English | Български
Къде съм? > Начало > Изследвания и колекции

КОЛЕКЦИИ

Колекция Минерали
Колекция Палеоботаника
Хербариум BNHM
Колекция Фосилни безгръбначни
Колекция Ненасекомни безгръбначни животни
Колекция Паякообразни животни (Arachnida)
Колекция Полутвърдокрили насекоми (Hemiptera)
Колекция Водни кончета и ручейници
Колекция Правокрили насекоми
Колекция Кожестокрили насекоми (Dermaptera)
Колекция Мрежокрили насекоми
Колекция Твърдокрили насекоми (Coleoptera)
Колекция Пеперуди
Колекция Двукрили насекоми
Колекция Ципокрили насекоми (Hymenoptera)
Колекция Фосилни риби, земноводни и влечуги
Колекция Рецентни риби
Колекция Рецентни земноводни и влечуги
Птици — палеоорнитологична и археоорнитологична колекция
Остеологична колекция птици
Птици — спиртно-формалинова колекция
Колекция Рецентни птици — монтирани екземпляри и кожи
Колекция Рецентни птици — препарати от яйца и гнезда
Колекция Фосилни, субфосилни бозайници и палеоантропология
Колекция Фосилни бозайници — филиал Асеновград
Колекция Рецентни бозайници — Macromammalia
Колекция Рецентни бозайници — Micromammalia
Колекция Мекотели

Изследвания и колекции

Научни изследвания


По традиция преобладаващата част не само от експозицията и колекциите, но и от научната дейност е посветена на животинския свят. Обръща се особено внимание на биоразнообразието на България и съседните страни и на описването на нови таксони от много страни в света. През последното десетилетие значителна част от усилията на учените са насочени към проучване на обитателите на защитените територии, на редките и застрашените видове.

През 2007 г. учени от Националния природонаучен музей са публикували 53 и са предали за печат 57 научни труда. Близо половината (44%) от приетите и излезлите от печат научни публикации са в чуждестранни издания. Научната продуктивност на учените в НПМ като цяло запазва високото си ниво от предишни години, но се наблюдава значително увеличение на статиите в списания с импакт фактор, например Journal of Human Evolution, Journal of Vertebrate Paleontology, Geobios, Zootaxa, Acta Palaeontologica Polonica, Acta Geologica Polonica, European Journal of Entomology, Animal Biodiversity and Conservation, Revue de paleobiologie (Geneve) и др. Сътрудниците на НПМ са публикували в научни издания в САЩ, Нова Зеландия, Великобритания, Испания, Франция, Белгия, Германия, Дания, Швеция, Австрия, Швейцария, Италия, Полша, Чешката република, Унгария, Румъния. Повечето от публикациите съдържат приноси в областта на систематиката и морфологията на животните, палеонтологията, човешката еволюция, фаунистиката и флористиката. Ето някои от съществените резултати от последните години:

1. Биоразнообразие на Родопите (2004—2006). Една монография е посветена на биологичното разнообразие на Източните Родопи, а друга — на Западните Родопи. Последната представлява само първа част от това проучване и включва гъбите, водораслите, мъховете, гръбначните животни и част от безгръбначните животни. Двете книги са написани на английски (общо 1925 стр.) и съдържат сведения за разпространението съответно на 6291 и 7375 вида животни, растения и гъби в българската и гръцката част на планината. За някои групи са публикувани данни и за консервационната значимост на видове и територии, разпределението по местообитания, зоогеографската принадлежност, ендемизма, а при гръбначните животни и за заплахите.

2. Биогеография и екология на България (2007). Монография на тази тема е издадена от Springer като том 82 от поредицата Monographiae Biologicae (687 стр.). Анализирани са видовото разнообразие, произходът, географското и екологично разпространение и въпросите на опазването на всички гръбначни и моделни групи безгръбначни животни в България. Обобщена е информацията за фауната на пещерите, подземните води и Черно море. Предложени са нови хипотези за произхода на фауната и нейното разпределение по категории и сценарий за заселването на Балканския полуостров, като е обърнато особено внимание на ендемитите и реликтите. Проектът е значим за науката, защото разглежда една от най-интересните и най-богатите територии на Европа и същевременно най-добре проучената страна на Балканския полуостров по отношение на биологичното разнообразие.

