Гемология
English | Български
Къде съм? > Начало > Класификация > Епидот


Селектор за бърза навигация

Епидот

Клас: Силикати
Група: Епидот

Характерен за няколко съобщества на регионално метаморфозирали скали и някои замърсени фелзични магмени скали; в контактната зона между магмени и варовити седиментни скали; от промяна на плагиоклаз (Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са редки.
Епидот — образец 0054
Епидот — образец 0054, снимка © НПМ

Оригинално описание: Haüy, R. J., 1801. Epidote, (m.) c’est-à-dire, qui a reçu un accroissement — Traité de Minéralogie 3: 102—113 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: Бург д’Оазон, Изер, Рона-Алпи, Франция.

Типов материал: Национален музей по естествена история, Париж, Франция (Anthony et al., 2001—2005).

Етимология: от гръцки επιδοσιζ (епидосис), ‘увеличаване’, в алюзия към кристалната характеристика на една дълга страна в основата на призмата.

Разпространение: Австрия: Кнапенванд, Залцбург; Италия: Пиемонт; Намибия; Норвегия: Арендал; Пакистан: Тормик; Франция: Бург д’Оазон, Изер (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

CaAl2(Fe2+,Al)Si3O12(OH)

Основни елементи: водород (H), кислород (O), алуминий (Al), силиций (Si), калций (Ca), желязо (Fe).

Кристални данни

Кристалография: моноклинна — призматичен. Кристален хабитус: кристалите призматични, до 35 cm, често продълговати и набраздени; влакнести, едро до финозърнести, масивни. Срастване: по {100}, контактно, ламелно, често (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: съвършена по {001}, несъвършена по {100} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: неравен (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 6—7 (Lazzarelli, 2012). Плътност: 3.25—3.5 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: няма.

Оптични свойства

Цвят: шам-зелен до светлозелен, жълт, жълто-зелен, зеленикавожълт, зеленикавочерен; жълто-зелен в тънък участък (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до почти непрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен, перлен, понякога смолист (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.729—1.768 — анизотропен [двуосен (-)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.014—0.045. Разсейване: 0.03. Плеохроизъм: силен; X = безцветен, бледожълто, бледозелено; Y = зеленикавожълто; Z = жълтеникавозелено (Anthony et al., 2001—2005).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0054 — 0.52 ct, Шри Ланка.


Изглед галерия