English | Български
Куратори: Чавдар Каров, Илия Димитров
Адрес:
Национален природонаучен музей
бул. Цар Освободител 1
1000 София
е-поща: ,
Адрес:
Национален природонаучен музей
бул. Цар Освободител 1
1000 София
е-поща: ,
Колекция Минерали
През 1902 г. немският търговец Курт Камлах от Хамбург прави дарение, събирано от неговия дядо Херман Ангерщайн, с което поставя солидна основа на минералого-петроложка колекция в НПМ. Колекцията включва 724 образци и 185 минерални вида, събрани от работещи тогава находища главно в Европа.
Изтеклото столетие бележи различни етапи в развитието на минералните колекции. Постъпват и се съхраняват образци с висока научна стойност и значими естетически качества. Голяма част от тях са послужили за създаване на много научни публикации, а друга част са подарени след публикуването им.
В експозицията са показани някои от откритите в България минерални видове: страшимирит (холотип) от находище Запачица, открит от Минчева-Стефанова, орфеит (топотип) и ардаит (топотип) от рудник Маджарово, установени съответно от Колковски и Бресковска и кол., балканит (топотип), открит от Атанасов и Киров в рудник Седмочисленици. Топотипове на костовита от рудник Челопеч, описан за първи път от Терзиев и постъпил в музея след повторното му диагностициране, и василит, открит от Атанасов, както и разновидноста бончевит, описан от Костов. Холотипът на новооткрития царегородцевит от Ман-Хамбо, Северен Урал, е подарен през 1992 г. от изследователите му Л. Паутов и В. Карпенко. Другият холотип е манганилваит от находище Осиково — Мадан, подарен неотдавна от Р. Василева. Манганилваитът e нов минерален вид за науката, установен е в скарновите Pb-Zn находища от Централните Родопи в Маданския руден район — ‘Осиково’ и ‘Могилата’ и Лъкинския руден район — находище ‘Говедарника’. Открит е в скарнови рудни тела всред мраморите, заедно с богати на манган минерали: йохансенит, хеденбергит, родонит и родохрозит. Името на минерала е свързано с близостта му с илваита, като изоморфен член на неговата група, и отговаря на неговия състав. В музея се съхраняват и топотипове на армстронгит, чехит, секанинаит, сидоренкит, куретонит и др., подарени на музея от изследователите им.
Най-големите колекции в музея са от хидротермални и рудни находища от Маданския руден район и от медните рудници около Бургас. От тези места музейната сбирка съхранява публикувани и описани: ‘додекаедричен’ халкопирит от Маданско, подарен от инж. Е. Майрович. Сфалерити, галенити, родонити и различни карбонати от същите рудници, публикувани от Минчева-Стефанова и Горова. От този район са предоставяни материали за изследванията на Минчева-Стефанова, Бонев и Радулова. От хидротермално метасоматичното орудяване на находище Седмочисленици притежаваме образци, изследвани от Минчева-Стефанова, както и новите за България супергенни минерали — кобалтов смитсонит, тиролит, корнвалит, конихалцит, дуфтит от рудниците ‘Седмочисленици’ и ‘Запачица’ в Западна Стара планина. От фосфатните и сулфатни минерали от Спахиевското рудно поле са включени: тюркоаз, какоксенит и осаризаваит. Образецът от калиева селитра е от находище Обичник. Образци от зеолитови минерализации, част от които са описани от Костов; зеолитови минерали от Ю. Шетландски острови, Антарктида, както и апофилитите от Витоша, Груево и Първенец и пренит от местността Черния кос, Витоша, както и най-големият български каолинитов кристал от с. Главанак. В музея се съхраняват някои скъпоценни разновидности и декоративни минерали, като аквамарин, гранати, родонит, аметист, ахати и ясписи от Родопите и Пирин и малахит от рудник ‘Елаците’, Етрополско.
