Златозар Боев

(професор д.б.н.)

телефон: 087 7089048; е-поща:

Роден на 20 октомври 1955 в София.
Образование: Софийски университет Св. Кл. Охридски (1980).
Дипл. специалност: биолог-еколог.

Отдел Гръбначни животни

Област на научни изследвания

Палеоорнитология; орнитоархеология; еволюция на птиците и палеоавифауните; костна и екстериорна морфология на птиците; оредяване и изчезване на птиците; история на зоологията, орнитологията и палеонтологията и природонаучните колекции.

списък на таксоните птици, описани от Златозар Боев [*.PDF]

Текущи проекти

Late Pleistocene birds from Thanh Hoa Province (Northern Vietnam)

Conservation measures for the Lesser Spotted Eagle and its habitats in Bulgaria. LIFE18 NAT/BG/001051. Program Life — EC (2019—2024)

Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп в границите на УПИ VIII-401.267, кв. 17, ММ.ГГЦ, Зона Г-14, ул. Екзарх Йосиф 35, район Оборище, град София, находящ се в Първа охранителна зона на Историко-археологически резерват Сердика-Средец — Музей за история на София (2017—2019)

План за действие за опазване на египетския лешояд Neophron percnopterus в България. Българско дружество за защита на птиците (2009—2018)

Траките — генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността — Изучаване на животински остеологически материали (диви и домашни) от неолита до Късното средновековие с оглед търсене на континюитет

История на Националния природонаучен музей при Българската адемия на науките

Докторанти

Марков, Г. (2000—2002). Изкопаемите хоботни (Proboscidea) от България: фаунистичен състав, биохронология, екология и зоогеография. — Редовна доктурантура (съ-ръководител; 3-тата година под н. рък. на Н. Спасов). Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Митев, Ив. (2001—2004). Субфосилна фауна от птици и бозайници (Aves et Mammalia — Vertebrata) от находища в Североизточна България. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Демерджиев, Д. (2005—2008). Царският орел (Aquila heliaca Savigni, 1809) (Accipitridae — Aves) в България — биология, екология, численост и мерки за опазване. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Недялков, Н. (2007—2010). Хранителен спектър на гнездящи ловни соколи (Falco cherrug) в зависимост от достъпността на плячката. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — защитил успешно.

Ангелов, И. (2011—2014). Консервационна биология на египетския лешояд (Neophron percnopterus L.) в България. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН. — прекъснал.

Димитър Плачийски (2013—2016): Разпространение на глухаря (Tetrao urogallus Linnaeus, 1758) в България в зависимост от ландшафтно-екологичните характеристики на местообитанията. — Задочна докторантура. Национален природонаучен музей, БАН.

Добрев, Д. (2014—2018). Разпространение и екологични изисквания на белоглавия лешояд (Gyps fulvus Hablizl., 1783) в България. — Задочна докторантура. Пловдивски университет Паисий Хилендарски. — защитил успешно.

Аркумарев, В. (2016—2019). Придвижване и индивидуален участък при белоглавия лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) в България. — Редовна докторантура. Пловдивски университет Паисий Хилендарски. — защитил успешно. (съ-ръководител с доц., д.б.н. Дилян Георгиев).

Дипломанти

Караиванова, Е. 1997. Сравнителен остеометричен анализ на две популации на лиската (Fulica atra Linnaeus, 1758) от Югоизточна България — рецентна и субфосилна от раннобронзовата епоха. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа.

Митев, Ив. 1996. Сравнителен анализ на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo (Linnaeus, 1758)) от две находища от Североизточна България. — СУ Св. Климент Охридски, Биол. фак., Дипл. раб., 1—27.

Тодоров, Р. 1993. Върху фенологията на размножаването на белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) в някои части от страната. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа.

Тотева, Цв. 1995. Хранителен спектър на горската ушата сова (Asio otus (L.)) в Северния парк на гр. София. — СУ Св. Климент Охридски. Биологически факултет. Дипл. работа. (съ-ръководител с Б. Милчев).

Най-нови публикации

Boev, Z., Milošević, S., 2020. Late Pleistocene avifauna of the Pešturina Cave (Nišava District, SE Serbia) and its implications for Late Pleistocene refugia on the Central Balkans. — Bulletin of the Natural History Museum — Plovdiv, 4: 1—14. [PDF]

Boev, Z., Gradev, G., Klisurova, H., Klisurov, I., Petrov, R., 2020. First record of the northern bald ibis Geronticus eremita (Linnaeus, 1758) in Bulgaria. — Historia naturalis bulgarica, 41: 23—26. [PDF] doi:10.48027/hnb.41.03001

Boev, Z., 2020. Fossil and subfossil records and recent status of shrikes (Passeriformes: Laniidae) in Bulgaria. — Historia naturalis bulgarica, 41: 77—81. [PDF] doi:10.48027/hnb.41.10001

Boev, Z., 2020. Studen Kladenets Reservoir (CS Bulgaria), a stopover of the migratory Great White Pelicans (Pelecanus onocrotalus Linnaeus, 1758) through the Balkan Peninsula. — ZooNotes, 164: 1—4. [PDF]

Boev, Z., 2020. Chauvireria bulgarica sp. n. — an extinct Early Pleistocene small phasianid of Phasianinae Horsfield, 1821 from Bulgaria. — Historia naturalis bulgarica, 41: 55—70. [PDF] doi:10.48027/hnb.41.08001

Boev, Z., 2020. New Data on the Fauna of the Late Antiquity Northern Fortification Walls of Serdica (3rd—6th century A.D.) from Building Excavations on Exarch Joseph Street (Sofia, Bulgaria). — Bulletin of the Natural History Museum — Plovdiv, 5: 15—23. [PDF]

Boev, Z., 2020. First European Neogene record of true pheasants from Gorna Sushitsa (SW Bulgaria). — Historia naturalis bulgarica, 41: 33—39. [PDF] doi:10.48027/hnb.41.05001

Boev, Z., 2020. Bird images in the mosaics of Late Antique basilicas in the town of Sandanski (Blagoevgrad Region, SW Bulgaria). — Historia naturalis bulgarica, 41: 13—21. [PDF] doi:10.48027/hnb.41.02001

Боев, З., 2020. Птиците от късния плейстоцен от пещерата Нанин камък до село Муселиево. — Природа — БАН, 3: 100—104. [PDF]

Боев, З., 2020. Тъжната съдба на средиземноморския тюлен в България. — Природа — БАН, 2: 106—112. [PDF]

— По-пълен списък на публикации — раздел e-Natura | Публикации на персонала