Клас: Карбонати (Нитрати)
Група: Арагонит
В изветрителни залежи; в агломерат в горещи извори; характерeн за метаморфизъм с високо налягане, нискотемпературен; вторичен компонент в променени
ултрамафични скали (
Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са много редки. Най-големият фасетиран камък е 110 каратов от Билина, Чешка република (
Arem, 1987: 46).
Оригинално описание: ‘Arragonite’ Hauy, O., 1791. Sur l’Arragonite de Werner — Bulletin des Sciences, par la Société Philomathique de Paris 2: 67—68 [
виж в ‘Библиотека’].
Типово находище: р. Гало, Молина де Арагон, Гуадалахара, Кастилия-Ла Манча, Испания.
Типов материал: неизвестен.
Етимология: наименуван по типовото нахоще, с. Молина де Арагон, Испания.
Разпространение: много находища, но фините кристали не са чести: Испания: Кастилия-Ла Манча, Гуадалахара, Молина де Арагон; Италия: Сицилия, Агридженто; Мароко: Източен регион, Уджда; Намибия: Цумеб; Чешка република: Бохемия, Устeцки край, Билина (
Anthony et al., 2001—2005).
Химия
CaCO3
Основни елементи: въглерод (C), кислород (O), калций (Ca).
Кристални данни
Кристалография: орторомбична — бипирамидален.
Кристален хабитус: изолирани кристали къси до дълги призматични по [010], също иглести с длетовидно завършване, бипирамидални, дебели плоски на {001}, {110} и {010}, до 30 cm, като стълбовидни кристални агрегати и кори, кълбовидни, бъбрековидни, вътрешно влакнести или на ивици.
Срастване: често от повторено контактно срастване по {110}, давайки псевдохексагонални стълбовидни тройници (
Anthony et al., 2001—2005).
Оптични свойства
Цвят: безцветен, бял, също сив, бледи нюанси на жълто, синьо, виолетово, зелено, червено; безцветен при преминаваща светлина (
Anthony et al., 2001—2005).
Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (
Anthony et al., 2001—2005).
Блясък: стъклен, смолист по цепителни повърхности (
Anthony et al., 2001—2005).
Показател на лъчепречупване: 1.525—1.686 — анизотропен [двуосен (-)] (
Lazzarelli, 2012).
Двойно лъчепречупване: 0.155.
Разсейване: слабо (
Anthony et al., 2001—2005).
Плеохроизъм: няма (
Arem, 1987: 46).