English | Български
Къде съм? > Начало > Образование

Иван Митев

Иван Митев

(1973—2008)

Иван Георгиев Митев е роден на 02.02.1973 г. в гр. Русе. Средно образование завършва през 1991 г. в Математическа гимназия ‘Баба Тонка’ в родния си град. Още от ученическите си години проявява интерес към зоологията и събира наблюдения върху птиците, бозайниците и други гръбначни и безгръбначни животни в Русенско и Североизточна България. Висшето си образование завършва през 1996 г. в Биологическия факултет на Софийския университет ‘Св. Климент Охридски’ със защита на дипломна работа на тема: ‘Хранителният спектър на бухала (Bubo bubo (L.) в две находища на Североизточна България’, с което придобива образователната степен ‘магистър’. За огромните си познания и за способностите си като ученик е награждаван неколкократно — Грамота от Математическата гимназия ‘Баба Тонка’ в гр. Русе от Клуба за ТНТМ за постигнати високи резултати в движението за техническо и научно творчество на младежта по ‘Екология’; Грамота от Центъра за ученическо, техническо и научно творчество в гр. Русе за отлична работа по екология; Грамота от Световната изложба на постиженията на младите изобретатели в гр. Пловдив (1991 г.), І място в Научно-техническата конференция в направление ‘Екология’ за изследването му върху прилепите в Русенския край; Специална награда (пътуване до Франкфурт на Майн, 1991 г.) по предложение на Министерството на образованието и науката с участие на млади природозащитници от 20 страни от Европа; Специална награда — участие заедно с други млади природозащитници в летен лагер Десау в биосферния резерват ‘Средна Елба’ в Германия, сребърен медал (1991 г.) и покана за двуседмично участие в Лондон в ХХХІV Световен младежки научен форум (1992 г.); Грамота за участие в 34-я Световен младежки научен форум в Лондон (1992 г.).

Срочната си военна служба отбива през 1997 г. в авиобазите ‘Каменец’ и ‘Щръклево’, където е метеоролог-наблюдател. През този период, а и през следващите 5—6 години (1998—2003 г.), той посещава и изследва 10 субфосилни находища на бухали в скалите из суходолията в Североизточна България. Той прави това, следвайки собствените си научни интереси и преодолявайки редица трудности, понякога дори и с риск за здравето и живота си. Като ученик (1988—1992 г.) участва в опръстеняването на птици и прилепи. Воден от своите интереси в областта на зоологията, посещава многократно бившия Институт по зоология и Националния природонаучен музей — БАН, особено като студент първокурсник, и оттогава отношенията му с известни учени зоолози стават по-близки. Поддържа контакти и с някои колеги зад граница. Иван владее писмено и говоримо английски, немски и руски език. Любовта му към красивата природа на родния му край, където израства, и предаността му към опазването ѝ и любимите му птици, прилепи и всички бозайници остават смисълът на живота му. Чувствата си за красивата природа и за древната слава на България той изразява и в стихове. Поетичната му дарба е още от детските му години, има и издадени стихосбирки.

Като студент прави впечатление на преподаватели и състуденти със своите трайни интереси и солидни познания в областта на орнитологията, териологията и палеозоологията на сухоземните гръбначни животни. Някои от своите дейности в тази област той е докладвал на ученически и младежки (студентски) международни научни форуми в България, Великобритания и Германия: Конференция за ТНТМ в направление ‘Екология’ — Пловдив, 1991 г., със спечелена І награда за защита на реферат на тема ‘Прилепите в Русенския край’; Европейски младежки екологични изследвания — Франкфурт на Майн, 1992 г., със спечелена специална награда; 34 Световен младежки научен форум — Лондон, 1992 г.; Летен изследователски лагер ‘Средна Елба’1992’ — Десау, 1992 г., Германия. По-късно е участвал в изпълнението на 3 значими национални проекта на Българското дружество за защита на птиците: Проучване на състоянието на ливадния дърдавец в България (1994); Орнитологично важни места (ОВМ) в България (1997) и Картиране на гнездовата орнитофауна на България (2003). През 2000 г. спечелва конкурс за задочна докторантура на НПМ — БАН и започва работа под научното ръководство на проф. д.б.н. Златозар Боев на тема: ‘Субфосилна фауна от птици и бозайници (Aves et Mammalia — Vertebrata) от находища в Североизточна България’. За впечатленията си от И. Митев от студентските му години, орнитологът доц. д-р Божидар Иванов от бившия Институт по зоология (и негов съгражданин от Русе) в една своя препоръка (от 2000 г.) отбелязва, че Иван, ‘… воден от своите интереси в областта на зоологията, идваше често в Института по зоология и в Националния природонаучен музей. От епизодичните си контакти с него установих, че… има задълбочени зоологични познания,… [и]… качества на специалист със сериозни познания и интереси в областта на зоологията на гръбначните животни…’ Дисертацията си разработва успешно и в срок в музея, чийто директор по това време е известният български зоолог, пътешественик и политик доц. д-р Петър Берон. В качеството си на председател на изпитната комисия за кандидат-докторантския изпит, П. Берон е силно изненадан от колосалните познания на Иван за екзотичната фауна на гръбначните животни.

