[03] Бесапарски възвишения

NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 24° 24’ 20’’ E, 42° 5’ 55’’ N — Надморска височина: 251 m — Площ: 6743 ha

Описание: Бесапарските възвишения са разположени в югозападната част на Тракийската низина в близост до гр. Пазарджик в подножието на Родопите. От север са ограничени от р. Марица, а на изток — от Стара река. На запад се свързват с Родопите посредством Кочаговският баир. Състоят от пет рида: Главинишки, Огняново-Синитевски, Триводишки, Новоселско-Кричимски и Капитандимитриевски. Районът обхваща ниски безлесни хълмове и съседните открити пространства. Най-високата точка е 536 m. Склоновете са силно ерозирани и окарстени, безводни. Изградени са предимно от протерозойската свита на мраморите. При сп. Хаджиево има рибарници обрасли с Phragmites и Typha. Сегашната остатъчна горска растителност изгражда ценозите на Quercus pubescens, Q. fraineto, Q. cerris, Carpinus orientalis и Pistacia terebinthus. Храстовата растителност е представена от Syringa vulgaris, Cotinus coggygria, Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans и Juniperus oxycedrus. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от Dichantium ischaemum, Festuca vallesiaca, Agropyrum brandzae, Brachypodium distachyon. Хълмовете се характеризират с отворени и полуотворени калцифилни ксеротермни тревни съобщества, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. Срещат се 4 локални ендемита, напр. текирската мишорка (Gypsophila tekirae). Общо тук са известни 568 вида висши растения, без мъховете и културните растения.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; множество данни са публикувани от Ganev & Beshkov (1987). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 7 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pieris ergane, Lycaena dispar и Brenthis hecate.

— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Pieris ergane, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Защита и заплахи: Околните райони са обект на непрекъсната урбанизация. Това прави района лесно достъпен и подложен на натиск от човешки дейности. Най-сериозният проблем водещ до загуба на местообитания, е постепенното превръщане на ливадите в лозови масиви. Експлоатацията на кариери за инертни материали е ключов за района фактор, водещ до унищожаване на тревни местообитания. Други заплахи, влияещи отрицателно на местообитанията са употребата на пестициди, и опожаряването на стърнищата. Основен източник на енергия за отопление и за домакински нужди е горенето на дърва, добити при изсичането на гори, в резултат на което районът вече е почти напълно обезлесен. Като мерки за опазване на естествените гори препоръчваме да се стимулира финансово сечта на салкъма за дърва за огрев.

Други бележки: Част от територията е определена за CORINE място през 1998 г. През 2005 година е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България. Консервационно значими видове пеперуди от други групи, установени в района са: Triodia amasina, Dyspessa salicicola, Colias erate, Leptidea duponcheli, Tarucus balkanica, Hipparchia syriaca, Hipparchia volgensis, Saturnia pyri, Saturnia pavoniella, Dasycorsa modesta, Erannis declinans, Nychiodes waltheri, Idaea muricata, Odice arcuinna, Acontia titania, Pyrrhia victorina, Xylena lunifera, Asteroscopus syriaca decipulae, Polyphaenis subsericata, Lacanobia blenna, Saragossa implexa, Dichagyris melanura melanura, Euxoa hastifera, Agrotis obesa scitha, Nola cristatula, Euplagia quadripunctaria и други. Последният е от приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз.