Учени откриха двуног хоминид, живял в България преди 7.2 млн. г.

На пресконференция, организирана от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), в Пресклуба на Българската телеграфна агенция, на 4 март 2026 беше представена статията на проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън: An early form of terrestrial hominine bipedalism in the late Miocene of Bulgaria (Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България), публикувана в научното списание „Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments“.

Пресконференцията беше открита от директора на музея, проф. Павел Стоев, който поздрави авторите с епохалното откритие и постигнатия успех. След него доц. Ина Анева, научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН поднесе приветствие от името на Българската академия на науките. Тя отбеляза, че откритието на проф. Спасов и неговия екип е повод за особена гордост за академията. Десетилетните усилия и научната смелост да се поставят хипотези, които променят рамките на дебата, определят специфичния научен профил на проф. Спасов. Той е учен, който вижда еволюционните тенденции, съчетавайки дълбока ерудиция, теренен опит и аналитична прецизност и поставя българската палеонтология в центъра на световните медии. Създател на научна школа, с обучени изследователи, с традиции и устойчиво наследство.

“В лицето на проф. Спасов Българската академия на науките има учен, който достойно представя страната ни в глобалния научен диалог, изследовател с визия, авторитет и принос, който надхвърля националните рамки и се вписва в големия разказ за историята на живота на Земята”, каза в заключение доц. Анева.

След това проф. Спасов представи откритието и статията, която описва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище, Азмака, Чирпанско (България), с възраст 7.2 млн. год., отнесена предположително към балканския хоминид, наречен грекопитек Graecopithecus. Тази находка от двуного човекоподобно от България може да пренапише историята за произхода на човека е заключението на международния екип от изследователи с ръководител проф. Николай Спасов НПМ-БАН, проф. Д. Юлатос от Аристотеловия университет в Солун (Гърция), проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген (Германия), Ралица Богданова и доц. Латинка Христова от НПМ-БАН и проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто (Канада).

Придвижването на два крака отдавна се смята за ключова придобивка в човешката еволюция и за един от най-характерните белези на човека (Homo sapiens sapiens). Досега изследователите приемаха, че първите представители на еволюционната линия на човека се появяват в Африка и че придвижването на два крака се е появило там преди около 6—7 милиона години. Новооткритата бедрена кост от палеонтологичното находище Азмака, Чирпанско, описана в статията, има безспорни характеристики на двуного същество, човешки прародител, който вече е ходел на задните си крака. Авторите на изследването свързват находката с рода на грекопитека (Graecopithecus), чиято първа находка (долна челюст) е намерена край Атина по време на Втората световна война. Те смятат, че това е най-старият пряк предшественик на човека. Живял е в саванна природна обстановка, подобна на днешна савана на Източна Африка, и вероятно е трябвало да се движи на два крака, за да вижда надалече, търсейки храна и предпазвайки се от хищници, както и да освободи горните си крайници, за да може да носи предмети. Бедрената кост от Азмака съчетава характеристики на ходещите на четири крака висши африкански човекоподобни маймуни и на двуногите пред-човеци и съвременния човек. Това показва, че този хоминид не е можел все още да се придвижва на два крака по начина, по който ходи днешният човек. Той е най-ранният етап в човешката еволюция между нашите предци, способни да живеят на дървета, и тези, придвижващи се предимно по земята, на два крака. Ето защо съществото, притежавало тази бедрена кост, с основание може да се нарече липсващо звено. То най-вероятно произлиза от по-старите балкано-анадолски човекоподобни като уранопитека (Ouranopithecus) и анадолувиуса (Anadoluvius), които от своя страна са еволюирали, изглежда, от предци от Западна и Централна Европа каквито са дриопитеците. Със засушаването на климата и развитието на африканската савана балкано-анадолските човекоподобни най-вероятно са се разселвали чрез последователни във времето миграции в Африка като редица други бозайници. От тези вълни на миграции там вероятно са произлезли поетапно горилата, шимпанзето и човека.

Знаем, че днешната африканска саванна фауна произхожда до голяма степен от фауната на късния миоцен на областта, простираща се от Балканите до Западна Азия (Гърция, България, Северна Македония до Турция и Иран). Мащабните преселвания на бозайници към Африка, от преди около 8 до 6 милиона години, са причинени от засушаването и развитието на Арабската пустиня. Авторите на изследването предполагат, че двуногото същество от Азмака (грекопитекът) също е мигрирало към Африка от Балканите, където, впоследствие е продължила човешката еволюция, довела до появата на ранните човешки предци като орорина (Orrorin), ардипитека (Ardipithecus) и „Люси“ (Australopithecus afarensis). Работата в Азмака и други обекти на Балканите продължава, за да се проучи по-добре екологията и еволюцията на това изненадващо ранно двуного и вероятен най-ранен човешки прародител.

Запис от пресконференцията, може да видите в сайта на Пресклуба на БТА: https://www.bta.bg/bg/pressclub/archive/34876.

Интервю на проф. Николай Спасов за Ваня Сухарова, БТА.

Публикацията An early form of terrestrial hominine bipedalism in the Late Miocene of Bulgaria: https://doi.org/10.1007/s12549-025-00691-0