Голямо ранообразие има от образци събирани и изследвани в метаморфните комплекси, пегматити и скарни в Родопите и Рила. Те са отразени в много публикации на изследователите им. Такива са: андалузит и неговите параморфози по дистен, гранат-дистеновия комплекс и силиманитови лещи от районите на Чепеларе и Ардино, редкометални пегматитови минерализации със самарскит, ишикаваит, гаанит, циркон, ортит, мораесит и др. от златоградско, копривщенско и Рила, берил, колумбит, монацит от Вищерица, Зап. Родопи, берил (смарагд) и хризоберил от СЗ Рила, както и скаполит, диопсид, везувиан, оптично аномален андрадит, бисмутинит, тулит, клиноцоизит, берилийсъдържащ маргарит, фуксит и шеелит от десилициризирани и скарнирани пегматити в същия район. Показани са още смарагд от второто му българско находище при с. Югово, розов клиноцоизит от Централни Родопи, дравит и корунд от десилицизиран пегматит в района на Ихтиман, андалузит, корунд, турмалин от пегматита на Маркова трапеза при Самоков, кианит от Селешката планина, ортит, циркон от пегматитите на р. Въча, ванадиев паргасит, еденит и други амфиболи от метаморфити в същия район, пренит от пегматити във Витошкия и Изгревския плутон и Лозенската планина, турмалини от Турмалиновата дупка и Мърчаевското кале на Витоша са предоставяни за изследване и публикуване от Вергилов и Костова. В края на миналото столетие М. Желязкова-Панайотова подари на музея част от образците на изследваните от нея серпентенизирани ултрабазитови скали, съдържащи хромшпинелиди.
Колекцията се състои от около 14000 образеца в това число 8206 основен фонд и около 5000 са във обменен и фонд за изледвания. Представна е от 915 минерални вида, 94 разновидности и 13 групи от не добре изследани минерални видове. Представени са минерални видове от 13-те минераложки класа събирани на териториите на 94 държави, има 216 образеца от типови находища и 204 минерални вида от България.
Във фондовете на музея се съхраняват част от работните научни колекции на акад. И. Костов, проф. Й. Минчева-Стефанова, проф. М. Желязкова, ст. н. с. С. Петрусенко, ст. н. с. Л. Ратиев, ст. н. с. Т. Радонова, както и петрографски образци от колекциите на акад. С. Димитров и ст. н. с. Р. Иванов. В музейните фондове се пази и учебната колекция на първия български геолог проф. Г. Златарски, съдържаща различни минерали от находища от Европа и България.
Поради различни причини голяма част от находищата и точките, откъдето са събрани материалите, се намират в закрити вече минни и геологопроучвателни обекти или на недостъпни места, като например дъна на големи водохранилища. Някои находища са частично или напълно унищожени от неразумна човешка намеса, ето защо важната роля и задача на музеите днес е съхраняването на такива образци като ценен материал за бъдещи сравнителни и ревизионни изследвания.
Изтеклото столетие бележи различни етапи в развитието на минералните колекции. Постъпват и се съхраняват образци с висока научна стойност и значими естетически качества. Голяма част от тях са послужили за създаване на много научни публикации, а друга част са подарени след публикуването им.
В експозицията са показани някои от откритите в България минерални видове: страшимирит (холотип) от находище Запачица, открит от Минчева-Стефанова, орфеит (топотип) и ардаит (топотип) от рудник Маджарово, установени съответно от Колковски и Бресковска и кол., балканит (топотип), открит от Атанасов и Киров в рудник Седмочисленици. Топотипове на костовита от рудник Челопеч, описан за първи път от Терзиев и постъпил в музея след повторното му диагностициране, и василит, открит от Атанасов, както и разновидноста бончевит, описан от Костов. Холотипът на новооткрития царегородцевит от Ман-Хамбо, Северен Урал, е подарен през 1992 г. от изследователите му Л. Паутов и В. Карпенко. Другият холотип е манганилваит от находище Осиково — Мадан, подарен неотдавна от Р. Василева. Манганилваитът e нов минерален вид за науката, установен е в скарновите Pb-Zn находища от Централните Родопи в Маданския руден район — ‘Осиково’ и ‘Могилата’ и Лъкинския руден район — находище ‘Говедарника’. Открит е в скарнови рудни тела всред мраморите, заедно с богати на манган минерали: йохансенит, хеденбергит, родонит и родохрозит. Името на минерала е свързано с близостта му с илваита, като изоморфен член на неговата група, и отговаря на неговия състав. В музея се съхраняват и топотипове на армстронгит, чехит, секанинаит, сидоренкит, куретонит и др., подарени на музея от изследователите им.
