English · Български
[45] Врачански Балкан
Врачанска област
NATURA 2000: Lycaena dispar
Координати: 23° 27’ 39’’ E, 43° 10’ 15’’ N — Надморска височина: 474 m — Площ: 36025 ha
Описание: Районът на Врачанския Балкан обхваща Врачанската планина, между реките Огоста и Искър северно-североизточно от р. Пробойница. Заема междинно място между Предбалкана и главната Старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле. Характерни са стръмните склонове, на места голи и скалисти със срутища и сипеи, в основата си варовици. Районът на Врачанския Балкан е дълбоко окарстен, с въртопи, пропасти, скални венци, уединени карстови върхове, пещери и галерии. Преобладават храстовите формации, горите от бук, габър и горун и вторични ливади на мястото на изсечени или опожарени гори.
По отношение на дневните пеперуди районът е слабо проучен; откъслечни данни са публикувани от Буреш & Тулешков (1929), Буреш & Попов (1965), Abadjiev (1995, 2001). Повече, но също недостатъчно данни за пеперудната фауна има в доклада на Боян Златков към плана за управление на природен парк Врачански Балкан (2007). Данните в него са предимно от района на гара Лакатник и с. Миланово. Основна причина за включването на района е наличието на важни популации на 9 от целевите видове [списък по-долу], особено на Parnassius apollo. Интересно е съобщението за Lopinga achine от този район, като видът не е намиран впоследствие.
— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Lopinga achine, Erebia medusa, Neptis sappho.
Защита и заплахи: На територията на района се намира природен парк Врачански Балкан, обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Сериозна заплаха за унищожаването на естествените местообитания в района са инвестиционни намерения за изграждане на ски писти и съпътстващи ги хотелски комплекси, инфраструктура и увеличен човекопоток. Друга потенциална заплаха са инвестиционни намерения за строителство на ветрогенератори с обслужващите ги пътища.
Други бележки: Установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 20% от флората на България, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване. Висока природозащитна стойност имат ендемичната пещерна безгръбначната фауна и дневните грабливи птици. От пеперудната фауна са установени някои редки и с консервационна значимост видове. Такива са: Saturnia pyri, Lemonia balcanica, Asovia maeoticaria, Idaea spissilimbaria, Schrankia taenialis, Deltote uncula, Calocucullia celsiae, Xylena lunifera, Antitype suda shimae, Gortyna moesiaca, Hadula stigmosa atlantica, Watsonarctia deserta. Видовете Nola harouni и Polymixis xanthomista в България са установени единствено във Врачанския Балкан.
Координати: 23° 27’ 39’’ E, 43° 10’ 15’’ N — Надморска височина: 474 m — Площ: 36025 ha
Описание: Районът на Врачанския Балкан обхваща Врачанската планина, между реките Огоста и Искър северно-североизточно от р. Пробойница. Заема междинно място между Предбалкана и главната Старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле. Характерни са стръмните склонове, на места голи и скалисти със срутища и сипеи, в основата си варовици. Районът на Врачанския Балкан е дълбоко окарстен, с въртопи, пропасти, скални венци, уединени карстови върхове, пещери и галерии. Преобладават храстовите формации, горите от бук, габър и горун и вторични ливади на мястото на изсечени или опожарени гори.
По отношение на дневните пеперуди районът е слабо проучен; откъслечни данни са публикувани от Буреш & Тулешков (1929), Буреш & Попов (1965), Abadjiev (1995, 2001). Повече, но също недостатъчно данни за пеперудната фауна има в доклада на Боян Златков към плана за управление на природен парк Врачански Балкан (2007). Данните в него са предимно от района на гара Лакатник и с. Миланово. Основна причина за включването на района е наличието на важни популации на 9 от целевите видове [списък по-долу], особено на Parnassius apollo. Интересно е съобщението за Lopinga achine от този район, като видът не е намиран впоследствие.
— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Lopinga achine, Erebia medusa, Neptis sappho.
Лакатнишките скали — типичен биотоп за редица калцифилни видове (фото: С. Бешков, септември 2006).
Смесени широколистни гори по склоновете на Врачанския Балкан при с. Миланово (фото: С. Бешков, 29 април 2007).
Други бележки: Установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 20% от флората на България, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване. Висока природозащитна стойност имат ендемичната пещерна безгръбначната фауна и дневните грабливи птици. От пеперудната фауна са установени някои редки и с консервационна значимост видове. Такива са: Saturnia pyri, Lemonia balcanica, Asovia maeoticaria, Idaea spissilimbaria, Schrankia taenialis, Deltote uncula, Calocucullia celsiae, Xylena lunifera, Antitype suda shimae, Gortyna moesiaca, Hadula stigmosa atlantica, Watsonarctia deserta. Видовете Nola harouni и Polymixis xanthomista в България са установени единствено във Врачанския Балкан.
Карта на района на Врачански Балкан.