Тематичен каталог на Националния природонаучен музей

По време на Наполеоновите войни и през Първата световна война стотици хиляди войници са загинали не от куршумите на врага, а от сблъсъка с нещо, което на пръв поглед изглежда безопасно, бидейки миниатюрно. От срещата с два тънки стилета и техния летящ носител са измрели повече хора, отколкото по време на всички войни, които хората някога са водили помежду си. Кои са тези врагове? Има ли ги в днешно време, когато вече са позабравена у нас, но преди и по време на Втората световна война са били проблем особено в Южна България? Какви са техните оръжия и възможности? Това ще научим от срещата ни с някои видове насекоми с голямо въздействие върху човешкия живот, като преносителите на заболявания. Цял един клон от ентомологията — медицинската ентомология, се занимава с насекомите, преносители на заболявания по човека и домашните животни и това занимание е посветено на този клон от науката.

Много видове насекоми са в състояние напълно да компрометират селскостопанската реколта и да обрекат на глад стопаните й. Така са измирали цели племена в Африка след нападение на прелетни скакалци. В миналото от тях са патили селските стопани и в различни райони на България. Един клон от ентомологичната наука — селскостопанската ентомология, се занимава с насекомите-неприятели по овощните дървета и земеделските култури. Това, което винаги е било подценявано, е, че сред насекомите човекът има и много приятели. Такива са огромната армия от така наречените насекоми-ентомофаги и насекоми-паразити, т.е. тези, които се хранят с други насекоми или паразитират по тях. Някои от тях унищожават яйцата, други ларвите или имагото на вредни за човека видове и по този начин му оказват неоценима помощ. Докато преносителите на болести и неприятелите на културните растения съставляват около 5%, то полезните за човека са около 20% от всички видове насекоми. Ще научим повече за тях заедно.

‘От местопрестъплението’ е известен сериал, в който учените разгдават криминални загадки. Представете си обаче местопрестъпление на 3000 години. Как археолозите успяват да разберат какво се е случило? Кой пристига пръв на местопрестъплението незабелязан, още преди да се появят следователите? Какво могат да ни разкажат останките от насекоми в едно жилище. Всичко това, както и много нови неща за ролята на насекомите в усвояването на мъртва органична материя ще научите в това занимание. Да не забравяме, че ако ги нямаше насекомите повърхността на Земята щеше да се покрие с растителни и животински отпадъци.

С тази тема ще се отправим на пътешествие към най-многобройната група живи организми — насекомите и ще се запознаем с някои от рекордьорите в техния необятен свят. Ще надникнем в устройство им и ще разберем как се хранят и дишат, как растат и какво още се крие в миниатюрните им тела. Учениците ще имат възможността да наблюдават насекоми под микроскоп, да ги заснемат с телефоните си и заедно ще потърсим из залите на музея насекомите-рекордьори. Като в истинско приключение ще тръгнем към границите на техните възможности и ще потърсим отговорите на редица загадки, свързани с особеностите на насекомите.

Някога, преди около триста милиона години, сред влажните палеозойски гори са се появили първите насекоми и впоследствие са имали цялото това време за еволюция и приспособяване към околната среда. При този процес са постигнали изумителни върхове в приспособяването си, неизменна част от които са формите и багрите им. Познанията ни за естествения отбор и процесите на адаптация не само ни помагат да разберем съществуващото разнообразие на живота, но и да вникнем в движещите му сили и да използваме в практиката редица ‘заемки’ от милиони години развитие. По време на заниманието ще се запознаем с различните типове окраски и тяхната функция и по какво си приличат, да речем, осите и светофара. Ще разгледаме различните начини на предпазване от хищници и ще обърнем внимание на това, колко важни са формата и цвета при тази непрекъсната борба за оцеляване.

Развитието на насекомите протича по своеобразен начин. Почти всички снасят яйца, от които се излюпват ларвни форми. По-нататък при отделните групи развитието може да протече различно. Казано възможно най-опростено, специалистите различават насекоми с непълно превръщане и такива с пълно превръщане. В процеса на индивидуално развитие насекомите използват различни убежища. Много видове строят истински домове. Различни техники в строителството и не само са заимствани от насекомите и техните умения да изграждат свой дом. С някои от тях ще се запознаем в тази тема. Ще научим кой е измислил хартията преди хората. Чии домове са устйчиви на оръдеен изстрел? Кой строй небостъргачи и подземни градове в саваната? Може ли да си направите дом от коприна? Нужно ли е пчелите да знаят висша математика, за да измислят пчелната пита? На всички тези въпроси и на много други ще отговорим при това занимание.

