English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

ДНК-метабаркодинг разкрива връзката между хранителните предпочитания и географското разпространение на прилепите в Европа

23 април 2020 06:00

Статията е публикувана на 2 март 2020 г. в престижното списание Nature Communications от Антон Алберди от Университета в Копенхаген и колектив от европейски учени. Сред тях е и докторантът на Националния природонаучен музей и член на Центъра за изследване и защита на прилепите Виолета Желязкова.

Връзката между екологичната ниша и географското разпространение на даден вид е на пръв поглед очевидна: колкото по-широка е екологичната ниша, толкова по-широко би трябвало да е и разпространението на вида. Истината е, че конкретните резултати често зависят от дефинициите, които използваме. Екологичната ниша може да се дефинира според хранителните взаимоотношения, например, какво ядете и как го намирате (по Елтън), или според условията на обитаване, например, при каква температура сте способни да оцелеете (по Гринел). Въпросът, кое от двете има по-голямо значение, от дълги години привлича вниманието на еколозите, но достигането до отговор се оказва съвсем не лека задача. Нашето изследване е първото в света, което доказва връзката между разпространението в континентален мащаб и хранителните навици на гръбначни животни, в случая европейски видове прилепи.

Защо това е станало възможно чак сега? Защото класическото търсене на остатъци от плячка в екскременти под микроскоп има ниска разделителна способност и е твърде трудоемко, за да се приложи в широки мащаби. От друга страна, съвременните методи за метагеномен анализ (ДНК-метабаркодинг) ни позволиха да определим 3000 различни таксона плячка в гуаното на 335 прилепа. Това допълни познанията ни за менюто на пещерния дългокрил (Miniopterus schreibersii), което публикувахме в края на 2017 и предостави най-пълните досега молекулярни данни за менюто на водния нощник (Myotis daubentoniid), големия нощник (Myotis myotis), трицветния нощник (Myotis emarginatus), дългопръстия нощник(Myotis capaccinii), южния подковонос (Rhinolophus еuryale) и големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum). Общо, всички те предпочитат пеперуди и двукрили (като мухи и комари), следвани от бръмбарите и правокрилите (като скакалци и щурци). Най-широко е специализацията на водния нощник, а най-тясна — на южния подковонос.

Друг урок, който научихме, е значението на начина, по който задаваме моделите си. Точна информация за хранителната специализация на даден прилеп, успяхме да получим само след едновременното отчитане на три компонента на разнообразието на плячката: брой (колко вида се консумират), равномерност (доколко е балансирано съотношението между консумираните видове), и еволюционна отдалеченост (доколко са подобни един на друг консумираните видове). От друга страна, географското разпространение на прилепите корелира с хранителната специализация, ако се вземе предвид не размерът на обитаваната територия, а равномерността в пространственото разпределение на животните. По-равномерно разпределение означава по-висока приспособимост към различни местообитания. Самата широчина на хранителната ниша на даден вид зависи най-вече от разликите между отделните животни и от разнообразието на ловни стратегии, които използват.

Така, освен че внася яснота по основни за екологията въпроси, настоящото изследване значително подобрява моделите, които използваме, за да изучаваме разпространението на видовете. Колкото по-точни те, толкова по-успешно ще можем да определяме ключови за животните територии и да подобрим тяхното опазване.

Версия за печат