3. Червена книга на България, второ издание (2004—2008). НПМ реализира проекта съвместно с две други институции на БАН, като участва с 4 редактора и 11 автора в том 2 (Животни) и разработва почти изцяло насекомите и едрите бозайници и частично останалите групи животни. Определен е природозащитният статус в България на около 400 вида животни и те са разпределени в официалните категории на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Изследвани са разпространението и числеността, местообитанията и биологията на около 280 вида, анализирани са заплахите за тяхното съществуване и са посочени предприетите и необходимите мерки за защита. Новото издание на Червената книга актуализира силно остарелите данни в първото издание (1985), за първи път включва безгръбначни животни и освен в българска версия, е изготвено в английска и в електронна версия.

4. Оптимизиране на екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България и научни основи за устойчивото и развитие (2007—2008). По този проект заедно с други институти на БАН е извършена експертна оценка на предложените защитени зони по НАТУРА в България и е допълнена липсваща информация. НПМ бе ангажиран с 11 учени в изготвянето на анализ за едрите бозайници, прилепите, рибите, безгръбначните животни, както и за пещерите като местообитание с голяма консервационна стойност. Попълнени са основните пропуски в стандартните формуляри на защитените зони. Направени са национални оценки за голяма част от приоритетните за НАТУРА видове животни и оценки на тяхната представеност в защитените зони. Изготвен бе критичен доклад за районирането на страната, използвано в НАТУРА 2000, като бяха предложени промени на границите между биогеографските райони.

5. Основни райони за пеперуди в България (2007). Издадена е двуезична, богато илюстрирана книга. Разпространява се безплатно заедно с CD. Изработена е и двуезична Интернет страница на същата тема с допълнителна информация. Информацията в книгата беше предоставена официално на проекта НАТУРА 2000.

6. Пещери и спелеология в България (2006). В монография на английски (507 стр.) са обобщени публикуваните и голям брой оригинални сведения за пещерите в България, научните изследвания в тях и ролята на българските учени в проучването на карстови обекти по света. Книгата съдържа описания и карти на 260 големи български пещери. Тя представя за първи път на световната научна общественост българските постижения и ясно показва водещото място на България в развитието на интердисциплинарната наука спелеология.

7. Неогенско-кватернерна палеогеография и геодинамика на Средна Струма (2005). Ревизирана е стратиграфията на късния миоцен в Югозападна България. Изготвен е оригинален палеогеографски и палеоекологичен модел на развитието на природната обстановка (климат, релеф, речна система, ландшафт, растителност и животински свят) от това време.

8. Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие (2004—2005). Четирима учени от НПМ взеха участие в разработването на система за оценка на въздействията върху биологичното разнообразие. Предложени са методики за мониторинг на едри бозайници, прилепи, земноводни, влечуги и риби и са определени конкретните места за изследването им. Изготвено е практическо ръководство, което подпомага работата на служители на Министерството на околната среда и водите при изготвянето на анализи за дългосрочните промени в числеността на редки и застрашени видове животни.

Досега от учени на Националния природонаучен музей са описани като нови за науката около 210 рода, вида и подвида ракообразни, паякообразни, стоножки и насекоми от Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Океания, а също фосилните родове и/или видове: лебед, патица, ибис, сокол, яребица, глухар, кучета, носорогообразно, антилопи, тар, маймуна и др. Извършени са други номенклатурни промени: нови синоними, нови комбинации, нови статуси. Установени са като нови за фауната на Балканския полуостров, България и други страни над 1000 вида животни. Нови за България са и фосилните щраус, паун, саблезъб тигър, а за първи път в Европа у нас е открита птица-носорог. През последните години са публикувани каталози на стоножките от разред Callipodida в света и на бръмбарите бегачи в България и Албания, както и такива на колекциите на НПМ от минерали (8195 образци от 913 вида от 94 държави) и от различни групи животни.

Научно-приложна дейност


Приложната дейност в Националния природонаучен музей е насочена предимно към опазване на природата. Част от нея е в полза или по поръчка на държавни органи, международни организации и органи на Европейския съюз.

За Народното събрание работна група начело с представител на НПМ изготви проект на Закон за пещерите. Изработването на много други документи е ръководено от учени или е извършено с участието на учени от музея по искане на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Такива са националните планове за действие за опазването на двата вида сухоземни костенурки и на три приоритетни застрашени вида орхидеи, както и план за опазване и ползване на българските популации на мечката. Експерти от НПМ са участвали в създаването на планове за управление на трите национални парка в България — Централен Балкан, Рила и Пирин, на природните паркове Врачански Балкан, Сините камъни, Шуменско плато, Рилски манастир и на много други защитени територии. Предложено е създаването на нов природен парк в Габровския Балкан. На Висшия експертен екологичен съвет при МОСВ са предоставени становища за оценки за въздействието на околната среда, напр. за автомагистрала Струма и за добиването и преработването на златосъдържащи руди край Крумовград. Проведено е обучение на рейнджърите на Националния парк Централен Балкан за познаване на екологията на вълка.

