Гемология
English | Български
Къде съм? > Начало > Класификация > Церусит


Селектор за бърза навигация

Церусит

Клас: Карбонати (Нитрати)
Група: Арагонит

Чест в окислителната зона на оловни залежи, където може да представлява важна руда (Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са много редки. Най-големият фасетиран камък е 408 каратов от Цумеб, Намибия (Arem, 1987: 64).
Церусит — образец 0029
Церусит — образец 0029, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Cerussit’ Haidinger, W., 1845. Cerussit — Handbuch der Bestimmenden Mineralogie, Braumüller & Seidel, Wien: 503 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: провинция Виченца, Венето, Италия.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: от латински cerussa (церуса), означаващо ‘бяло олово’.

Разпространение: някои от многото находища за фини кристали включват: Австралия: Тасмания, близо до Дундас; Германия: Рейнланд-Пфалц, до Браубах; Италия: Сардиния, до Иглесиас; Намибия: Цумеб; Русия: Забайкалски край, Нерчинск (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

PbCO3

Основни елементи: въглерод (C), кислород (O), олово (Pb).

Кристални данни

Кристалография: орторомбична — бипирамидален. Кристален хабитус: кристалите до 0.6 m, плоски {010}, с еднакви стени до удължени по [001] или [100], или псевдохексагонални бипирамидални {111}, показващи комбинации на {110}, {010}, {111}, {021}, {012}, {011}, {130}, {001} и с много други; също зърнести, прахообразни, като произволно врастнали призматични агрегати, по-рядко влакнести, масивни. Срастване: често, като прости или циклични контактни двойници по {110}, даващи звездообразни псевдохексагонални или мрежести композити; като контактни двойници по {130}, даващи композити със сърцевидна форма; и двата закона може да се срещат в един агрегат (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: по {110} и {021}, добра; по {010} и {012}, слаба (Anthony et al., 2001—2005). Лом: мидест (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: много крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 3—3.5 (Arem, 1987: 63). Плътност: 6.46—6.57 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: може да флуоресцира в жълто под дълговълнова ултравиолетова светлина (Anthony et al., 2001—2005). Други: разтворим в разредена азотна киселина с отделяне на газ.

Оптични свойства

Цвят: безцветен, бял, бледожълт, опушен до тъмносив, черен с включвания; безцветен при преминаваща светлина (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: диамантен, с тенденция към стъклен, смолист (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.803—2.078 — анизотропен [двуосен (-)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.274. Разсейване: 0.055, по-силно от това на диаманта (Arem, 1987: 63). Плеохроизъм: няма (Arem, 1987: 63).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0029 — 3.71 ct, Намибия, Ошикото, Цумеб.


Изглед галерия