На 16 май 2019 екип от учени от Аржентина, България, Великобритания, Германия, Малайзия, Мексико, Норвегия, САЩ, Чехия и Чили публикува резултатите от проучването на десетки видове дървеници, с което установява сложните филогенетични връзки в семейството на креватните дървениците и отношенията им с хората като техни гостоприемници. Те обединяват експертизата и усилията си в изследването на различни ДНК последователности и представят резултата в статия за престижното научно списание Current Biology.
Д-р Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН е единственият българин, поканен в екипа учени от 14 научни институции в 10 държави на четирите континента, автори на статията 'Bedbugs evolved before their bat hosts and did not co-speciate with ancient humans', публикувана в Current Biology.
Проучването отнема 15 години работа в музейни колекции и събиране на сравнителен материал от най-необитаемите и слабо проучени части на планетата — от африканските пещери, които са дом на различни бозайници като прилепи, дори и биволи, до стръмните каньони на Югоизточна Азия, където гнездят бързолети.
Креватните дървеници са едни от най-нежеланите наши съседи, които съпътстват и различни други групи животни в техните убежища повече от 100 милиона години. До сега науката приемаше, че прилепите са основните и първични гостоприемници на дървениците, но откритите вкаменелости на дървеници предхождат най-старата известна изкопаема находка от прилеп с над 30 млн. години. След първата голяма изненада, при откритието, че дървениците са много по-древни от прилепите, следват и още. Водещият изследовател д-р Steffen Roth от Музея при Университета в Берген, Норвегия казва: 'Неочаквано за нас бе да видим, че еволюционно по-старите дървеници са вече специализирани към един тип гостоприемник, въпреки че не знаем все още кой е бил той, по времето, когато тиранозавърът и неговите предци са бродели по Земята.'
Изследванията на екипа водят до извода, че обикновената и тропическата креватни дървеници са много по-стари от хората. 'Това е наистина много голяма изненада, защото противоречи на общоприетото твърдение, че отделянето на съвременните хора от техните предци е причина за видообразуване сред нашите паразити и появата на двата вида дървеници, и паралелната им еволюция с тази на различните клонове на човешкото семейство', добавя професор Mike Siva-Jothy от Университета в Шефилд в Обединеното кралство.
Изследването разкрива още, че нови видове дървеници припознават хората като гостоприемник на всеки половин милион години. Когато това се случи, дървениците се възползват от новите си гостоприемници (в случая хората) без да се отказват от старите. 'Това е рядък случай при креватните дървеници', споделя другият водещ изследовател професор Klaus Reinhardt и добавя: 'Може да се очаква, че тези нови видове ще са следващите, които ще смучат кръв от нас'. И това едва ли ще отнеме нови 500 000 години, предвид днешните условия, когато струпването на много хора, добитък и домашни любимци става все по-лесно и предлага толкова нови възможности.
'От друга страна е удивително, че много видове дървеници живеят с прилепите и лястовиците около нас и никога не застрашават и не нападат хората', коментира друг участник от екипа, д-р Ondŕej Balvín от Университета в Прага, изследовател на прилепите и дървениците.