Кои са ‘домашните животни’ сред насекомите, за които човек полага грижи за собствена изгода. Всички биха се сетили веднага за медоносната пчела, отглеждана от хората в течение на хиляди години. Това стои в основата на цяла една промишленост — пчеларството, за която в България съществуват идеални условия поради разнообразната растителност и обширните райони, незамърсени от индустрията. Много по-значима е ролята на медоносната пчела като опрашител на плодните дръвчета и на редица културни растения, отколкото като източник на пчелен мед, восък и пчелно млечице. Но не само пчелата е насекомо, за което човек полага грижи и се възползва от продуктите, произведени от него. Кои други насекоми са отглеждани от човека ще научим в това занимание. Ще се запознаем и с малко познати продукти от насекоми. Някои ползваме всеки ден, а други са специалитет само за ограничени райони по света.

Макар да смятаме, че познаваме всяко кътче в домовете си, често се оказва, че нямаме ни най-малка представа за ‘морето’ от (почти) невидими съквартиранти. По време на заниманието ще надникнем във всяка част от дома си, опитвайки се да открием именно тези невидими съседи и да се запознаем с някои характерни техни особености. Познанията ни за тях не само ни помагат да разберем съществуващото им многообразие, но и значително увеличава познанията ни за начините, чрез които да се отървем от нежеланите гости. По време на заниманието учениците ще се запознаят със строежа на телата на насекомите и етапите на тяхното развитие. Натрупаните знания ще подкрепим с демонстрация на живи животни в зависимост от възрастта на участниците.

След като сме се запознали с властелините на нашата планета — насекомите, нека да задълбочим познанията си за тях чрез преки наблюдения. За целта ще трябва да научим как можем да си отгледаме в къщи някои от тях — кои видове са най-подходящи за целта, къде можем да ги намерим и какви ‘домове’ да им приготвим. В процеса на занятието ще се запознаем с храненето и размножаването на насекомите и на нашите ‘питомци’ в частност. Ще научим как провеждат наблюденията си учените и как можем да ги повторим и ние и да надникнем зад прага на общоизвестното като открием редица неподозирани факти от тяхното ежедневие. Предложените знания ще подкрепим с демонстрация на живи животни.

Живеем с тях на една планета, но дали ги познаваме достатъчно. Обичаме ли ги или ги мразим? И изобщо можем ли да си представим, как би изглеждала планетата, ако те не се бяха появили преди 300 милиона години? Нямаше да съществуват цветните растения, развили се в тясна връзка с насекомите- опрашители. Нямаше да ги има плодовете и повечето от семената, с които се хранят стотици видове птици и бозайници, а също и онези от тях, които се изхранват директно с насекоми. Между тях са и нашите далечни прадеди, за които се предполага, че са били насекомоядни. Повърхността на Земята щеше да се покрие с растителни и животински отпадъци… Но нека не фантазираме. Тях ги има днесс и са много. Известни са над един милион вида насекоми, т.е. повече от всички останали видове растения и животни взети заедно. Кога са се появили, кога са започнали да летят и кои са най-близките древни предшественици и съвременни родственици на насекомите са само част от въпросите, на които ще отговорим. От средата на периода Девон, когато те са се появили, много други групи животни са се развивали и изчезвали, например амонитите, господствали в моретата и динозаврите, властвали на сушата през Мезозоя. Въпреки това обаче, насекомите, които са съществували още преди тях, продължават да бъдат в непрекъснат разцвет.

Учените винаги са търсели причините и движещите сили на промените около нас и за всички е ясно, че в последните няколко века една от основните заслуги за много от измененията в природата на нашата планета има човекът. Един много ясен пример, илюстриращ този процес, са инвазивните чужди видове организми. Заниманието запознава с проблема за нашествията в природата и с някои от най-известните нашественици сред животните, както и с видове, които се появяват в България и Европа от други части на света в последните години. Ще проведем игри и демонстрации, показващи защо успяват нашествениците.

Кои са характерните особености от биологията на насекомите и защо е важно да ги познаваме отблизо. Ще се запознаем с различни видове вредни и полезни от човешка гледна точка насекоми и ще обърнем внимание на това, колко голямо е значението на някои от тях за екосистемите и живота ни като цяло. Специално внимание ще обърнем на красиви, редки и защитени видове и практическото значение на някои от тях. Ще се научим как можем да подпомогнем опазването им, което е неразривна част от опазване на нашия общ дом — планетата Земя. Натрупаните знания ще подкрепим с демонстрация на препарирани представители и ще отговорим на въпроса не противоречи ли това на целта в това занятие.

