English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

Проф. д-р Збигнев Бохенски на работа с орнитологичната колекция на отдел Гръбначни животни на Националния природонаучен музей при БАН в София
Проф. д-р Збигнев Бохенски на работа с орнитологичната колекция на отдел Гръбначни животни на Националния природонаучен музей при БАН в София
Околностите на село Долно Озирово са едно от местата, където могат да се видят най-много лешояди в България
Околностите на село Долно Озирово са едно от местата, където могат да се видят най-много лешояди в България
Първа фаланга от крилото на белоглав лешояд Gyps fulvus
Първа фаланга от крилото на белоглав лешояд Gyps fulvus
Двама от участниците в проекта (с тъмнозелени ризи -- З. Боев вляво и З. Бохенски вдясно) сред служителите на Палеопарк Вършец
Двама от участниците в проекта (с тъмнозелени ризи -- З. Боев вляво и З. Бохенски вдясно) сред служителите на Палеопарк Вършец
Проф. З. Боев, проф. З. Бохенски и маг. Г. Стоянов в района на волиерата за белоглави и черни лешояди край с. Долно Озирово (обл. Монтана), 03.06.2025 г.
Проф. З. Боев, проф. З. Бохенски и маг. Г. Стоянов в района на волиерата за белоглави и черни лешояди край с. Долно Озирово (обл. Монтана), 03.06.2025 г.

Втора работна визита на проф. Збигнев Бохенски в Националния природонаучен музей при БАН

9 юни 2025 18:30

През първата седмица на юни Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) беше домакин за втори път на работна среща между проф. Златозар Боев и проф. Збигнев М. Бохенски от Института по систематика и еволюция на животните към Полската академия на науките. Двамата учени проведоха изследвания в остеологичната колекция на НПМ-БАН в рамките на двугодишен проект (2024—2025) по споразумението за научно сътрудничество между Полската академия на науките и Българската академия на науките.

Целта на този проект е да се създаде „Ръководство за определяне на фалангата на крилото (phalanx proximalis digiti majoris) на европейските птици“. Това ще бъде първият дихотомен ключ в Европа, обхващащ този скелетен елемент. Тази кост е лесно разпознаваема и сравнително често се среща в палеонтологични и археологически находища. В крилото на птицата тя играе важна роля, свързана с полета, тъй като част от първостепенните махови пера са прикрепени към нея. С помощта на ръководството ще бъде възможно да се определи принадлежността на тази кост към отделни разреди, семейства, родове или дори видове птици. Това ще улесни идентифицирането на фосилни и археозоологични материали, а описаните в ръководството характеристики могат да бъдат използвани в бъдеще за изследвания върху филогенията и екоморфологията на различни групи птици.

Двустранното сътрудничество в проекта е обусловено от богатите остеологични колекции в Краков и София, които наброяват хиляди екземпляри на птици от всички систематични групи. Тези колекции се допълват взаимно с видове от различни ареали. Морфологичните характеристики, открити в едната колекция, се проверяват върху екземпляри от другата колекция, което определено има положителен ефект върху качеството на изследванията. В проекта участват още двама изследователи: д.б.н. Тереза Томек (Teresa Tomek) и д-р Кшищоф Верц (Krzysztof Wertz) — и двамата от Института по систематика и еволюция на животните при Полската академия на науките в гр. Краков. Работата по ръководството вече е много напреднала и ръкописът ще бъде представен за публикуване в края на годината.

Като част от работната визита проф. Златозар Боев и проф. Збигнев М. Бохенски посетиха Центъра за реинтродукция на белоглави и черни лешояди в района на село Долно Озирово близо до град Вършец (област Монтана). Техен гид беше орнитологът от Дружеството за защита на хищните птици, магистър Георги Стоянов. Учените успяха да наблюдават десетки от величествените птици, кацнали по скалите или в полет над тях.

Екипът на проекта посети и Палеопарк „Вършец“, построен през 2022 г. по инициатива и с участието на Националния природонаучен музей при БАН в едноименния град. Много от установените видове птици, бозайници и влечуги, обитавали околностите на палеонтологичния обект „Вършец“, са показани по модерен и атрактивен начин. Находището до Вършец отдавна вече се е превърнало в референтен обект за ранния плейстоцен в Европа.

Версия за печат