Везувианит

Клас: Силикати
Група: Везувианит

В скарни, образувани по време на контактен или регионален метаморфизъм на варовици; в мафични и ултрамафични скали и серпентинити; рядко в алкални магмени скали (Anthony et al., 2001—2005).

Везувианит — образец 0486, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Vesuvian’ Klaproth, M. H., 1795. Vesuvian, hellbrauner — Beiträge zur Chemischen Kenntniss der Mineralkörper 1: 34—35 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: Монте Сома, комплекс Сома-Везувий, провинция Неапол, Кампания, Италия.

Типов материал: Технически университет ‘Минна академия’, Фрайберг, Германия, 23278 (Anthony et al., 2001—2005).

Етимология: преименуван на ‘везувиан’ по типовото му находище, Везувий, Кампания, Италия.

Разпространение: Италия: на Монте Сома и Везувий, Кампания; Канада: Азбестъс и Мон-Сен-Илер, Квебек; Мексико: Чиуауа; Норвегия: Арендал; Русия: до Златоуст, Урал; САЩ: Калифорния; Швейцария: до Цермат, Вале (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

Ca10Mg2Al4(SiO4)5(Si2O7)2(OH)4

Основни елементи: водород (H), кислород (O), магнезий (Mg), алуминий (Al), силиций (Si), калций (Ca).

Кристални данни

Кристалография: тетрагонална — бипирамидален. Кристален хабитус: обикновено като къси пирамидални до дълги призматични кристали, до 15 cm, морфологично сложни, с до 30 форми съобщени от един кристал; стълбовидни, зърнести, масивни (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: {110}, слаба; {100} и {001}, много слаба (Anthony et al., 2001—2005). Лом: полумидест до неправилен (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 6.5 (Lazzarelli, 2012). Плътност: 3.25—3.5 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: няма (Arem, 1987: 115).

Оптични свойства

Цвят: жълт, зелен, кафяв; безцветен до бял, син, виолетов, синьо-зелен, розов, червен, черен, често зониран; при преминаваща светлина безцветен до светложълт, зелен, кафяв (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен до смолист (Arem, 1987: 115). Показател на лъчепречупване: 1.7—1.725 — анизотропен [едноосен (+/-)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.002—0.012. Разсейване: 0.019—0.025 (Arem, 1987: 115). Плеохроизъм: слаб; O = безцветен до жълтеникав; E = жълтеникаво, зеленикаво, кафеникаво (Anthony et al., 2001—2005).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0486 — 1.45 ct, Танзания.

→ Изглед галерия