На 11 юни 2024 на 95-годишна възраст си отиде д-р Николай Илиев — Доктора, изтъкнат археозоолог и дългогодишен асоцииран сътрудник към НПМ-БАН
Д-р Николай Стоянов Илиев е роден на 25.03.1929 г. в Търново. Завършва ветеринарна медицина и работи като главен ветеринарен лекар в различни стопанства, а през 1974 г. става уредник в Националния селскостопански музей.
Д-р Илиев бе асоцииран сътрудник към НПМ-БАН и негов дарител. Надарен с неуморен дух, д-р Илиев — „Доктора“ бе изтъкнат археозоолог, краевед, биограф и борец за българщината. Автор е на над 200 статии в научни списания и в периодичния печат и на повече от 20 книги, основно в областта на археозоологията, краеведството и историята на ветеринарните и селскостопански науки. Той има особени заслуги за развитието на археозоологията като направление в съвременния научен живот на Националния природонаучен музей при БАН. Първата археозоологична колекция, постъпила в НПМ-БАН след възстановяването на музея като самостоятелна институция през 1974, е получена от него — костните останки от диви и домашни животни от прабългарското селище при с. Гарван. След нея следват редица други. По негова инициатива през 1980 г. започват съвместни археозоологични изследвания с палеозоолозите от музея проф. Николай Спасов и проф. Златозар Боев. Активността му в областта на проучването на холоценската бозайна фауна и орнитофауна и на одомашняването по нашите земи, както и дългогодишното му сътрудничество със специалистите от НПМ-БАН дава стимул за развитието на тези направления в работа на музея, превърнал се днес в национален център по археозоология и изучаване формирането на съвременната гръбначна фауна. Сам и в съавторство с учени от НПМ-БАН д-р Н. Илиев публикува множество научни статии в областта на изучаването на дивите и домашни животни от редица археологически обекти в страната и на ролята им в поминъка на древното население. Между тях основно място заемат пионерните му изследвания върху породния състав на домашните животни от средновековието и праисторическата епоха; изследванията върху последните останки от зубър (9—10 в.) в България; върху домашните животни във Велики Преслав (9—10 в.); върху дивите и домашните животни в бита на обитателите на селища от римската епоха („Бялата вода“, „Рациария“, „Арбанас“); върху животинските костни останки от неолит-халколитния некропол при Дуранкулак; върху неолитните и халкоритни селища при Тополница, Ябълково и Аклади Чеири и потъналото халколитно селище край Созопол; върху късноплейстоценските диви коне и полифилетичния произход на домашния кон и ред. др. Д-р Илиев участва в палеонтологическите експедиции на НПМ край Вършец, Сливница, Кунино, Върбешница и др., проведени основно през 90-те години. По-късно е участник и в екипа на НПМ-БАН в мегапроекта на БАН „Корените на нацията“ с изследвания върху тракийските коне.
За активното му сътрудничество и приносите му към научните дейности на музея д-р Николай Илиев е награден с почетна грамота и юбилеен плакет на Националния природонаучен музей при БАН.
Д-р Илиев е бил винаги отзивчив и готов да помогне на младите колеги със своя опит и знания, както и при създаването и подреждането на археоозоологичните колекции на НПМ-БАН. Археозоологичното направление на Националния природонаучен музей му дължи много.