За нуждите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изготвен план за управление на пещерата Орлова чука в Русенска област. За Агенция Митници е разработен учебен курс от образователни лекции и е издаден учебник за митнически служители за видовете животни, включени във Вашингтонската конвенция за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).

Особено активни бяха експертите на НПМ пред органи на Европейския съюз по въпроса за опазването на природата на Кресненския пролом във връзка с плановете за проектиране на бъдещата автомагистрала Струма. Уникалността на фауната на пролома и заплахите за нея бяха докладвани пред представители на Генералния директорат за околна среда на Европейската комисия в Брюксел, пред Комисията по транспорта на Европейския парламент и пред Бюрото на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), по която България е страна.

Учени от НПМ са автори на научнопопулярни книги и статии, консултанти и преводачи на филми с подобна тематика. Специалистите от музея предоставят своята квалификация и знания и в помощ на сродни научни институции у нас и в чужбина, частни фирми и граждани, като изготвят експертни становища, оценки на минерали и ловни трофеи и дават консултации относно борбата с вредните насекоми за земеделието и горите и с паразитите, организират прояви за Европейския съюз.

Учени от НПМ-БАН са членове на следните специализирани групи към Комитета по опазване на видовете на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

проф. Павел Стоев — член на Специализираната група за пещерни животни:
www.iucn.org/commissions/ssc-groups/invertebrates/cave-invertebrate

проф. Павел Стоев — член на Специализираната група за сухоземни и сладководни безгръбначни животни:
www.iucn.org/commissions/ssc-groups/invertebrates/terrestrial-and-freshwater-invertebrate

д-р Владислав Вергилов — член на Специализираната група за сцинковете:
www.iucn.org/commissions/ssc-groups/amphibians-reptiles/skink
www.skinks.org

д-р Недко Недялков — член на Специализираната група за дребните бозайници:
www.small-mammals.org

Ния Тошкова — член на Специализираната група за прилепите:
www.iucnbsg.org/members-list.html

Международно сътрудничество


Националният природонаучен музей поддържа тесни връзки със сродни институции (музеи, институти, университетски катедри) от цял свят. През последните години учени от музея разработват съвместни проекти с колеги от Museum National d’Histoire Naturelle, Paris (Франция), Museo Nacional de Ciencias Naturales, Madrid (Испания), Society for the Study and Conservation of Mammals VZZ, Arnhem (Холандия), Dutch Butterfly Conservation, Wageningen (Холандия), Marshall University, Huntington (САЩ), Field Museum of Natural History, Chicago (САЩ) и много други. Международни проекти на междуакадемично равнище се разработват с Испания, Франция и Чешката република.

Десетки чуждестранни учени ползват ежегодно колекциите на музея за изследвания, а учени от НПМ участват активно в проучването на колекциите на други музеи в света. Само през 2007 г. НПМ е посетен от 11 учени от чужбина за работа с неговите сътрудници или в неговите сбирки. От същата година в музея работят доброволци от Западна Европа (Белгия, Франция, Италия), които в продължение на шест месеца се грижат за поддръжката на колекциите или помагат при изпълнението на конкретни научни проекти.

НПМ е национален център по прилагане на Вашингтонската конвенция по международна търговия с видове от дивата флора и фауна (CITES), а неговият директор е представител на България в Научната група на Европейския съюз по въпросите на CITES. Учените от музея изготвят становища за различни специализирани органи на Европейската комисия по национални проблеми, засягащи опазването на биологичното разнообразие. Признание за научните постижения на част от работещите в НПМ е участието им в редакционните колегии на чуждестранните списания Neues Jahrbuch fuer Geologie und Palaeontologie (Stuttgart), International Journal of Myriapodology, Annals of the Upper Silesian Museum (Bytom), Lacewing News и Биология Македоника.

Проекти


През последните пет години броят и обемът на българските и международните проекти с научна, приложна или природозащитна насоченост, в които участват учени от НПМ, значително се увеличи, за да достигне през 2007 г. до 58 проекта. Само през 2007 г. музеят е бил партньор при реализирането на единадесет проекта, финансирани от Европейската комисия, Програмата на ООН за развитие (UNDP), National Geographic Society, програмата SCOPES на Swiss National Science Foundation и други международни организации. Заслужава да бъдат отбелязани няколко такива значими за науката и обществото международни проекти, някои от които с пряк природозащитен ефект:

1. Fauna Europaea — NAS extension (2001—2004). Музеят е водеща национална институция в изпълнението на този проект от Шеста рамкова програма на Европейския съюз. Съставен е списък на видовете животни (без едноклетъчните и морската фауна), установени в България. С допълненията след завършване на проекта общият им брой е 26 655 вида, от които 20 574 вида насекоми. Проектът е значим за науката, защото създава първият пълен списък на видовете сухоземни многоклетъчни животни в Европа през последните 250 години след десетото издание на Systema Naturae на Карл Линей (1758), наброяващ около 143000 вида.

