Ново изследване установява, че не един, а два патогенни вида причиняват болестта на белия нос при хиберниращите прилепи

Международен научен екип, ръководен от Университета в Монпелие, с участието на гл. ас. д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН завърши най-мащабния досега популационно-генетичен анализ на патогенната гъба Pseudogymnoascus destructans. Патогенът е причинител на болестта на белия нос (ББН) при хиберниращите прилепи и стои зад едно от най-масовите измирания на диви бозайници в съвременната история. Изследването, основаващо се на 5479 генотипирани гъбни проби и почти 20 дълбоко секвенирани пълни генома, разкрива втори криптичен вид белоноса гъба и е публикувано в престижното списание Nature.

Статията, с водещ автор д-р Никола Фишер, е свободно достъпна в сайта на Nature.

Болестта на белия нос е наблюдавана за първи път през зимата на 2006—2007 в пещера в щата Ню Йорк и дължи името си на бялото гъбно обрастване по муцуната, крилете и ушите на прилепите. Причинителят ѝ, психрофилната дерматофитна гъба Pseudogymnoascus destructans е нов за науката вид, засягащ единствено прилепи в състояние на хибернация, но оцелява и в пещерния субстрат. Епидемията обхваща почти цяла Северна Америка, като взема няколко милиона жертви и нанася сериозни щети върху екосистемите.

През 2011 патогенът е открит за първи път отвъд океана от д-р Себастиян Пюшмай, ръководител на настоящото изследване, а през 2014 Виолета Желязкова и Ния Тошкова, тогава стажанти в НПМ-БАН, потвърждават присъствието му и в България. С тези и други открития става ясно, че гъбата е повсеместно разпространена в цяла Европа и Азия, но без да причинява масова смъртност.

Още първите популационно-генетични анализи по темата разкриват евразийския произход на P. destructans и скорошната му интродукция в Северна Америка — типичен пример за патогенно замърсяване. Едва настоящото изследване обаче, благодарение на безпрецедентния брой проби, осигурени от авторите и 360 доброволеца, постига достатъчна резолюция, за да разкрие съществуването на втори вид белоноса гъба в Евразия. Новооткритият патоген с работно название Pd2 e симпатричен на P. destructans sensu stricto (Pd1), но с различни предпочитания към своите гостоприемници: Pd1 засяга предимно големи нощници (Myotis myotis), докато Pd2 засяга предимно водни нощници (Myotis daubentonii). Резултатите от изследването показват с особено висока резолюция и популационната структура на гъбите, чиито генотипове се оказват почти уникални за всяко подземно местообитание. Това позволява да се посочи мястото на интродукция на Pd1 от Европа в Северна Америка: областта Подилия в Западна Украйна, където са разположени най-дългите гипсови пещери в света.

Благодарение на добрата си физическа и техническа подготовка д-р Желязкова успява да събере проби от няколко дълбоки български пещери, след което провежда част от лабораторните изследвания, свързани с отглеждане и изолиране на чисти гъбни култури, генотипирането и популационно-генетичния анализ на пробите от България, участва в интерпретацията на резултатите във връзка с ролята на спелеолозите в разпространението на P. destructans.

Откритията на учените променят в основи представата ни за ББН и предоставят интересни прозрения за еволюцията на вирулентността при гъбни патогени, а придобитата информация би могла да спомогне за предотвратяване интродукцията на Pd2 в Северна Америка или други райони, a оттам и предотвратяване на втора вълна от опасната епидемия.