Клас: Силикати
Вторичен минерал, срещащ се обикновено в окислителната зона на минерални залежи, съдържащи цинк (
Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са изключително редки.
Оригинално описание: ‘Hemimorphit’ Kenngott, A., 1853. Hemimorphit — Das Mohs’sche Mineralsystem, Verlag und Druck, Wien: 67—68 [
виж в ‘Библиотека’].
Типово находище: минен район Баиса, Нучет, Бихор, Румъния.
Типов материал: неизвестен.
Етимология: в алюзия за хемиморфичната морфология на минерала.
Разпространение: Германия: Саксония, Фрайберг; Италия: Сардиния; Мексико: големи кристали от Санта Еулалия, Чиуауа и рудника Охуела, Мапими, Дуранго; Румъния: Бихор; Русия: Сибир, Нерчинск (
Anthony et al., 2001—2005).
Химия
Zn4Si2O7(OH)2·H2O
Основни елементи: водород (H), кислород (O), силиций (Si), цинк (Zn).
Кристални данни
Кристалография: орторомбична — пирамидален.
Кристален хабитус: често кристализира, тънки плосковидни, до 10 cm; двойно завършените кристали показват хемиморфизъм; обикновено в снопове или ветрилообразни агрегати (
Anthony et al., 2001—2005).
Оптични свойства
Цвят: безцветен, бял; бледосин, бледозелен, сив, кафяв от примеси (
Anthony et al., 2001—2005).
Прозрачност: полупрозрачен, прозрачен в малки кристали (
Anthony et al., 2001—2005).
Блясък: стъклен, полуперлен, диамантен, рядко копринен (
Anthony et al., 2001—2005).
Показател на лъчепречупване: 1.614—1.636 — анизотропен [двуосен (+)] (
Lazzarelli, 2012).
Двойно лъчепречупване: 0.022.
Разсейване: 0.02.
Плеохроизъм: няма (
Arem, 1987: 111).