Експедиция на Националния природонаучен музей при БАН в първата хилядаметрова пропаст в Европа

През август 2026 международен екип с ръководител гл. ас. д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) се спусна на дълбочина 1258 м до дъното на пещерата Гуфр Берже във Френските Алпи. Пещерата е известна като първата, в която човекът преминава „магическата“ граница от 1000 метра под земята. Експедицията е част от международния „Лагер Берже“, който вече 15 години събира не само едни от най-добрите френски пещерняци, но и спелеолози и изследователи от всички краища на света.

Целта на екипа в състав д-р Ангел Иванов (асоцииран сътрудник в НПМ-БАН), Веселин Желязков (пещерен клуб „Бургас — НЕПИАСТ“), д-р Джули Шапиро (Франция), Богдана Васченко (Украйна) и Дениз Думан (Турция) беше събиране на микробиологични проби от пещерата в изпълнение на проекта на НПМ-БАН „Патогенно замърсяване в пещерите — причини и методи за превенция“, финансиран от Фонд научни изследвания и Френския институт в България. В проекта се включиха и 35 доброволци от 5 държави.

Спелеолозите успяха да съберат проби от пещерния субстрат по протежение на цялата пещера Гуфр Берже — както от главното трасе, по което повечето спелеолози преминават всяка година, така и от странични и слабо посещавани галерии, които да ни дадат представа за подземните микробни съобщества в отсъствие на човешка дейност.

Екипът е събрал проби и от пещерната екипировка на спелеолози-доброволци преди и след влизане в пещерата, които ще покажат дали с екипировката в пещерата влиза патогенно замърсяване, а също и каква част от микробното разнообразие на Гуфр Берже полепва по същата екипировка на излизане. Събраните общо 56 комплекта проби вече се анализират в лабораторията на НПМ-БАН.

Патогенното замърсяване е неволно внасяне на микроби в ново местообитание, където същите не биха достигнали без човешка намеса. Класически пример е болестта на белия нос при хиберниращите видове прилепи, причинила най-масовото измиране на бозайници в съвременната история. Нейният причинител, пещерната белоноса гъба (Pseudogymnoascus destructans) е местен за Европа и Азия, където не е опасен за прилепите поради дългата съвместна еволюция на гостоприемник и патоген. В Северна Америка обаче гъбата е пренесена едва наскоро, по всяка вероятност от пещерняци, заради което се оказва смъртоносна за местните видове, неприспособени към нея. Как точно се случва всичко това и как се оказва, че видовете белоноса гъба всъщност са два, беше публикувано миналата година в научното списание Nature с участието на д-р Желязкова.

По време на експедициията д-р Желязкова е провела серия обучения за превенция на патогенното замърсяване в подземните екосистеми сред присъстващите в лагера спелеолози. От заснетите експедиционни кадри ще бъде направен кратък документален филм за разпространение сред цялата международна спелеологична общност. Популяризаторската работа с цел превенция на патогенното замърсяване в подземните екосистеми и изграждане на поведение, отговорно към околната среда, продължава и в България.

Какви рискове и изследователски възможности носят хилядите микроскопични видове, обитаващи пещерите и може ли друго неизвестно до момента заболяване да последва болестта на белия нос, надяваме се да ни покажат пробите от Берже.