на този комплекс с многократно увеличения човекопоток ще унищожи и увреди естествените местообитания. Подобни инвестиционни намерения за ново и възстановянане на старо, забранено строителство има и за нос Хумата на границата на Ропотамо. Кумулативното и синергичното въздействие на инвестиционните намерения северно и южно от Ропотамо безвъзвратно ще унищожат района. Като мерки за опазване препоръчваме включването на нос Хумата в резерват Ропотамо. Нос Хумата е представително местообитание на черновратата стрелушка (Platyceps collaris), пъстрият смок (Elaphe sauromates), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), жълтокоремника (Ophisaurus apodus), бръмбъра рогач (Lucanus cervus), сечкото моримус (Morimus funereus).

Други бележки: От 2003 г. Ропотамо е обявен за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската конвенция. Територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. На територията му през последните години са установени 236 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България. От 1998 г. е определен за CORINE място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Нощните пеперуди са сравнително добре проучени, установени са редица редки и с консервационна значимост видове като: Dolbina elegans, Lasiocampa grandis, Nychiodes waltheri, Moma alpium, Craniophora pontica, Macrochilo cribrumalis, Herminia tenuials, Schrankia costaestrigalis, Metachrostis velox, Cucullia xeranthemi, Valerietta hreblayi, Gryposia wegneri, Celaena leucostigma, Cosmia confinis, Archanara dissoluta, Archanara algae, Sedina pygmina, Oria musculosa, Mythimna straminea, Agrotis vestigialis, Nola ronkayorum, Euplagia quadripunctaria, Pelosia obtusa и други. За Herminia tenuialis Аркутино е единственото находище в България, а за Valerietta hreblayi — единствено находище изобщо. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз.

Карта на района на Ропотамо
Карта на района на Ропотамо.