Златозар Боев

(професор д.б.н.)

телефон: 087 8668880; е-поща:

Роден на 20 октомври 1955 в София.
Образование: Софийски университет Св. Кл. Охридски (1980).
Дипл. специалност: биолог-еколог.

Област на научни изследвания

Палеоорнитология; орнитоархеология; еволюция на птиците и палеоавифауните; костна и екстериорна морфология на птиците; оредяване и изчезване на птиците; история на зоологията, орнитологията и палеонтологията и природонаучните колекции.

списък на таксоните птици, описани от Златозар Боев [*.PDF]

Текущи проекти

Дивечът в миналото по българските земи (2026—2027)

Late Miocene avifauna of Stanyantsi, NW Bulgaria (2026—2027)

Late Chalcolithic avifauna of Sozopol, SE Bulgaria (2026—2027)

Terminologia ornithologica bulgarica. Part II. Morphologia (2025—2026)

The importance of political, economic, and cultural factors in solving fundamental ornithological problems (A case study for Bulgaria) (2025—2026)

Докторанти

Марков, Г. (2000—2002). Изкопаемите хоботни (Proboscidea) от България: фаунистичен състав, биохронология, екология и зоогеография. — Редовна докторантура (съ-ръководител; 3-тата година под н. рък. на Н. Спасов). Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Митев, Ив. (2001—2004). Субфосилна фауна от птици и бозайници (Aves et Mammalia — Vertebrata) от находища в Североизточна България. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Демерджиев, Д. (2005—2008). Царският орел (Aquila heliaca Savigni, 1809) (Accipitridae — Aves) в България — биология, екология, численост и мерки за опазване. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Недялков, Н. (2007—2010). Хранителен спектър на гнездящи ловни соколи (Falco cherrug) в зависимост от достъпността на плячката. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Ангелов, И. (2011—2014). Консервационна биология на египетския лешояд (Neophron percnopterus L.) в България. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — прекъснал.

Плачийски, Д. (2013—2016): Разпространение на глухара (Tetrao urogallus Linnaeus, 1758) в България в зависимост от ландшафтно-екологичните характеристики на местообитанията. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Добрев, Д. (2014—2018). Разпространение и екологични изисквания на белоглавия лешояд (Gyps fulvus Hablizl., 1783) в България. — Задочна докторантура. Пловдивски университет Паисий Хилендарски. — защитил успешно.

Аркумарев, В. (2016—2019). Придвижване и индивидуален участък при белоглавия лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) в България. — Редовна докторантура. Пловдивски университет Паисий Хилендарски. — защитил успешно. (съ-ръководител с доц., д.б.н. Дилян Георгиев).

Ангелов, И. (2021—2023). Численост, възрастова структура и хранителен спектър на гнездовата популация на скалния орел в България (Aquila chrysaetos Linnaeus, 1758). — Редовна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Илиев, М. (2022—2025). Пространствена екология и миграционна стратегия при червеногушата гъска (Branta ruficollis Pallas, 1769). — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН.

Чешмеджиев, Св. (2025—2027). Популационна динамика, пространствена екология и миграционна стратегия на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus Bruch, 1832). — Редовна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН.

Пост-докторанти

Ангелов, И. (2024—2025). Характеристики на местообитанията на територии за царски орел в България и тестване на възможността за индивидуална идентификация на немаркирани царски орли чрез камери-капани в гнезда.

Дипломанти

Тодоров, Р. 1993. Върху фенологията на размножаването на белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) в някои части от страната. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа.

Тотева, Цв. 1995. Хранителен спектър на горската ушата сова (Asio otus (L.)) в Северния парк на гр. София. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа. (съ-ръководител с Б. Милчев).

Митев, Ив. 1996. Сравнителен анализ на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo (Linnaeus, 1758)) от две находища от Североизточна България. — СУ Св. Климент Охридски, Биол. фак., Дипл. раб., 1—27.

Караиванова, Е. 1997. Сравнителен остеометричен анализ на две популации на лиската (Fulica atra Linnaeus, 1758) от Югоизточна България — рецентна и субфосилна от раннобронзовата епоха. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа.

Членство в национални редакционни колегии

Natural Science and Advanced Technology Education / Обучение по природни науки и върхови технологии. ISSN 2738-7135 (print), ISSN 2738-7143 (online) АзБуки — Министерство на образованието и науката. https://science.azbuki.bg/

Непубликувани доклади-презентации

Боев, З. 2003. Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. Тема 4: Птици. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—28. [PDF]

Боев, З. 2007. Първи находки от фосилни щрауси (Struthionidae — Strthioniformes) в България. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—40. [PDF]

Boev, Z. 2007. Neogene avifauna of Bulgaria in the context of the evolution of the European avifauna. National Museum of Natural History — BAS. Sofia. (непубл. докл.) 1—110. [PDF]

Boev, Z. 2009. Neogene-Quaternary birds of Bulgaria. National Museum of Natural History — BAS. Sofia. (непубл. докл.) 1—80. [PDF]

Боев, З. 2010. Древни птици от България. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—54. [PDF]

Боев, З. 2011. Изчезнали бозайници от България. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—65. [PDF]

Боев, З. 2013. Палеонтологичното находище на фосилна фауна и флора край гр. Вършец. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—23. [PDF]

