Национален природонаучен музей, Българска академия на науките | Новини

Приказки от плиоцена или изгубеният свят на мастодонтите


17.9.2013 14:00

България преди пет милиона години в звуци и картини представя новият музей край с. Дорково. На 19-ти септември, от 16:00 часа Президентът, г-н Росен Плевнелиев ще открие музея 'Палеонтологично находище — с. Дорково'.

След близо 30 години от първите българо-френски палеонтологически разкопки, организирани от Националния природонаучен музей при БАН, днес находището край с. Дорково е световно известно сред палеонтолозите в Европа като един от основните 'репери', маркиращи началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа.

Съвместната работа на учените от НПМ и елитни художници и реставратори правят възможно посетителите на музея да се 'разходят' край истински мастодонт, заобиколени от плиоценска савана, огласяна от виковете на... Експозицията включва пейзажна диорама, скулптурни реставрации на древни животни, представящи природата на България и Балканите преди 5 милиона. години, витрини с уникални вкаменелости и възстановка на научни разкопки. Акцент е четири-метровата скулптура на мастодонта ананкус, дело на 'Симеон Стоилов студио', на фона на 10-метрова диорама, нарисувана от художника-анималист от Чикагския музей по естествена история, Велизар Симеоновски.

Проф. д-р Николай Спасов, директор на НПМ:

'Нашият екип успя да попадне на много интересни вкаменелости, донесохме кости на 12 вида животни от онова време. Това са животните, живели в тази среда — мастодонти, жирафи, носорози, един вид изчезнала маймуна, която прилича на нещо средно между бабуин и макак. Мастодонтът, който сме реставрирали като скулптура, според мен е най-доброто, правено като пластика до този момент, съчетавайки изкуство и наука. Заедно с д-р Георги Марков от НПМ и Велизар Симеоновски (The Field Museum), който помогна много със своите рисунки, сме научните консултанти. Всеки един детайл е научно сверяван и анализиран, така че тази впечатляваща скулптура ни показва мастодонта ананкус такъв, какъвто науката си го представя в момента. Ефектът е поразителен — влизаш и виждаш едно грамадно хоботно животно, което е почти живо пред теб. Ръстът му е 3,90 метра, колкото предполагаме, че е бил един голям мъжкар от тази популация — оцветен, с реални гънки на кожата, с нокти и косми по хобота, в началото се стряскаш и си казваш — в тази сграда е влязъл слон. Самата сграда също е много ефектна, кръгла, с остъклен купол. Изработена е по идея на архитект Явор Йорданов. Има представени разкопка с истински кости, които са намерени на самото място.'



Статия от Национален природонаучен музей, Българска академия на науките | Новини
https://www.nmnhs.com/13091701-news_bg.html


Печат!