Като докторант на НПМ-БАН в периода 2001—2004 г. Иван съсредоточава усилията си върху проучването на субфосилната фауна от птици и бозайници от общо 14 фаунистични находища в един обширен и труднодостъпен район от Североизточна България. За теренните си проучвания по темата провежда десетки пътувания из района. Отнася се с голям ентусиазъм, вещина и любов към научната си работа. За научното идентифициране на костните и зъбните останки от дребни бозайници той използва личната си (!?) колекция от скелети на българските представители на Micromammalia, в която са представени повечето от съвременните видове на българската микротериофауна. В този район той установява 182 вида птици и бозайници, с което значително разширява наличните дотогава сведения за холоценската орнитофауна и териофауна на България.

На 20.10.2005 г. Иван защитава дисертацията си в присъствието на много колеги учени и състуденти, и приятели и заслужено получава най-висока оценка. Рецензенти на този труд са орнитологът доц. Боян Милчев (с най-голям опит в изучаването на хранителната биология на бухала в България) и проф. Петър Генов — един от водещите у нас специалисти по едри бозайници. Доц. Б. Милчев обобщава, че ‘докторантът… е усвоил основни методи за теренна работа и обработка на материалите при палеозоологични проучвания. Той е овладял уменията и знанията за трудоемкото определяне на костен материал от птици и бозайници и умело анализира резултатите си’. За автора и неговата дисертация проф. П. Генов пише: ‘Дисертантът Иван Митев е изграден специалист — палеонтолог, навлязъл в проблемите на фаунистиката, таксономията, зоогеографията и палеоекологията на субфосилните и фосилни птици и микромамалия. Приносите в дисертационния труд не се отнасят само до изследвания район, а са валидни и за цялата страна. Научните резултати и изводи са подкрепени с убедителен фактологичен материал…’ Научните му интереси, както сам ги определя, са в областта на орнитологията, териологията и палеозоологията. В тези направления са и основните му научни приноси. Иван има и удивителната дарба да рисува добре. Запазени са само няколко от неговите рисунки на животни, но те издават големия му талант и в тази област.

От 2007 г. той е назначен за редовен преподавател (асистент) в катедра ‘Агроекология’ на Аграрния университет в гр. Пловдив, където води упражнения по зоология. От запазените файлове в компютъра му личи, че само за година и половина след устройването си на работа в университета, Иван се разпростира на много фронтове. Включва се в изпълнението на различни служебни задачи като преподавател, учен-изследовател и природозащитник. Колегите му признават, че силните му неговите интереси и любовта му към работата го водят към нови високи научни постижения.

Иван създава и поддържа тесни контакти с изявени специалисти в областта на зоологията, които оценяват изключително високо неговите възможности. След придобиването на научната степен ‘доктор’ активната му научна дейност не спира, както не спират и интересните му открития, основно в областта на палеозоологията. През септември 2008 г. И. Митев решава да подобри експозицията от препарирани бозайници в Аграрния университет, където работи като асистент. Съставя и обемист списък на спиртните препарати от риби, земноводни и влечуги за определяне от сбирката на Катедрата по агроекология, в който са описани няколко стотин екземпляра. През есента на същата (2008) година изготвя изследователски проект ‘Дребните бозайници (Insectivora, Rodentia et Lagomorpha) в аграрните екосистеми’, който смятал да осъществи в опитните полета на Аграрния университет в Пловдив — УОП — кв. ‘Тракия’ и овощно-лозовата градина до с. Брестник, както и в други земеделски площи в околностите им. Чрез него смятал да събере актуални данни за хорологията на дребните бозайници в Пловдивско, да изследва вида, типа и размера на въздействието им върху реколтата, екологията, размножаването и други въпроси, както и да обогати сбирката от дребни бозайници на Университета. По това време той подготвя и води упражнения за студенти по запознаване и изучаване на нашите билки и лечебното им въздействие.