Хората винаги възприемат света сравнявайки го със себе си. Затова ни е много трудно да си представим, че някои животни живеят в много по-тесни връзки между отделните индивиди в обществото, отколкото ние. И всичко това с една единствена цел — грижа за поколението. Още по-трудно можем да си предствим, че точно при насекомите има такива връзки, но повечето хора се сещат за някои видове пчели. Едни от най-важните за опрашването на растенията насекоми всъщност са социални — като различните видове пчели. Има и много видове пчели, които живея поединично. Някои от тях правят гнездата си в кухи стъбла, други изгризват дупки в дървесината на сухи дървета, трети копаят в земята или търсят малки кухини в скали. Всички обаче са от огромна важност като опрашители. За съжаление в модерния свят на нашите селища те все по-рядко намират места за своите домове. Прекалено подредените дворове, липсата на материал или място за строеж на гнезда са причината те да изчезнат, а от това рязко да намалеят плодовете в нашите градини и дворове. Просто няма кой да опрашва цветовете. За да си помогнем можем да научим как живеят пчелите заедно в един кошер, какви са ролите на отделните индивиди, как се ориентират и комуникират помежду си, какви са техните приспособления, с които събират храна от цветовете и които осигуряват незаменимата им роля на опрашители. Така с нови познания заедно можем да им предложим дом и храна, когато имат нужда.

Много от нас си мислят, че познават този древен символ на любовта, щастието и благополучието, вплетен в древните митове. Какво знаем или не знаем за пеперудите (Lepidoptera) наричани още ‘Люспестокрили’ или ‘Люспокрили’ — един от най-богатите на видове разред насекоми: по какво се отличават от другите насекоми, има ли пеперуди с хищни ларви у нас, има ли такива с оптична окраска, как да ги наблюдаваме, има ли в България видове пеперуди, които са редки и обитават много ограничени местообитания, поради коeто са застрашени, има ли сред тях ендемити, които се срещат само в България или на Балканския полуостров, има ли реликти от минали геологични епохи — ледникови (глациални) реликти, защо без тях не можем и защо да и как да ги пазим, както и много още интересни факти за българските представители на дневните пеперуди ще открием заедно.

Животът е невъзможен без вода. Но на нас хората ни е нужна не каква да е вода — а чиста, сладка вода. Вече знаете, че тя е много малко на нашата планета. Огромната част от водата на Земята е солена и тази малка част, която е годна за нашите нужди е застрашена от замърсяване. Огромен брой животни и растения разчитат на тази вода и понякога най-малката промяна може да е фатална за тяхното съществуване. За да се убедите, колко е важно да пазим водата и как нейните свойства, които подържат живота зависят от чистотата и — ще ви разкажем една приказка.

Темата е подходяща за деца от предучилищна възраст и начална образователна степен. При възможност се провежда навън в парка около НПМ-БАН. Посредством лесни въпроси и отговори се припомнят основни понятия за миграцията на птиците — кога, къде и защо мигрират, миграционни пътища, поведение по време на прелет. Включват се любопитни факти за мигриращите птици. След това посредством игра се обясняват трудностите, които срещат птиците по време на миграцията. В играта участват всички деца като част от тях са прелетни птици и като ято летят/тичат от начална към крайна точки (полюси) по определен маршрут (миграционен път), а друга част са в ролята на различни препятствия по пътя им: далекопроводи с ел. жици, ветрогенератори, ловци, хищници. Децата сами избират ролята си в играта. Разиграват се поне няколко варианта като участниците са в различни роли. Накрая на занятието се дават насоки за размисъл как можем да помогнем на прелетните птици — понятие за природозащита и обявяване на защитени местности, опазване на места и видове.

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

—

Презентацията е по-подходяща за ученици от средна образователна степен. Учениците ще се запознаят по-задълбочено с представителите на най-удивителното семейство в растителното царство — тяхното разпространение по света; предпочитани местообитания и приспособления за живот; въвеждат се термините епифит и веламен, литофит. Посредством сравнение с цвета на лале се обясняват особеностите в устройството на цвета при орхидеите, въвеждат се понятията устна, колонка, полинии, шпора; обясняват се интересни факти от процеса на опрашване при това семейство. Показват се интересни представители — най-малката и най-голямата орхидея, най-големия цвят, най-дългата шпора и ‘предсказаното’ насекомо-опрашител, орхидеята ванилия и др. Показани са семената и са обяснени трудностите при семенното размножаване. Презентацията е богато илюстрирана с български представители на орхидеите. Обяснява се необходимостта от опазването им.

Презентацията е подходяща за ученици от начална и средна образователна степен, които имат поне базови познания по ботаника. Преговарят се някои основни понятия от изученото в клас (части на растенията — корен, стъбло и клони, листа, цветове и плодове; иглолистни и широколистни растения; вечнозелени и листопадни) и се въвеждат нови (ботаника, латински наименования на растения, полен, приспособления за разпространение на плодовете и семената и др.). Посредством снимки и жив материал (клонки, листа, плодове и семена в зависимост от сезона) се представят най-широко разпространените в България дървета и храсти. Посочват се определящите белези за всеки вид, къде се среща, с кой може да се сбърка и как да се различава от него. При желание и възможност се обясняват начални стъпки на работа с полеви определител на растения. В подходящи сезони получените знания се упражняват на практика в парка около НПМ-БАН.

