Професор Петър Берон на 85 години!
На 14 март 1940 г, в град София е роден зоологът, понастоящем професор емеритус на Националния природонаучен музей, д.б.н. Петър Берон, който повече от 70 години неуморно изследва животинския свят на Земята. Ако въобще са останали на планетата енциклопедисти, то за него може спокойно да се каже, че е един от тях. Няма тема, свързана с природните науки (а и не само!), по която той да няма какво да каже, почти винаги основавайки се на собствения си опит. Интересите и мирогледът на проф. Берон са впечатляващи, а те са такива не само защото от малък се интересува от всичко свързано с природата и е черпил знания от видни учени като акад. Иван Буреш и чл.-кор. Александър Вълканов, но и заради многобройните му научни пътешествия по различни краища на Земята. Едва ли има български учен, който да е изследвал толкова много държави по света, колкото той. И въпросът не е само в посещаването на страната и провеждането на какво да е научно изследване. Петър Берон е от хората, които си поставят невъзможни цели, които да осъществят на недостъпни места, разполагайки с ограничени средства. Не бих използвал думата „амбициозен“, за да опиша характера на проектите му, защото в повечето случаи те звучат като 10-годишна стратегия на научен институт, а не като проект на човек, разполагащ само с голямо желание и компютър. Това ясно личи от заглавията на част от книгите му: „High Altitude Isopoda, Arachnida and Myriapoda in the Old World“, „Zoogeography of Arachnida“, „Панорама на българската зоология“?! Всяка една от тях всъщност е енциклопедия, защото обединява хиляди прочетени научни трудове, внимателно анализирани, систематизирани и представени данни, които ежедневно се ползват от учени от цял свят. Дори не знам къде да поставя в стълбицата на титаничните му начинания десеттомното издание Acarorum Catalogus, представляващо пълен обзор на част от акарите по света и техните гостоприемници.
Научните му приноси са толкова много, че е трудно да бъдат изброени и слава Богу!, че са надлежно описани за идните поколения от самия него в три автобиографични тома (с четвърти под печат) и над 10 популярни книги. Общият брой на книгите, написани от Петър Берон е „майндблоуинг“ — близо 45! — и с това се родее с не по-малко именития си роднина и съименник, автор на над 25 книги по философия, природни науки, космология, физика, граматика и други. Да не говорим за „по-малките“, но не като обем, 130 научни и стотици научнопопулярни статии.
Освен с колосалното си научно творчество проф. Берон е познат по света и с колекциите, които е събирал по най-забутаните кътчета на планетата — от тропическите гори на Папуа Нова Гвинея, през негостоприемните хамади на Сирия и Ирак, през саваните на Африка и полу-заледените върхове на Каракорум, Хималаите, Андите и африканските високи планини Рувензори, Кения и Килиманджаро. Силният му интерес към високопланинската и пещерната фауна е направил така, че следващите поколения да имат добра основа в изследването на високите планини и пещерите. Признанието, което проф. Берон е получил за огромния си научен принос се изразява не само с официални награди от Българската академия на науките — почетния знак „За заслуги към БАН“ (2000) и почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2010), но и с признанието, което са му оказали десетки негови колеги, кръщавайки на негово име над 100 вида и 7 рода нови за науката организми от цял свят. Епонимът „beroni“ носят представители на почти всички основни групи безгръбначни животни — многоножки, паяци, охлюви, ракообразни, червеи, бръмбари, ручейници и дори гъби!
За неговите особено значими заслуги в областта на културата на 18 октомври 2010 г. президентът на България Георги Първанов му връчи орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие.
Все пак, няма как да подмина и свършеното от него за развитието на Националния природонаучен музей при БАН, където работи от 1978 г. и на който е директор в продължение на повече от 11 години (от 15 декември 1993 до 11 юли 2005). В този изключително сложен за страната период, благодарение на активната му дейност, музеят успява да се развие значително, назначени са много млади учени (включително пишещият настоящото), част от които вече са доценти или професори и ръководители на звена. През годините на неговото управление, експозицията на музея се разраства с нови и интересни диорами (бял носорог, гепарди, амурски тигър), включително и една изцяло нова зала (Бозайници), съществено се обогатяват колекциите с екзотични видове, а част от сградата е реновирана по проект „Красива България“. Заслужава да се отбележи и малко известният факт, че проф. Берон се противопоставя на инвестиционните намерения за цялостната реконструкция на централната градска част, които предвиждали събарянето на музея.
Сигурен съм, че всеки може да добави много към написаното тук и да добави и забавни лични истории с него, и колкото и тривиално да звучи, казаното все ще е малко.
От името на всички служители на музея, негови дългогодишни приятели и колеги, искам да пожелая на проф. Берон много здраве и творческо дълголетие, както и достатъчно време, за да завърши започнатите научни проекти. Надявам се също така да осъществи планираните експедиции (Етиопия и Пакистан вече го чакат!), за да продължава още дълги години да ни вдъхновява с нови идеи, научни открития, експедиции и проекти.
14.3.2025 г.
проф. Павел Стоев
Директор на Националния природонаучен музей при БАН