Боев, З. 2014. Природа и наука в един музей — „Видяно и преживяно“ за 35 години (1980—2014). Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—75. [PDF]

Боев, З. 2022. Много ли са 33 години (или как се стигна до палеопарка във Вършец)? Палеонтологична конференция 15 март — 17 март, 2022 г., гр. Вършец. (непубл. докл.) 1—58. [PDF]

Боев, З. 2023. 100 години от рождението на орнитолога Николай Боев 1922—1985. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—46. [PDF]

Боев, З. 2023. Бележити български орнитолози на 20 век. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—68. [PDF]

Боев, З. 2024. Националният природонаучен музей при Българската академия на науките в периода 2005—2011 г. — Конференция „Природонаучните музеи в 21 век“. Русе, 19—21.06.2024 г. [PDF]

Boev, Z. 2024. Birds and people in Medieval Bulgaria: Review of the subfossil record of birds during the First and Second Bulgarian Empires. — 2nd ICAZ Medieval Period Working Group Meeting. Sofia, 02.—06.10.2024. [PDF]

Boev, Z. 2025. Българска орнитологична таксономична номенклатура (Триезичен речник на птиците в света). Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—42. [PDF]

Boev, Z. 2025. Bulgarian Taxonomic Terminology of Birds and Mammals (Aves et Mammalia — Vertebrata, Animalia). — XV International Scientific Conference Terminology and Modernity. Institute of Ukrainian Language, National Academy of Sciences of Ukraine, 6 May 2025, Kiyv. (непубл. докл.). [PDF]

Боев, З. 2025. Българска териологична таксономична номенклатура (триезичен речник на бозайниците в света). Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—38. [PDF]

Боев, З. 2025. Додо — Първият. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—20. [PDF]

Боев, З. 2025. Регионалният природонаучният музей в Пловдив и Националният природонаучен музей в София — 70 години сътрудничество в полза на природознанието. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—38. [PDF]

Боев, З. 2026. Тънкоклюният свирец. Първият. — Вид на годината 2026. Нощ на учените, 23.05.2026. Национален природонаучен музей — БАН. София. (непубл. докл.) 1—31. [PDF]

Най-нови публикации

Nedyalkov, N., Boev, Z., Kolev, I., 2026. New Data on the Diet of the Tawny Owl Strix aluco (Aves: Strigiformes) from Bulgaria. — Acta Zoologica bulgarica, 78: [1—7]. https://doi.org/10.71424/azb78.3.003137 [PDF]

Milosevic, S., Dimitrijevic, V., Marin-Arroyo, A. B., Boev, Z., Bosnic, M. G., Bogicevic, K., Plavsic Gogic, S., Mihailovic, D., Djurovic, M., Roksandic, M., Mihailovic, D., 2026. The deer connection: cervids as a revolving resource in early Neanderthal subsistence at the onset of the Middle Paleolithic in the hinterlands of Mediterranean Europe. — In: Mihailovic, D., Radovic, P. (eds) Eastern Mediterranean Contact Area in the Paleolithic, pp. 35—54. ISBN 978-86-6427-415-9. [PDF]

Boev, Z. N., 2026. Connecting Europe and Asia: The Neogene birds of Bulgaria and their paleoenvironmental and paleornithogeographical significance. — Geologica Balcanica, 55 (2): 65—75. [PDF]

Boev, Z., 2026. Quaternary record of corvids (Corvidae — Passeriformes, Aves) in Bulgaria. — Acta zoologica bulgarica. Published online 05 August 2026 [1—8]. https://doi.org/10.71424/azb78A.003114 [PDF]

Boev, Z., 2026. Past Distribution of Bustards (Otidiformes Wagler, 1830) in Bulgaria. — Birds 2026, 7 (2), 24: 1—14. https://doi.org/10.3390/birds7020024 [PDF]

Boev, Z., 2026. Nikolay Boev and Nature Conservation in Bulgaria. — Bulletin of the Natural History Museum — Plovdiv. 11: 1—15. Online First https://doi.org/10.65437/bnhmp.11.4.6 [PDF]

Boev, Z., 2026. Knud Andersen’s Contribution to the Study of the World’s Chiropterofauna. — Acta zoologica bulgarica, 78 (1):81—83. https://doi.org/10.71424/azb78.1.002967 [PDF]

Boev, Z., 2026. History of the Red Data Book of Bulgaria. — Bulletin of the Natural History Museum — Plovdiv, 11: [1—13]. Online First. https://doi.org/10.65437/bnhmp.11.4.4 [PDF]

Boev, Z., 2026. Biobibliography of the prominent Bulgarian ornithologist, Assoc. Prof. Dr. Bozhidar Ivanov on the occasion of his 80th anniversary. — Bulletin of the Natural History Museum — Plovdiv, 11: 1—19 Online First. https://doi.org/10.65437/bnhmp.11.4.3 [PDF]

Bochenski, Z. M., Tomek, T., Boev, Z., Wertz, K., 2026. Phalanx Proximalis Digiti Majoris: A Manual for the Identification of European Birds. — International Journal of Osteoarchaeology, 2026; 0: 1—33. https://doi.org/10.1002/oa.70131 [PDF]

→ По-пълен списък на публикации