Арагонит

Клас: Карбонати (Нитрати)
Група: Арагонит

В изветрителни залежи; в агломерат в горещи извори; характерeн за метаморфизъм с високо налягане, нискотемпературен; вторичен компонент в променени ултрамафични скали (Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са много редки. Най-големият фасетиран камък е 110 каратов от Билина, Чешка република (Arem, 1987: 46).

Арагонит — образец 0190, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Arragonite’ Hauy, O., 1791. Sur l’Arragonite de Werner — Bulletin des Sciences, par la Société Philomathique de Paris 2: 67—68 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: р. Гало, Молина де Арагон, Гуадалахара, Кастилия-Ла Манча, Испания.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: наименуван по типовото нахоще, с. Молина де Арагон, Испания.

Разпространение: много находища, но фините кристали не са чести: Испания: Кастилия-Ла Манча, Гуадалахара, Молина де Арагон; Италия: Сицилия, Агридженто; Мароко: Източен регион, Уджда; Намибия: Цумеб; Чешка република: Бохемия, Устeцки край, Билина (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

CaCO3

Основни елементи: въглерод (C), кислород (O), калций (Ca).

Кристални данни

Кристалография: орторомбична — бипирамидален. Кристален хабитус: изолирани кристали къси до дълги призматични по [010], също иглести с длетовидно завършване, бипирамидални, дебели плоски на {001}, {110} и {010}, до 30 cm, като стълбовидни кристални агрегати и кори, кълбовидни, бъбрековидни, вътрешно влакнести или на ивици. Срастване: често от повторено контактно срастване по {110}, давайки псевдохексагонални стълбовидни тройници (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: по {010}, ясна; по {110} и {011}, несъвършена (Anthony et al., 2001—2005). Лом: полумидест (Arem, 1987: 46). Издръжливост: крехък (Arem, 1987: 46). Твърдост: 3.5—4 (Arem, 1987: 46). Плътност: 2.93—2.96 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: флуоресцира в червено или жълто под ултравиолетова светлина; фосфоресцентен, катодолуминесцентен (Anthony et al., 2001—2005).

Оптични свойства

Цвят: безцветен, бял, също сив, бледи нюанси на жълто, синьо, виолетово, зелено, червено; безцветен при преминаваща светлина (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен, смолист по цепителни повърхности (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.525—1.686 — анизотропен [двуосен (-)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.155. Разсейване: слабо (Anthony et al., 2001—2005). Плеохроизъм: няма (Arem, 1987: 46).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0190 — 2.16 ct, Чехия, Бохемия, Устeцки край, Билина.

→ Изглед галерия