Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати е публикувано в списание NATURE.
Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi (името на рода идва от келто-римския бог на р. Дунав — Данувиус) са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университкета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини, съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е този за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсваха. Множеството фосилни останки от новоописаната човекоподобна маюймуна от Германия променя тази ситуация и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.
Данувиус е описан по останките на поне 4 индивида. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина по който Данувиус се е придвижвал. ‘За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките, в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни’ отбелязва Мадлен Бьоме, водещият автор в това изследване. Данувиус комбинира способността за двуного придвижване по клоните с изправено тяло с начина на катерене и придвижване по дърветата, характерен за човекоподобните маймуни. Тези двигателни умения са толкова уникални, че изследователите създават за тях нов термин — катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този вид локомоция би трябвало да представлява начинът на придвижване на нашите най-късни общи предци с големите човекоподобните маймуни, защото ‘комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата’. Според резултатите от изследването човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
‘Същевременно Данувиус е притежавал по-силен палец на крака от този на по-късните хоминиди, с който е бил способен с лекота да се захваща не само за големи, но и за тънки клони’ допълва Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.
Данувиус е бил дребен, достигал е на височина около 1 м. Според костните останки, женските са тежали само около 18 кг, а мъжкият е достигал 31 кг — по-дребен от шимпанзе и колкото женско бонобо. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.
Според авторите на това изследване, откритието e важно събитие в палеоантропологията, защото променя редица наши представи. Откритието на новия фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека: ‘Тези фосили показват, че европейските предшественици на африканските човекоподобни маймуни и човека се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни позволяват да разберем от кой момент нататък започва дивергенцията на африканските човекоподобни маймуни и човека’ отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме сериозни основания да смятаме, че съвременните африкански човекоподобни маймуни имат вторична, допълнителна специализация към дървесен начин на живот.
‘Дървесното двуного придвижване би трябвало да представлява за бъдещата еволюция един вид преадаптация при преминаването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица видове бозайници придобиват изправен стоеж в откритите пространства’ - отбелязва Николай Спасов. ‘Нови находки сочат, че изправения стоеж на Данувиус е могъл впоследствие да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) потенциален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години’ допълва още Спасов.
Източник: Madelaine Böhme, Nikolai Spassov, Jochen Fuss, Adrian Tröscher, Andrew S. Deane, Jérôme Prieto, Uwe Kirscher, Thomas Lechner & David R. Begun. A new Miocene ape and locomotion in the ancestor of great apes and humans. Nature, https://www.nature.com/articles/s41586-019-1731-0; DOI: 10.1038/s41586-019-1731-0.