Занятието е подходящо за деца от предучилищна възраст и начална образователна степен. Провежда се в зала на НПМ. Необходимите материали (семена, почва, вода) се осигуряват от НПМ като децата трябва да носят със себе си само две празни кофички от кисело мляко. С активното участие на децата под формата на въпроси и отговори се прави преговор на известното за анатомията и морфологията на растенията — говорим за корен, стъбло, листа, цветове, плодове и семена. Въвеждаме понятието видоизменени части на растенията, децата дават примери и записват на флипчарт имената на растения, чиито части (видоизменени или не) се използват за храна. Обсъждат се с децата факторите, необходими за успешното отглеждане на растения — светлина, топлина, въздух, почва и вода. В практическата част на занятието всяко дете само (с помощ от възрастен при необходимост) подготвя разсад от сезонен зеленчук — например репички. Пробива дупчици в 1та кофичка, поставя надпис на другата, пълни със субстрат, посажда семената и полива. Всяко дете взима разсада със себе си у дома или в учебното заведение и полага грижи за него (повтаряме факторите за растеж), докато стане готов за консумация зеленчука (около 25 дни). Съпровождащият децата преподавател/педагог получава инструкции и резервни семена.

—

—

—

Природата на Балканите и България в късния миоцен преди около 8—7 млн. години е доста добре проучена благодарение на открити богати палеонтологически находища. Само в палеонтологическия музей на НПМ-БАН се съхраняват над 30 000 фосилни костни останки. Те разкриват една фауна много близка до съвременната африканска, саванна фауна: хоботни животни, носорози, трипръсти коне (хипариони), жирафи, антилопи, маймуни, хищници от групите на хиените и големите котки. Смята се, че именно тази богата фауна на древната савана, разпростирала се от Балканите до Иран е дала, със засушаването на големи африкански пространства, началото на днeшната африканска саванна фауна.

От времето на Дарвин учените спорят за времето и мястото на възникване на човека. В днешно време, все нови и нови находки обогатяват представите ни в това отношение, но правят отговорите все по трудни. Традиционно се смята, че цялата най-ранна човешка история е протекла на Африканския континент. Това важи и за първите предчовеци (преките представители на човешката еволюционна линия — хомимините). Нови находки от България и използването на нови научни методи в проучването на стари находки от Гърция водят до нов прочит на тази най-древна история. В нейното разгадаване участват учени от България. Според най-новите анализи не екваториална Африка, а източното Средиземноморие би трябвало да е люлката на човечеството и родина на първите предчовеци. Първите от тях, според съвсем нови изследвания от Гърция и България, са живели на Балканите преди около 7,2 млн. години в тогавашната саванна обстановка. Все повече данни сочат, че тази научна хипотеза, показваща ролята на Европа за първите стъпки на човечеството, е основателна: съвсем наскоро следи на двуного същество, датиращи на повече от 6 млн. години бяха открити на остров Крит, а изследвания на по-древни човекоподобни маймуни от Централна Европа, които се публикуват буквално в наши дни, показват, че техните задни крайници са били практически готови за адаптация към двуногост.

Под ледникова епоха обикновено разбираме последните силни застудявания от края на плейстоценската епоха (между ~ 100 000 и ~ 12 000 години, когато започва нашата геоложка епоха — холоценът). Това е време, което впечатлява не само със студа и ледените шапки на планините, но и със животните, които са живели заедно с първите съвременни европейци. Такива са представителите на мамутовата фауна, характерна най-вече за обширните остепнени, хладни пространства. Там живеят на стада мамутите, дивите коне, северните елени, големорогите бизони, антилопата сайга. В предпланините и ниските планини, незасегнати от ледовете, обитават козирозите, гигантските пещерни мечки и пещерната хиена, среща се т. нар. пещерен лъв, навдишаващ по размери днешния лъв и дори сибирския тигър. Българската природа много прилича на по-горе описаната, но има своите особености.

Последните 12 000 години представляват нещо като по-топла междуледникова епоха. Изчезнали са мамутите, гигантските елени и пещерните мечки, отдръпнали са се на север студенолюбивите овцебици, но природата е достатъчно богата. Стихийната дейност на човека води през хилядолетиято до нейното обедняване. Само до преди няколко хиляди, а в редица случаи до преди няколко стотин години и у нас са живели видове, които можехме да срещнем и днес, ако не бяха унищожени от човека: 3 вида диви коне, антилопата сайга, дивият бик тур (прародителят на говедото), европейският бизон — зубърът, изчезнала популация на елена лопатар, който после е разселен изкуствено от Мала Азия, а дори и лъвовете. Мечката е била разпространена в цялата страна, както и почти изчезналият днес рис, голямата котка, която тайнствено преминава от време на време по западните ни гранични планини. Червената книга на България е пълна с уязвими и застрашени от човешката дейност животни, които могат да изчезнат, ако не вземем нужните мерки за тяхното опазване.

