Експертен екип на Националния природонаучен музей при БАН участва в мониторинга за докладването към Европейската комисия по Директивата за птиците за 2025 г.

В края на септември 2025 експертен екип на Националния природонаучен музей при БАН и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), в партньорство с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), успешно приключи мащабно проучване и събиране на данни за изготвяне на оценка на състоянието на 314 вида гнездящи птици, включени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Това изследване на национално ниво беше обект на докладване пред Европейската комисия по чл. 12 от Директива за птиците. Съгласно този член, а също и по отношение на чл. 17 от Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, държавите-членки имат задължението периодично да докладват на Европейската комисия за прилагането на националните разпоредби, свързани с двете директиви, включително мерките за опазване на птиците и тяхната среда, статуса на съхранение на типовете естествени местообитания и поддържането на популациите на диви животински и растителни видове в благоприятно състояние. Европейската комисия от своя страна изготвя обобщени доклади, които оценяват прилагането на директивите в Европейския съюз.

Дейностите с предмет „Теренни проучвания на гнездящи видове птици и изготвяне на доклади съгласно чл. 12 от Директивата за птиците“ са осъществени по договор с ИАОС. В рамките на проучването, проведено между април и октомври 2024 г., 63 учени и експерти, сред които 47 полеви орнитолози и сътрудници, работиха по организирането и провеждането на теренни наблюдения и контролираха прилагането на методиките и анализа на събраните данни. Само за този период са реализирани над 2400 човекодни работа на терен в 422 мониторингови обекти в страната. Проучени са 248 вида гнездящи птици, а в базата данни са въведени 134 415 записа, включително 5531 гнезда на бял щъркел. В периода 2019–2024 г. общата база данни вече наброява повече от 1,8 милиона записа, включващи и информация за заплахи и въздействия върху птиците.

В резултат на проведените изследвания е отчетено състоянието на общо 314 вида птици в страната, за които са изготвени 469 оценки. За първи път са представени оценки на гнездовите популации на червеноклюната потапница (Netta rufina) и блатна сова (Asio flammeus). Намерени са доказателства за гнезденето у нас на нови видове, като розовото фламинго (Phoenicopterus roseus) и звънарката (Bucephala clangula), както и за завръщането на сивия жерав (Grus grus) като гнездящ вид. В същото време, за два вида — орелът-рибар (Pandion haliaetus) и беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) — не е регистрирано размножаване в страната. За периода на докладване не е регистриран и тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris), който през 2024 г. беше обявен за изчезнал в световен мащаб.

Краткосрочните популационни тенденции за периода 2013—2024 г. сочат, че близо 38% от гнездящите видове у нас имат стабилни популации, а 22% бележат нарастване. Намаляване на популациите е отчетено при 16.3% от видовете (41 вида). Най-значителен ръст показват черният лешояд (Aegypius monachus), който е обект на реинтродукция, малкият орел (Hieraaetus pennatus), морският орел (Haliaeetus albicilla), белоглавият лешояд (Gyps fulvus), гълъбът-хралупар (Columba oenas) и немият лебед (Cygnus olor).

В същото време тревожна краткосрочна тенденция на намаляване с над 50% се отчита при сивото каменарче (Oenanthe oenanthe), скалолазката (Tichodroma muraria), свраката (Pica pica), пъдпъдъка (Coturnix coturnix), водния кос (Cinclus cinclus), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), сивата овесарка (Emberiza calandra) и др.

В дългосрочен план, в периода 1980—2024 г., се наблюдава намаляване на популациите при 25.5% от видовете (64 вида). Нарастване е регистрирано при 25.9% от видовете (65 вида), а при 27.9% (70 вида) гнездовите популации са стабилни. Популациите на царския, малкия и морския орел, черния и белоглавия лешояд, немия лебед, червения ангъч, белочелата сврачка и др. показват дългосрочно увеличаване в страната. Най-сериозно намаление е регистрирано при глухара, египетския лешояд, ловния сокол, вечерната ветрушка, ливадния дърдавец и тракийския кеклик.

При мигриращите видове птици разлики в размера на популациите спрямо предходното докладване са регистрирани при 80 от видовете, като такива са отчетени и при 68 от зимуващите видове.

Тези резултати са в основата на националното докладване пред Европейската комисия, съгласно Директивата за птиците и дават ценна информация и по-пълна картина за състоянието на орнитофауната в България. Те ще подпомогнат ефективното управление на мрежата Натура 2000 и планирането на бъдещи мерки за опазване на застрашените видове и техните местообитания.

Процесът на докладване по двете директиви се осъществява на всеки шест години и дава актуална информация за състоянието на биологичното разнообразие в нашата страна. Двете докладвания обхващат периода 2019-2024 г.

Ангажиментът на България и на останалите страни членки за докладване по двете природозащитни директиви се основава на консенсус, че опазването на видовете птици и на естествените местообитания и приоритетни видове на европейската територия е необходимо за постигане целите на Общността за устойчиво развитие и представлява обща отговорност на всички държави членки.