Любопитно е, че Иван Митев проявява интерес и към бойните изкуства (айкидо, карате) и членува в Националния айкидо съюз. Голям любител е и на колоезденето и плуването. Мнозина го познаваха и като голям родолюбец и народоизследовател. Интересът на Иван Митев към историята на древна България е изключително голям. Затова в изясняването на произхода на българите той достига до нови заключения чрез нови исторически доказателства за древната ни история, много от които отразени в публикации в страната и чужбина. Интересът към историята е свързан и с интереса към българското народно творчество. Иван има и музикални познания и способности свири на пиано и струнни на родни инструменти. Той пише текстове и композира народни и патриотични песни и с увлечение изучава и българското народно творчество.

На 11.10.2008 г. в хижа ‘Рай’ в Стара планина при неизяснени обстоятелства на 35-годишна възраст жизненият път на Иван Митев приключва. Започва неговото пътуване в научната литература, поезията и… спомените на съвременниците му.

Иван Митев остава в съзнанието ни завинаги с невероятните си зоологически познания, силната си любов към зоологията, страстта си за опознаване на природните красоти и загадки. Той бе и голям познавач и ревностен защитник на древната история на българите, за опознаването на която също отделяше немалко сили и време. За зоолозите освен с колорита си, Иван ще се помни предимно с изследванията си върху субфосилните птици и бозайници в Североизточна България, където е и неговият любим роден край. На тази тема Иван остави и десетина научни трудове, издадени у нас и чужбина. През 2016 и 2017 г. посмъртно са публикувани събраните му трудове — издадени публикации и неиздадени ръкописи — Митев, Ив. 2016. Събрани трудове, т. 1. Българска природа, Изд. ‘Логис’, София, 1—904. ISBN 978-954-8289-10-8; Митев, Ив. 2017. Събрани трудове, т. 2. Българска история, Изд. ‘Логис’, София, 1—622. ISBN 978-954-8289-11-5.

Най-нови публикации


Митев, И., 2016. Има ли таралежът врагове? — В: Митев, И. 2016. Събрани трудове. Т. 1. Българска природа. Изд. Логис, София, 56—57. [PDF]

Mitev, I., 2008. Paleoecological reconstructions of Holocene localities of birds and mammals (Aves et Mammalia — Vertebrata) in North-Eastern Bulgaria. — Екологично инженерство и опазване на околната среда, No 2—3, 2008, с. 16—20. [PDF]

Митев, И., Боев, З., 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves — Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. — Historia naturalis bulgarica, 17: 153—165.; Регионален Исторически музей — Русе, 10: 323—344. [PDF]

Митев, И., 2006. Субфосилни находки от птици и бозайници в отложения от храната на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves: Strigiformes) от поречието на Русенски Лом. — Historia naturalis bulgarica, 17: 137—151. [PDF]

Mitev, I., 2005. New data on the Holocene Distribution of the Common Hamster (Cricetus cricetus L., 1758) in Bulgaria. — Acta zoologica bulgarica, 57 (1): 113—121. [PDF]

Mitev, I., 2004. New data on the Holocene distribution of the Southern birch mouse (Sicista subtilis (Pallas, 1773)) in Bulgaria. — Historia naturalis bulgarica, 16: 133—138. [PDF]

Митев, И., 2004. Субфосилна фауна от птици и бозайници (Aves et Mammalia — Vertebrata) от находища в Североизточна България. — Дисертация за пол. на н. ст. 'доктор', БАН, София, 1—269. [PDF]

Митев, И., 2004. Субфосилна фауна от птици и бозайници (Aves et Mammalia — Vertebrata) от находища в Североизточна България. — Автореф. на дис. труд за пол. на н. ст. 'доктор', БАН, София, 1—40.

Митев, И., 1996. Сравнителен анализ на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo (Linnaeus, 1758)) от две находища от Североизточна България. — СУ 'Св. Климент Охридски', Биол. фак., дипл. раб., 1—27. [PDF]

Mitev, I., 1995. Fledermause in der Nahrung bulgarischer Greifvogel und Eulen. — Nyctalus (N.F.). Berlin 5 (1995), Heft 5. S. 409—416. [PDF]


По-пълен списък на публикации — раздел e-Natura | Публикации на персонала