Началото на всяко палеонтологично изследване е свързано с разкриването и запазването на намерените фосили. В зависимост от природната обстановка в която са отложени фосилните останки, се прилагат различни методи и похвати за тяхното извличане, транспорт и консервиране. По време на фосилизация костните останки са подложени на различни процеси във времето и често са фрагментирани. Разкриването на древните животни по фосилен материал преминава от намирането му и подготовката му на терен към лабораторна обработка. На всеки етап се използват различни, специализирани методи, техники и инструменти, преди да бъдат предадени в ръцете на учените, за да бъдат определени и изследвани.

Днес маймуни в Европа могат да бъдат видяни само край Гибралтар. От времето на неогена в Европа (между 23 и приблизително 2,6 милиона год.) са известни, обаче, най-малко четири рода маймуни. Според зоологическата класификация те спадат към семейството на маймуните на стария свят — церкопитеците (Cercopithecidae). Това са: мезопитекът, долихопитекът, парадолихопитекът и макакът. Мезопитекът е най-ранният. Той е най-древният от тях. Представлява изчезнал род тънкотела маймуна (Colobinae). Живял е приблизително във времето от 8 млн. до 4 млн. години. Известни са три вида, живели един след друг във времето. Единствените в света запазени скелети от този род маймуни се съхраняват в колекциите на Националния природонаучен музей. Долихопитекът е малко по-късен (от времето на плиоцена) и по-едър, с по-наземен начин на живот. Парадолихопитекът живее след него. Той е много едра маймуна с удължена муцуна и прилича много по външен вид и начин на живот до днешните бабуини. Макаците живеят и днес. До неотдавна се смяташе, че се появяват в кватернера, но наскоро останки от макак бяха намерени в Италия, заедно с останки от мезопитеци. Проучването на зъбите и скелета на изкопаемите маймуни на Европа дава възможност да се прецени начина им на живот, а от там природната обстановка, в която са живели и нейните промени с времето.

Филмът Джурасик парк и всичките му продължения запалиха интереса към динозаврите на хора от всякакви възрасти. Но геоложките еволюция на нашата територия през милионите години е причина до момента у нас да има открити много малко останки на динозаври. Палеогеографията на Балканския полуостров като цяло през мезозойската ера също допринася за по-ограниченото разпространение на находища със запазени останки на четирикраки гръбначни животни от това време. В лекциите ще бъде обяснено и как учените изучават находищата на фосили, с какви методи извличат информацията от скалите и костите, за да могат накрая да обрисуват пейзажите и животните, обитавали територията на България в древни времена. В резултат на изследванията вече можем да кажем повече за находките от новото находище на къснокредни гръбначни от района на гр. Трън.

Може би всеки си е задавал въпроса, от къде учените знаят толкова подробности за живота на Земята през миналите епохи. За това помагат две научни направления в палеонтологията (тафономия и палеоекология), които ни позволяват да извлечем различна информация от фосилите и вместващите ги седиментни скали. Наблюденията върху състава на скалите, разположението на останките в пластовете, видовете, които се срещат в едно находище, техният строеж и особености помагат да се възстановят събития от геоложкото минало на нашата планета. Позволяват ни да научим повече за това как са живели, с какво са се хранили и какво поведение са имали отдавна изчезнали животни, да възстановим облика на древните среда, която са обитавали.

Подгответе се за пътешествие в дълбокото и мистериозно минало на Земята. От гледна точка на човешкия живот ние изпитваме трудност да осмислим необхватните дълбини на геологичното време. Въпреки, че е трудно да си го представим, нашата планета е на почти 4,6 милиарда години — около 1 милион пъти възрастта на пирамидите! Само си представете колко неща са се случили в човешката история от построяването на пирамидите досега и го сравнете с живота на Земята. Какво знаем за древното минало и как сме го научили? Знаете ли, че Луната се е образувала чрез сблъсък на малка планета с новообразуваната Земя, а, че океаните и движещите се континентални плочи вероятно са се образували много скоро след това? Че животът може би се е появил много по-рано отколкото допускаме и как минералите на морското дъно може би са помогнали това да се случи? Как появата на микроорганизми, които са изпълнили атмосферата с кислорода, който днес дишаме, е довела до формирането на едни от най-големите залежи от желязо в земната кора и почти е довела до унищожението на живота на планетата? Или, че е имало времена, когато цялата Земя е била гигантска ледена топка скована от ледове простиращи се от полюс до полюс? Не? Е, геоложката наука ни разкрива тайните на ранната история на Земята, а тази лекция ще ги сподели с вас и ще ви накара да погледнете на света с нови очи!

