На 17 юни 2026 г. Националният природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) взе участие в националната конференция „Възстановяване на природата — отговорности и възможности чрез общ национален план“, организирана от Българското дружество за защита на птиците и WWF България. Конференцията се проведе в Националния етнографски музей при БАН със съдействието на коалиция „За да остане природа в България“ и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Целта на организаторите бе да се представи Регламента за възстановяване на природата като нов инструмент за опазване и възстановяване на екосистемите в България и да насърчи диалога относно предложените мерки за възстановяване в горски, земеделски, влажни и градски екосистеми. Форумът събра представители на МОСВ, Министерство на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Лесотехническия университет, Националния природонаучен музей — БАН, Българска фондация „Биоразнообразие“, Сдружение за дива природа „Балкани“ и др.
Конференцията беше открита от министъра на околната среда и водите, инж. Росица Карамфилова-Благова, която заяви, че най-важното е възстановяването на диалога между земеделци, индустриалци, собственици на земя, природозащитни и научни организации, следвайки разбирането, че компромисите с природата са недопустими, а научната основа е ключова. Изготвянето на националните планове е изискване за всички държави от ЕС съгласно приетия през 2024 г. Регламент за възстановяване на природата. Първите чернови трябва да са готови до 1 септември 2026 г.
Официалната програма включваше няколко тематични панела и експертни дискусии. С презентация на тема „Планове за възстановяване на природата, устойчиви на климата, в региона на среден и долен Дунав — CLIMANATRES“ гл.ас. д-р Сълза Палпурина (НПМ-БАН) представи проекта CLIMANATRES, изпълняван по програма Interreg Danube Region, в рамките на панел „Влажни зони и речна свързаност“. Презентацията подчерта подхода на проекта към планиране на екологично възстановяване, информирано от климатичните промени, интегрирането на научни доказателства и регионални набори от данни, както и значението на трансграничното сътрудничество в Дунавския регион. CLIMANATRES допринася за националното планиране на възстановяването в България чрез предоставяне на научнообосновани методологии и регионални перспективи, които са ключови за ефективното и устойчиво прилагане на Регламента за възстановяване на природата на ЕС.