English · Български

[44] Витоша

Пернишка, Софийска област
NATURA 2000: Lycaena dispar, Maculinea nausithous, Polyommatus eroides, Euphydryas aurinia

Координати: 23° 15’ 16’’ E, 42° 32’ 48’’ N — Надморска височина: 1158 m — Площ: 27205 ha

Описание: Районът се намира на юг от Софийското поле. Обхваща почти изцяло едноименната планина, като границите съвпадат с тези на Природен парк Витоша. На запад граничи с Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, язовир Студена и Боснек. На изток границата преминава непосредствено над селата Княжево, Бистрица, Железница и вилна зона Ярема. На юг достига до Палакария и Верила планина. Северната граница е над Софийските квартали Бояна, Драгалевци и Симеоново. Витоша е част от Планско-Завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Поради относително голямата надморска височина на планината, растителната и покривка е с изразена вертикална поясност: пояс на смесените широколистни гори, пояс на буковите гори, пояс на иглолистните гори и субалпийски пояс с островно разпространение на алпийски местообитания. Иглолистните гори са предимно смърчови (Picea abies), на места примесени с клек (Pinus mugo). Субалпийската зона е с производна мезофитна и хигрофитна растителност съставена от формации на сибирска хвойна (Juniperus sibiricae) съвместно с производни храстови (Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitisidaeae) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validate, Agrostideta capillaris) формации и с ацидофилни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Junceta trifidi) и храстови (Saliceta herbaceae, Empetrera nigrae, Vaccinieta uliginosi). Витоша е изградена от сиенити, карстови терени има в района на Боснек. Характерни за високите части на района са “каменните реки”, наричани грешно морени. Друга характерна особеност на района са високопланинските торфища и липсата на езера.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; първите конкретни данни са публикувани от Дряновски (1907а); съществуват и по-нови регионални изследвания, като това на Несторова (1974). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 27 от целевите видове [списък по-долу], особено на Maculinea nausithous, Erebia pronoe и Neptis sappho.

Целеви видове: Thymelicus acteon, Carterocephalus palaemon, Pyrgus cacaliae, Pyrgus cinarae, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Colias caucasica, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, M. nausithous, Plebejus sephirus, Polyommatus eroides, Erebia medusa, E. pronoe, Apatura iris, A. ilia, Limenitis populi, Neptis sappho, N. rivularis, Nymphalis xanthomelas, Euphydryas aurinia, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.

Влажни ливади на Платото, Витоша, 2000 m. Биотоп на Erebia pronoe (фото Е. Абаджиева, 12 август 2006).
Влажни ливади на Платото, Витоша, 2000 m

Каменната река в местността Златните мостове. Биотоп на Parnassius apollo в миналото. Сега видът се счита за изчезнал на Витоша (фото Е. Абаджиева, 12 август 2006).
Каменната река в местността Златните мостове

Защита и заплахи: Територията на района почти изцяло е обявена за природен парк през 1934 г. за опазване на забележителни екосистеми, характерни за планината. Паркът включва два резервата — Бистришко бранище и Торфено бранище. Резерватът Бистришко бранище е обявен през 1934 г. за опазване на първични смърчови екосистеми, а през 1977 г. е обявен от UNESCO за биосферен резерват. От северната страна са разположени гъсто населени райони, столицата София и град Перник. Независимо че територията има законова защита като природен парк, природата и е уязвима в значителна степен от всички човешки дейности, свързани с урбанизация и развитието на инфраструктурата, развитието на туризма, горското стопанство, както и от поддържането на ливадите и пасищата. Разширението на столичния град води до бързо застрояване на териториите до северните му граници и вътре в парка и превръщането му в градски парк. Разширяването на съоръженията за ски спорт също нарушава местообитанията. Планове за по-нататъшно мащабно разширение на съществуващите ски зони ще има катастрофални последствия за тревните и горските местообитания. През последните години се увеличи интензивността на сечите, което влошава качествата на горските местообитания. Пасищата и ливадите в по-ниските части на планината не се поддържат след реституцията на земята.

Други бележки: През 1998 г. е определен за CORINE място със същото име, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година Природен парк Витоша е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 114 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България. Единственият пример за вид пеперуда, изчезнала от даден район у нас в резултат на колекциониране е унищожаването на Parnassius apollo на Витоша. Към реинтродуцирането му трябва да се подходи много внимателно. Установени са редица редки и с консервациона значимост видове като: Malacosoma franconica, Eriogaster catax, Perisomena caecigena, Saturnia spini, Lemonia balcanica, Eumera regina, Erannis declinans, Charissa certhiatus, Idaea spissilimbaria, Aplocera columbata, Acronicta orientalis, Cryphia burgeffi, Simplicia rectalis, Autophila ligaminosa, Cucullia lucifuga, Schargacucullia prenanthis, Valerietta niphopasta, Paradrina wullschlegeli schwingenschussi, Pseudoxestia apfelbecki, Dasypolia templi vecchimontium, Apamea maillardi, Apamea zeta, Apamea rubrirena, Photedes minima, Hydraecia micacea, Hydraecia petasitis, Conisania renati meszarosi, Divaena haywardi, Chesotis elegans, Paradiarsia punicea, Eugraphe sigma, Euplagia quadripunctaria, Phragmatobia placida. Видовете Eriogaster catax и Euplagia quadripunctaria са от приложение II на Директивата 92/43 на Европейския съюз.

Карта на района на Витоша
Карта на района на Витоша.