Нищо във Вселената не е вечно. Е, може би освен някои елементарни частици. Всичко се появява, развива и изчезва. Включително организмовите видове обитаващи планетата сега и в миналото й. Понякога изчезването е бавно и постепенно и засяга само една група животни или растения, а друг път е спонтанно, бързо и обхваща цялата биосфера — все едно някой е щракнал с пръсти и огромна част от живота на Земята изведнъж изчезва. През последните 542 милиона години по времето на т. нар. Фанерозойски еон животът преминава през 5, а според някои учени дори 6, чудовищни измирания. Масивни вулканични изригвания, формиране на суперконтиненти, глобално затопляне, ледникови епохи, невъобразими астероидни удари — много неща могат да доведат до катастрофа за живота. Какви са причините довели до най-големите масови измирания в историята на живота? Имат ли масовите измирания цикличен характер? Кои организми са загинали и кои са оцелели? Как тези събития са оформили еволюцията на организмовия свят и са създали природата позната ни днес? Живеем ли в момента във време на масово измиране? Именно това са въпросите, които тази лекция ще разгледа и на, които ще даде отговори, като при това ще покаже, че нищо не е вечно, животът винаги намира начин, а изчезването е завинаги.

Всички са чували за динозаврите. Сякаш изскочи ли от древните митове, всеки от нас по някакъв начин се сблъсквал с тях: с образите им представени в научно-популярните книги, в страховитите литературни произведения като ‘Изгубеният свят’ на Артър Конан Дойл, в спиращите дъха визии на филми като ‘Джурасик парк’, както и с внушителните им скелети изложени в музеи по цял свят. Те са супер-звездите на Мезозойската ера и любимци на децата. Но динозаврите не са единствените обитатели на този праисторически свят — те са делили планетата с редица други животни, сред които множество впечатляващи влечуги. Някои от тези влечуги са птерозаврите, плезиозаврите и ихтиозаврите, които погрешно наричаме летящи и морски динозаври. Други пък са тотално непознати на хората, които не се занимават с палеонтология. А можем да научим толкова много за тях! Знаете ли например, че много морски влечуги вероятно са били топлокръвни и не са снасяли яйца, а са раждали живи малки? Целта на тази лекция е да представи всички по-слабо познати или неразбрани от публиката групи мезозойски влечуги, техните родствени връзки помежду им, биологията им, както и техните най-интересни представители. Потопете се в света на мистериозните влечуги и открийте че истинският юрски парк е много повече от просто динозаври!

Мислим си, че сме запознати с динозаврите — тези загадъчни, допотопни животни обитавали планетата ни преди повече от 66 милиона години. Чели сме за тях и сме ги гледали като звезди във високобюджетни холивудски продукции. Удебени сме, че видяното в ‘Джурасик Парк’ е достатъчно основание да твърдим, че ги познаваме. Така ли е обаче наистина? През последните 50 години науката за динозаврите претърпя Ренесанс. Някогашните почти митологични образи на кръвожадни хищници и чудовищни гиганти вкопчени в смъртоносна схватка за владение на примитивните пейзажи днес са отстъпили място на животни, които се оказват по-сложни, по-модерни, по-неочаквано впечатляващи и от най-смелите ни предположения. Днес динозаврите имат топла кръв, дишат като птици, грижат се за малките си, по-интелигентни са, а доста са покрити с меки пера. Нещо повече — някои от тях са успели да оцелеят в катаклизмите довели до изчезването на толкова много животни в края на мезозойската ера. Тази лекция ще ви запознае със съвременните виждания и данни за динозаврите и техния живот. Ще разберете кога са се появили първите динозаври, как са се борили за правото си да съществуват редом да далеч по-страшни животни и как накрая са станали доминиращите сухоземни животни на планетата и то за цели 134 милиона години! Ще научите как някои от тях са станали най-големите животни съществували някога, а също и колко и какви различни групи динозаври са съществували. Не на последно място ще се запознаете с причините довели до измирането им и кои всъщност на съвременните динозаври. Ако в цялата тази история на динозаврите има урок за научаване, то той е, че понякога дори да си най-добрият и да си направил всичко, което трябва, понякога просто губиш играта. Възможно ли е същото да се случи и с нас?

