В бирмански кехлибар на възраст 99 млн. години е открит нов, неизвестен на науката вид многоножка с размер едва 8,2 милиметра. Използвайки технологии от ново поколение, българо-германски изследователски екип установи, че това е първият фосилен представител на този разред (Callipodida). Новият вид, живял през кредата заедно с динозаврите, е много по-малък от всички известни представители на групата си. Той се отличава съществено от всички познати до момента видове, поради което учените създават специално за него ново семейство и подразред. Изследването е публикувано в научното списание ZooKeys.
Известен факт е, че през кредата — период от мезозойската ера, простиращ се от преди 145 до 70 млн. години — Земята е била населена с всякакви страховити същества — от хищни динозаври до стоножки с размерите на човек. Оказва се, че по това време е имало място и за безвредни членестоноги-джуджета, чиито размер е бил едва няколко милиметра.
Такава е и миниатюрната многоножка с дължина едва 8.2 мм, която българо-германски екип зоолози открива в кехлибар (вкаменена смола от иглолистни дървета), добит от находище в Мианмар (бивша Бирма), на възраст 99 милиона години. Използвайки технологии от ново поколение, учените установяват, че това е първият фосилен представител на разред Callipodida, който те кръщават Burmanopetalum inexpectatum. Видът е наименуван именно така поради факта, че едва един екземпляр от тази таксономична група животни е намерен сред над 520 изследвани индивида ['inexpectatum', преведено от латински означава 'неочакван'].
Морфологично видът се отличава значително от всички сега живеещи представители на разреда, в резултат на което, проф. Павел Стоев от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките и немските му колеги д-р Томас Везенер и Лайф Мориц от Музея 'Александър Кьониг' в Бон се налага да преразгледат съществуващата класификация и да опишат нов подразред, нещо което се случва рядко в наши дни. Статията им бе публикувана в научното списание ZooKeys.
'Представете си многоножка по-малка от сантиметър поставена до съвременните си роднини, достигащи дължина до 10 см — истинско джудже!' — казва водещият автор проф. Павел Стоев. 'Още по-интересно е, че тя е живяла във време, когато на Земята се разхождали гигантски динозаври, а някои от нейните предшественици като представителите на род Arthropleura са достигали впечатляващите 2,3 м'.
За да изследват фосила учените са използвали специалната технология компютърна микротомография, която показва в детайл анатомията на животното.
'Имахме късмет, че попаднахме на този толкова интересен екземпляр, който природата е съхранила в отлично състояние близо 100 млн. години!' — обяснява проф. Стоев. 'С помощта на микротомографията — технология, при която се използват рентгенови лъчи, за да се види вътрешността на обекта в различна дълбочина — и чрез създаване на дигитален 3D модел можем да пресъздадем и най-дребните анатомични белези на животното. Класификацията на съвременните членестоноги е изградена до голяма степен на характеристики на меките тъкани, които не оставят добър отпечатък в земната кора. Това прави изключително трудно класифицирането на фосилните видове сред съвременните животни. Докато външният вид на този разред е останал непроменен през последните 99 милиона години, период през който нашата планета претърпява значителни промени, новата находка показва, че някои морфологични белези са еволюирали значително.'
'Ние сме благодарни на Патрик Мюлер, който ни позволи да изучаваме частната му колекция от кехлибар' — казва д-р Томас Везенер. 'Колекцията му от животни в бирмански кехлибар е най-голямата в Европа и трета по големина в света. Имахме възможността да изследваме над 400 камъка, които съдържат многоножки. Сега те са депозирани в Музея 'Александър Кьониг' и учените от цял свят могат да ги изучават.'
Д-р Грег Еджкомб от Природонаучния музей в Лондон — световен експерт в изследването на изкопаеми членестоноги — коментира публикацията: 'От цялата мезозойска ера — период от 185 милиона години — досега бяха известни едва дузина видове многоножки. Новите находки от бирманския кехлибар обаче бързо променят картината. През последните няколко години почти всичките днес живеещи 16 разреда на този клас бяха установени в бирмански кехлибар. Изчерпателните данни, които сега ни предоставя статията на Стоев и колектив, показват, че вече и разред Callipodida се присъединява към клуба.'
— източник: Stoev P, Moritz L, Wesener T (2019) Dwarfs under dinosaur legs: a new millipede of the order Callipodida (Diplopoda) from Cretaceous amber of Burma. ZooKeys 841: 79-96. https://doi.org/10.3897/zookeys.841.34991
— 3D реконструкция на Burmanopetalum inexpectatum