2. PESI (A Pan-European Species-directories Infrastructure) (2008—2013). Музеят е пълноправен и единствен партньор от България заедно с 39 чуждестранни научни институции. Проектът е финансиран от 7 Рамкова програма на ЕС. Целта на проекта е интегриране на достоверната таксономична и номенклатурна информация в Европа. (Дипляна на проекта [PDF])

3. Основни райони за пеперуди в България: механизъм за опазване на природата (2006—2007). Проектът е финансиран от холандското правителство по програмата BBI MATRA. Определени са 50 важни района за опазването на пеперудите, които допълват националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и стават част от PEEN (Pan European Ecological Network). За тези райони са изработени GIS карти, описани са основните местообитания, систематизирани са главните заплахи. По оригинална методика и научни критерии са определени 53 целеви вида от европейско значение и много други видове пеперуди от национално значение, като е определена тяхната консервационна значимост. Използвани са над 400 научни публикации и огромно количество оригинални научни данни. Включването на резултатите от проекта в НАТУРА 2000 гарантира опазването на районите, съхраняващи биологичното разнообразие в България, а с това и в Европа.

4. Прилепите и оценката на въздействието върху околната среда: механизми за изпълнение на Европейската директива за хабитатите и Споразумението EUROBATS в България и Румъния (2007—2008). И този проект е финансиран от холандското правителство по програмата BBI MATRA. Изготвено е ръководство, което съдържа оригинална методика за оценка на прилепите при разработването на ОВОС. Предвижда се обучаване на служители в държавни и частни институции за ползването му и изготвяне на информационни материали, пропагандиращи опазването на прилепите. Проектът има голяма практическа значимост, защото прилепите са най-силно засегнати от промените в средата и поради тази причина всички европейски видове са защитени от международни конвенции. От друга страна почти всички видове, обитаващи Европа, се срещат и в България.

Експедиции


Събирателската и експедиционната дейност на учените в музея до 60-те години на 20 век е била съсредоточена главно върху фауната на България. Епизодично са събирани зоологически материали и от Африка и съседните на България балкански страни. Обогатяването с експонати от други държави се активизира след 1970 г., когато се провеждат изследователски експедиции в различни райони на света: Африка, Хималаите, Китай, Корея, Индонезия, Нова Гвинея, Мексико, Куба, Южна Америка и др. НПМ организира самостоятелна експедиция в Мозамбик през 1983 г. Изследователските пътувания в Азия през 1984—1995 г. също са ръководени от сътрудници на музея. Особено внимание се обръща на биоспелеологичните изследвания.

Учени от НПМ са канени да участват в престижни научно-изследователски проекти върху фауната на Нова Гвинея, Куба, Китай. През последните години се провеждат многобройни теренни изследвания върху палеонтологични обекти в България, Гърция и Македония. Обогатяването на музейните колекции с материали от страната и чужбина продължава активно и в наши дни. През 2006—2008 г. учени от НПМ са участвали в експедиции в Тунис, Албания, Турция, Грузия, Казахстан, Пакистан, Камбоджа.

Колекции


Научните колекции, съхранявани в Националния природонаучен музей, са най-представителните от този род на Балканския полуостров. Наброяват към милион и половина екземпляра и образеца. В тях намират място над 460 вида бозайници и над 1990 вида птици. Колекцията от влечуги и земноводни е една от богатите в Европа. Насекомите наброяват около 480000 екземпляра, над 300000 са и останалите безгръбначни животни. В музея се съхраняват около една четвърт от минералните видове в света. Запазени са и повече от 30000 образци от фосилни безгръбначни. Особено богата е колекцията от пещерна фауна от България и други страни, в която много от видовете не са представени в нито един друг музей в света. Стотици типусни екземпляри, по които са описани нови за науката видове безгръбначни животни, са обект на международен интерес. Обогатяването на колекциите се извършва чрез събирателска дейност в страната, експедиции или индивидуални пътувания в чужбина, обмен със сродни институции в чужбина, дарения, купуване на частни колекции, предаване на конфискувани от митниците и органите на реда колекции или отделни екземпляри. Палеонтологичният филиал в Асеновград съхранява около 30000 фосилни кости от миоценски бозайници, населявали нашите земи.