Лекцията представлява адаптирана и съкратена версия на презентацията ‘Динозаврите: еволюция, биология и изчезване’. Добавен е сегмент за работата на учениците с различните видове фосили, с типовете скали и в кои скали можем да открием останки от древни организми. С примери от работата на палеонтолозите от НПМ-БАН в динозавровото находище край град Трън се представят дейностите, с които се занимават учените — от теренната работа, през работата в лабораторията, до анализите и публикуването на резултатите от научните изследвания. След основната презентационна част посветена на динозаврите учениците ще имат възможност в няколко слайда да се запознаят с процеса на изработване на художествени реконструкции на динозаври и други фосилни организми, включително и с примери от работата на автора/презентатора.

—

—

—

—

—

Така поставено, името директно ни телепортира в зоопарк пред металната клетка на лъва. Целата обаче не е това. С това ателие ще се отправим на пътешествие към най-малките живи единици на всеки един организъм — клетките. Представете си ги, толкова малки, че могат да се носят свободно на гърба на частици прах. Но въпреки малките си размери, в тях се крият тайните на живота. Всъщност всяка една клетка е устроена по специален начин и много наподобява един микроскопичен град — Клеткополис. В него имаме правителство, индустрия, пречиствателни станции, граници, пътища, транспортна система, полиция, електроцентрала и всичко, от което имат нужда градовете за да функционират. Освен, че заедно ще направим макет на Клеткополис, децата ще имат възможността да наблюдават живи клетки под микроскоп, ще играят на програмирана клетъчна смърт, ще потърсят из музея животното, което държи рекорда за най-голяма клетка и ще научат защо изолираме клетъчни култури от различни диви животни. Но за да е едно истинско приключение ще стигнем до границите на клетъчните ни познания, от където започват най-големите научни загадки.

Искате ли да научите как да си изолирате в домашни условия най-сложната молекула във вселената? Тя е толкова сложна, че учените разбират как изглежда преди по-малко от 70 г. Ако извадите цялото ДНК на една клетка и го разпънете, ще е по-дълго от вас самите. Всъщност в точно този момент вашето тяло е съставено от около 50 трилиона клетки и ако извадим всичките ДНК-молекулите от всяка една от тях и ги разпънeм, разстоянието ще е толкова дълго колкото това между слънцето и земята, но не само веднъж, а цели 600 пъти. Истината е, че ДНК-молекулата е много по-интересна от всичко изброено до тук, защото в нея е записана цялата информацията за всичко живо. Освен образователна презентация, учениците ще могат сами да изолират ДНК от банан и да си направят ДНК гривни.

Някога, преди около три и половина милиарда години, сред първичния океан или пък в недрата на Земята се е зародил животът — благодарение на молекула нуклеинова киселина, способна да съхранява и копира информация. Някога, през бронзовата епоха, човек за първи път използва символи, за да запише върху носител своя идея, да я запази и предаде на следващите поколения. Със своите четири различни нуклеотида, комбинирани в кодони, ДНК дирижира процесите в клетката, със своите букви, комбинирани в думи, езиците определят облика на културите ни. По време на заниманието ще обсъдим как работи генетичният код и какво е общото между говоримите езици и езиците на гените, защо е толкова централна Централната догма на биологията и по какво си приличат мутациите в ДНК и преписването в часовете. Ще разгледаме различните видове мутации и начините, по които те променят или не променят значенията и ще обърнем внимание на това, колко важни са грешките. Практическата част включва писане с генетичен код и компютърно моделиране на белтъци.

Прилепите са едни от най-странните бозайници, и това не е само заради начина, по който изглеждат. Те са единствените способни на активен полет, използват ехолокация, някой от тях се хранят с кръв, а други са с рекордно дълги езици. Отвъд интересната си биологична реалност са сред най-важните, за здравето на екосистемите, група животни. В последните десетилетия изследването на генетиката на прилепите, освен че помогна за откриването на много нови видове, доведе и до разкриването на част от тайните свързани с тяхното дълголетие, издръжливост на клетъчен стрес, както и на вируси убийци. Едно прилепче, което тежи само колкото 4 желирани мечета може да живее над 40 г. Освен това почти никога не сме наблюдавали ракови заболявания при тези животни. Сигурно вече няма нужда да ви убеждаваме, защо изследването на летящите бозайници може да ни даде изключително ценна информация за това как да се справим със смъртоносни вируси като еболата, както и как да се преборим с болестите типични за старостта.

