Националният природонаучен музей при БАН в Нощта на учените

Нощта на учените в Националния природонаучен музей при БАН по традиция се проведе в последния петък на септември — на 26 септември 2025 г. от 17:30 до 21 ч.

Акцент в събитието беше временната изложба „Разкодирана природа: геномната революция в изследването на биоразнообразието или как геномиката променя начина, по който разбираме човека и природата“ на д-р Стефания Каменова (автор) и д-р Златка Яръмова (дизайнер). Изложбата запознава посетителите с една млада научна дисциплина — геномиката като представя накратко различните ѝ аспекти и приложения в областта на медицината и човешкото здраве, както и в изследването и опазването на биоразнообразието.

Реализирането на изложбата е част от събитията „Есенни научни маршрути“, организирани от Фондация „Красива наука“, с подкрепата на Столична община по програма „София — град на младите и активните“.

За първи път в Нощта на учените ни гостува платформата за комуникация на наука RATIO с дискусия между проф. д.ф.н. Стоян Ставру, ръководител на секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология към БАН игл. ас. д-р Стефания Каменова от НПМ-БАН, които изследваха различни етични въпроси, пред които ни изправя науката геномика. Модератор на дискусията бе Любомир Бабуров, основател и директор на RATIO.

С въвеждащи презентации двамата учени очертаха как развитието на геномиката и ДНК секвенирането поставят нови етични въпроси, свързани с достъпа, използването и защитата на нашите генетични данни и на патентите в биоразнообразието. Геномното секвениране позволява на учените за първи път да изследват невероятното разнообразие от живот на Земята в цялата му комплексност, а ДНК на средата (eДНК) им помага да откриватследи от живот само чрез проби от почва, вода или въздух — без да улавяме или виждаме самите организми. Тези методи променят начина, по който наблюдаваме и изучаваме природата — по-бързо, по-точно и без вреда за околната среда и видовете.

В последвалата дискусия учените формулираха някои сложни и многопластови въпроси, които изискват по-широко обществено ангажиране и дебат за намиране на адекватни отговори и решения.

Проф. д.ф.н. Стоян Ставруе юрист, доктор по право, доктор на философските науки и магистър по социална и юридическа психология. Основните му изследователски интереси са в областта на биоетика и биоправото, етиката на тялото, невроправото и когнитивните науки. Преподавател е по медицинско и биоправо.

Д-р Стефания Каменова е молекулярен еколог, гл. асистент в Националния природонаучен музей при БАН,избрана е за Посланик на гражданската наука в рамките на Европейския проект за гражданска наука.

С научно-популярната презентация „Додо — Първият“ и с разходка в зала ПТИЦИ проф. Златозар Боев представи най-новия експонат в отдел „Гръбначни животни“ на музея — 3D модел на птицата додо.За учените и природозащитниците додо е емблематичен вид, но той поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни — жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се появи ли скоро неговият антипод или дългоочакваният първи, възстановен в дивата природа, изчезнал вид, е въпросът, на който съвременната наука търси отговор. Според представените проучвания в презентацията на проф. Боев все повече се доближаваме до реализирането на тази до неотдавна приемана за абсурдна идея и благодарение на развитието на науката може да видим първия „възкръснал“ вид.

Проф. д.б.н. Златозар Боев е зоолог, орнитолог и палеонтолог. Основател на палеоорнитологията като научно направление в България. Създава най-богатите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека с над 15 000 публикации по палеонтология и еволюция на птиците в НПМ-БАН. Открива и описва 4 рода, 32 вида и 1 подвид изкопаеми птици от България и Гърция. Автор е на над 810 научни и научно-популярни статии, книги и учебници, отпечатани в 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка.

Доц. Николай Симов и д-р Фьодор Константинов разказаха в научно-популярната си презентация „Еволюционни тайни от подсемейство Phylinae — дървениците, които няма да видите в леглото си“ какво са открили при изследване на едно от най-разнообразните подсемейства полутвърдокрили насекоми Phylinae (Insecta, Hemiptera, Miridae). С над 3000 вида подсемейството показва забележително разнообразие във външния вид, биологията и връзките с различни растения гостоприемници. В допълнение, многобройни филетични линии на подсемейството са развили независимо една от друга мимикрия на мравки, апосематична окраска и глобално повтарящи се модели на разпространение. Това ги прави отлична моделна група за изучаване на ко-специация между растения и животни, ендемизъм и историческа биогеография. Познанията ни за тези удивителни насекоми все още са ограничени и затова учените се опитват да приложат нов подход за решаване на досегашните проблеми при филогенетичните реконструкции чрез генериране и интегриране на филогеномни данни за всички основни групи на подсемейството и чрез използване на целево улавяне и обогатяване на ултраконсервативни елементи (UCE). Презентацията проследи още предизвикателствата, които възникват или очакваме да възникнат пред науката — от филогенетичните реконструкции през хранителната специализация и връзките с гостоприемници до моделите на разпространение. Очакванията на учените са този интердисциплинарен подход да допринесе за по-широкото ни разбиране на биоразнообразието и еволюцията.

Доц. Николай Симов е ентомолог и таксоном, изследовател на разред Heteroptera — фаунистика, зоогеография и екология на разреда в България и на Балканския полуостров.

Д-р Фьодор Константинов е ентомолог, изследовател на полутвърдокрилите насекоми, участник в повече от 30 експедиции за събиране на научен материал от полутвърдокрили насекоми на всички континенти, с изключение на Антарктида.

За всички малки и бъдещи големи изследователи беше научното шоу на Явор Денчев от Детски научен клас (ДНК). Забавните, впечатляващи и образователни научни етюди със зрелищни огнени демонстрации, спиращи дъха експерименти с течен азот и още много интригуващи опити разкриваха пред тях магията на науката.

Явор Денчев е магистър по микробиология (Университет на Виктория, Канада), учител и аниматор с дългогодишен опит както в България, така и в Канада. Създател и ръководител на ДНК — Детски научен клас, в койтопоказва, че науката не е страшна купчина от сухи формули и скучни картинки, а е изключително вълнуваща, интересна и дори забавна. Тя е начин на мислене и отваря врати към непознати светове и умения в децата.

Събитието във ФБ: https://fb.me/e/c9GxxTzcj.

Нощта на учените е инициатива, в която по традиция се включват над 300 града в Европа и света. Учените от Националния природонаучен музей при БАН вярват, че науката трябва да бъде достъпна и вдъхновяваща за всички, особено за младите хора, като ги насърчава към възможностите за кариера в областта на научните изследвания.