English · Български
[41] Търновски височини
Великотърновска област
NATURA 2000: Lycaena dispar
Координати: 25° 37’ 20’’ E, 43° 6’ 8’’ N — Надморска височина: 134 m — Площ: 4432 ha
Описание: Търновските височини са разположени по поречието на р. Янтра и обхващат хълмовете непосредствено около гр. Велико Търново. Преобладават карстови скалистите местообитания, съчетани с храстови формации и широколистни гори. Храстовите формации са производна растителност на мястото на ксеротермни горски формации от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) с преобладаването на драка и ксеротермни тревни формации. Широколистните гори са няколко типа: смесени гори от сребролистна липа, келяв габър и мъждрян (Fraxinus ornus), на места възникнали вторично; смесени гори от космат дъб (Quercus pubescens), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и келяв габър, на места възникнали вторично; смесени гори от келяв габър и мъждрян (Fraxinus ornus), на места възникнали вторично. Отделни части от района са заети от вторични тревни съобщества на местата на унищожената гора. Тези от вторични тревни съобщества са най-богати на целеви видове.
Фауната на дневните пеперуди е сравнително добре проучена; първи данни са публикувани в регионалното изследване на Тулешков (1930). Основна причина за включването на района е наличието на важни популации на 12 от целевите видове [списък по-долу], особено на Zerynthia polyxena, Maculinea arion и Erebia medusa, вид привързан предимно към планинските райони в България.
— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, Erebia medusa, Nymphalis xanthomelas, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.
Защита и заплахи: Главна заплаха е урбанизацията, свързана с близостта на Велико Търново и Горна Оряховица. Заплаха представлява и евентуалното обрастване с храсти и дървета на вторичните тревни съобщества и затварянето на гората. Като евентуални мерки за управление препоръчваме пашуването и прочистването от храсти и дървесна растителност на места, предимно под далекопроводите и край пътищата.
Други бележки: Интересни са множеството архитектурно-исторически резервати и манастири. Районът е богат на карстови образувания и пещери. По-редки и интересни нощни видове пеперуди са: Saturnia pyri, Cilix asiatica, Asovia maeoticaria, Acronicta strigosa, Schrankia taenialis, Panchrysia aurea, Athetis furvula, Polyphaenis subsericata, Hadena syriaca podolica, Nola confusalis. Част от публикуваните в старата литература данни са приети от следващите автори за съмнителни, затова не ги включваме тук. Прави впечатление, че в Търновските височини при малка надморска височина се срещат видове, които в други части на страната са планински.
Координати: 25° 37’ 20’’ E, 43° 6’ 8’’ N — Надморска височина: 134 m — Площ: 4432 ha
Описание: Търновските височини са разположени по поречието на р. Янтра и обхващат хълмовете непосредствено около гр. Велико Търново. Преобладават карстови скалистите местообитания, съчетани с храстови формации и широколистни гори. Храстовите формации са производна растителност на мястото на ксеротермни горски формации от цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto) с преобладаването на драка и ксеротермни тревни формации. Широколистните гори са няколко типа: смесени гори от сребролистна липа, келяв габър и мъждрян (Fraxinus ornus), на места възникнали вторично; смесени гори от космат дъб (Quercus pubescens), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и келяв габър, на места възникнали вторично; смесени гори от келяв габър и мъждрян (Fraxinus ornus), на места възникнали вторично. Отделни части от района са заети от вторични тревни съобщества на местата на унищожената гора. Тези от вторични тревни съобщества са най-богати на целеви видове.
Фауната на дневните пеперуди е сравнително добре проучена; първи данни са публикувани в регионалното изследване на Тулешков (1930). Основна причина за включването на района е наличието на важни популации на 12 от целевите видове [списък по-долу], особено на Zerynthia polyxena, Maculinea arion и Erebia medusa, вид привързан предимно към планинските райони в България.
— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, Erebia medusa, Nymphalis xanthomelas, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.
Варовикови скални формации в района на Търновските височини, Света Троица (фото: С. Бешков, 10 май 2007).
Храстови съобщества в района на Търновските височини, Света Троица (фото: С. Бешков, 10 май 2007).
Други бележки: Интересни са множеството архитектурно-исторически резервати и манастири. Районът е богат на карстови образувания и пещери. По-редки и интересни нощни видове пеперуди са: Saturnia pyri, Cilix asiatica, Asovia maeoticaria, Acronicta strigosa, Schrankia taenialis, Panchrysia aurea, Athetis furvula, Polyphaenis subsericata, Hadena syriaca podolica, Nola confusalis. Част от публикуваните в старата литература данни са приети от следващите автори за съмнителни, затова не ги включваме тук. Прави впечатление, че в Търновските височини при малка надморска височина се срещат видове, които в други части на страната са планински.
Карта на района на Търновски височини.