В човешкия организъм има около 20 000 гени. Някои от тях определят цвета на очите ни, други каква е вероятността да се разболеем от диабет. Гените обаче съставят само около 2% от генетичната ни информация. Цялото ДНК, което се съдържа в една клетка се нарича геном и той е почти 99.8% идентичен с този на всеки друг човек на земята. Геномът ни предоставя голяма, но непълна картина за това как организмите функционират. За да видим пълната история, трябва да разгледаме това, което учените наричат ‘хологеном’. Хологеномът се отнася до гените на гостоприемниците, плюс всички гени на неговите симбиотични микроби. За да разберем колко и кои гени идват от микроорганизмите, секвенираме ДНК от изпражнения на различни видове, правилно прочетохте, биолозите обичат да си събират точно такива проби. До този момент сме открили около 3 милиона гени от микробни обитатели в човешкия чревен тракт. С други думи, нашето ръководство за генетични инструкции може да е около 150 пъти по-дълго, отколкото сме си мислили. Заради огромния размер и сложност на микробиома изследователите се чудят какво въздействие имат тези бактерии върху техните домакини. Микроорганизмите променят начина, по който усвояваме храната, но е много вероятно техният арсенал от 3 милиона гени да прави много повече от това. Докато бактериите често се намират в червата, те успяват да проявят неочаквани ефекти върху мозъка на своите домакини. По време на заниманието учениците ще се запознаят с това какво е геном и хологеном. Това е една все още неразказана история, от която ще научим много за еволюцията, здравето на човека и животните и поведението ни. За да добием известна перспектива, първо ще си поговорим за геномът и хологеномът на класическите моделни организми, а след това ще дискутираме защо е важно да изследваме тези на дивите животни.

Отивате в магазина, купувате любимата си биологична сметана и четете на етикета й ‘без ГМО’ или генно модифицирани организми. Имаме ли наистина нужда от това ‘без’? Генното инженерство е една от най-горещите научни теми през последните десетилетия, но много от казаното е продукт на носталгия по отминали времена или просто на страх от голямото неизвестно. Ето защо, тук ще разгледаме традиционните (като селективното кръстосване, практикувано от прабаба ви) и съвременните (като молекулярните ножици CRISPR) методи за генетично модифициране на организми, както и техните приложения. От създаването на патладжани, устойчиви към насекоми вредители, или на ориз с повишено съдържание на витамини до масовото производство на инсулин или дори пречистването на въздуха, генното инженерство носи огромен потенциал за нови и ефективни решения. Ще успее ли обществото да се възползва от тях? Заниманието ще включва изграждането на модел на генетично модифицирана ДНК-молекула, размножаването на генетично модифицирани бактерии или изготвянето на теоретични проекти, свързани с различните приложения на генното инженерство в агрикултурата, медицината и опазването на природата. Не на последно място, ще си поговорим за възможностите за работа като генен инженер в България.

Макар никой да не знае с точност как е възникнал животът на Земята или как ще изчезне, науката е единодушна, че постоянната промяна е присъща на всички живи създания. Еволюционната теория, формулирана от Дарвин и Уолъс и неспирно развивана от последвалите ги учени, стои в основата на съвременната биология. Познанията ни за естествения отбор и процесите на адаптация не само ни помагат да разберем съществуващото разнообразие на живота, но и значително да подобрим начина, по който развиваме животновъдството или земеделието, създаваме нови лекарства или предвиждаме последствията от промените в климата. С същото време, едностранни или грешни интерпретации на еволюционната теория в близкото минало са довели до появата на цели философски течения, даващи псевдонаучни обосновки на социалната дискриминация и расизма. По време на заниманието учениците ще се запознаят с основните концепции на еволюционната биология като адаптация, естествен отбор и селективен натиск и с тяхната правилна и неправилна употреба в научните експерименти и масовата култура. Теорията ще подкрепим с ролеви игри, задачи от пластелин или компютърни симулации в зависимост от възрастта на участниците.

Популационната генетика е науката, обединяваща класическата генетика и еволюционната теория. Всички движещи сили на еволюцията работят не върху отделни организми, а именно на ниво популация — група от свободно размножаващи се индивиди от един и същи вид, обитаващи дадена територия. Естественият отбор, изразяващ се в оцеляването и успешното размножаване на индивиди с по-добри генетични характеристики, и адаптацията към променящи се условия на средата, са възможни само при наличието на достатъчно голямо генетично разнообразие. Ако броят на индивидите е твърде малък, значителна част от тях ще оцелеят или загинат случайно (а не защото едни са по-добри от други); ако всички са еднакви, дори да са много, не е възможен изборът на определени предимства. Ето защо, опазването на генетичното разнообразие е задължително за дългосрочното оцеляване на видовете и екосистемите. Представете си, да речем, че гъбна болест нападне пшеницата (да, може да си представите ‘Интерстелар’). Ако притежаваме ниви с различни наследствени характеристики, поне в някои от тях ще се намерят гени за устойчивост към болестта. Ако всичките ни ниви са еднакви, рискуваме да не останат оцелели. По време на заниманието учениците ще се запознаят с основните принципи на популационната генетика и ще моделират сами процесите на промяна в дадена популация. Ще бъдат представени примери за това, какво могат да направят хората за опазването или възстановяването на генетичното разнообразие.

—

—

—

—

—

—

—