Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години.
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5—8 млн. години и това се е случило в Африка.
Двете изследвания, публикувани на 22 май 2017 в PLOS ONE представят днес друг 'сценарий' относно началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).
В първата статия Potential hominin affinities of Graecopithecus from the Late Miocene of Europe авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид — изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.
Втората статия Messinian age and savannah environment of the possible hominin Graecopithecus from Europe изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световно-известното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7,24 млн. год., а тази от Пиргос — 7,175 млн. год.
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.
С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.
Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс (Yves Coppens) изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една 'North Side' Story.