Най-големите колекции в музея са от хидротермални и рудни находища от Маданския руден район и от медните рудници около Бургас. От тези места музейната сбирка съхранява публикувани и описани: ‘додекаедричен’ халкопирит от Маданско, подарен от инж. Е. Майрович. Сфалерити, галенити, родонити и различни карбонати от същите рудници, публикувани от Минчева-Стефанова и Горова. От този район са предоставяни материали за изследванията на Минчева-Стефанова, Бонев и Радулова. От хидротермално метасоматичното орудяване на находище Седмочисленици притежаваме образци, изследвани от Минчева-Стефанова, както и новите за България супергенни минерали — кобалтов смитсонит, тиролит, корнвалит, конихалцит, дуфтит от рудниците ‘Седмочисленици’ и ‘Запачица’ в Западна Стара планина. От фосфатните и сулфатни минерали от Спахиевското рудно поле са включени: тюркоаз, какоксенит и осаризаваит. Образецът от калиева селитра е от находище Обичник. Образци от зеолитови минерализации, част от които са описани от Костов; зеолитови минерали от Ю. Шетландски острови, Антарктида, както и апофилитите от Витоша, Груево и Първенец и пренит от местността Черния кос, Витоша, както и най-големият български каолинитов кристал от с. Главанак. В музея се съхраняват някои скъпоценни разновидности и декоративни минерали, като аквамарин, гранати, родонит, аметист, ахати и ясписи от Родопите и Пирин и малахит от рудник ‘Елаците’, Етрополско.
Голямо ранообразие има от образци събирани и изследвани в метаморфните комплекси, пегматити и скарни в Родопите и Рила. Те са отразени в много публикации на изследователите им. Такива са: андалузит и неговите параморфози по дистен, гранат-дистеновия комплекс и силиманитови лещи от районите на Чепеларе и Ардино, редкометални пегматитови минерализации със самарскит, ишикаваит, гаанит, циркон, ортит, мораесит и др. от златоградско, копривщенско и Рила, берил, колумбит, монацит от Вищерица, Зап. Родопи, берил (смарагд) и хризоберил от СЗ Рила, както и скаполит, диопсид, везувиан, оптично аномален андрадит, бисмутинит, тулит, клиноцоизит, берилийсъдържащ маргарит, фуксит и шеелит от десилициризирани и скарнирани пегматити в същия район. Показани са още смарагд от второто му българско находище при с. Югово, розов клиноцоизит от Централни Родопи, дравит и корунд от десилицизиран пегматит в района на Ихтиман, андалузит, корунд, турмалин от пегматита на Маркова трапеза при Самоков, кианит от Селешката планина, ортит, циркон от пегматитите на р. Въча, ванадиев паргасит, еденит и други амфиболи от метаморфити в същия район, пренит от пегматити във Витошкия и Изгревския плутон и Лозенската планина, турмалини от Турмалиновата дупка и Мърчаевското кале на Витоша са предоставяни за изследване и публикуване от Вергилов и Костова. В края на миналото столетие М. Желязкова-Панайотова подари на музея част от образците на изследваните от нея серпентенизирани ултрабазитови скали, съдържащи хромшпинелиди.
Колекцията се състои от около 14000 образеца в това число 8206 основен фонд и около 5000 са във обменен и фонд за изледвания. Представна е от 915 минерални вида, 94 разновидности и 13 групи от не добре изследани минерални видове. Представени са минерални видове от 13-те минераложки класа събирани на териториите на 94 държави, има 216 образеца от типови находища и 204 минерални вида от България.
Във фондовете на музея се съхраняват част от работните научни колекции на акад. И. Костов, проф. Й. Минчева-Стефанова, проф. М. Желязкова, ст. н. с. С. Петрусенко, ст. н. с. Л. Ратиев, ст. н. с. Т. Радонова, както и петрографски образци от колекциите на акад. С. Димитров и ст. н. с. Р. Иванов. В музейните фондове се пази и учебната колекция на първия български геолог проф. Г. Златарски, съдържаща различни минерали от находища от Европа и България.
Поради различни причини голяма част от находищата и точките, откъдето са събрани материалите, се намират в закрити вече минни и геологопроучвателни обекти или на недостъпни места, като например дъна на големи водохранилища. Някои находища са частично или напълно унищожени от неразумна човешка намеса, ето защо важната роля и задача на музеите днес е съхраняването на такива образци като ценен материал за бъдещи сравнителни и ревизионни изследвания.