Поредното издание на Нощта на учените се проведе по традиция в последния петък на септември — на 27 септември 2024 г., от 18 до 22 ч. Програмата в Националния природонаучен музей — БАН ни среща с двама орнитолози, двама палеонтолози, един артист и един комуникатор на наука.
Д-р Ивайло Ангелов представи нови данни от изследванията си на скалния орел в България с видеоклип от теренната му работа, включващ кадри с поставяне на фотокапани в гнезда и проверка на скални местообитания с дрон за стари гнезда на скални орли. Виртуоз в полета над пресечени планински местности, скалният орел е най-бързото животно на планетата, със способността си да развие над 300 км/ч при пикиране. До момента у нас са установени 94 териториални двойки скални орли, което поставя вида на границата на изчезването в Югозападна България, където са се запазили само единични двойки. Скалните орли страдат най-много от незаконно ползване на отрови срещу хищни бозайници, от необезопасени стълбове на електропреносната мрежа и бракониерство.
Д-р Ивайло Ангелов е постдокторант към Националния природонаучен музей при БАН с тема на изследване „Характеристики на местообитанията на скалния орел в България и тестване на възможността за индивидуално определяне на немаркирани скални орли посредством ползване на фотокапани в гнезда“. В периода 2021—2023 д-р Ангелов изследва и картира всички гнездови територии на скалния орел в България като отчита дали са заселени от двойки орли, каква е възрастовата им структура и изследва състава на тяхната храна.
След него докторантът към Националния природонаучен музей при БАН, Михаил Илиев разказа за своите изследвания върху живота на червеногушата гъска (Branta ruficollis). С презентацията „От тундрата до Добруджа и обратно — голямото пътуване на червеногушата гъска“ той ни покани на виртуална разходка до най-важните места за опазването на червеногушите гъски. От края на 70-те години на миналия век Североизточна България се превръща в едно от основните зимовища на вида. Днес числеността му у нас силно варира през различните зимни сезони. Михаил разказа и за един от най-ефективните начините за изследване на птиците, а именно радиотелеметрията, с която е събрал данните си през последните години.
Михаил Илиев е докторант към Националния природонаучен музей при БАН от 2022 г., с богат опит от изпълнение на природозащитни проекти на национално и международно ниво. Един от обектите му на изследване и опазване е застрашената в глобален мащаб червеногуша гъска (Branta ruficollis), на която е посветил и професионалната си дейност като отговорник природозащитни дейности в Българското дружество за защита на птиците в Североизточна България.
Ас. Владимир Николов, докторант в НПМ-БАН, представи историята на откриването и проучването на палеонтологичното находище край град Трън в презентацията си „Първите 7 години (с динозаврите от Трънско)“. През 2017 година екип на НПМ-БАН, ръководен от палеонтолога доц. Латинка Христова, открива останки от динозаври край град Трън и така отваря неочакван прозорец към един изгубен свят от епохата на късната креда. С Владимир надникнахме в „кухнята“ на едно палеонтологично изследване и научихме какви методи и анализи използват учените, за да разпръснат мрака обгърнал геоложкото минало и не на последно място — какъв е бил организмовият свят, населявал територията на България преди повече от 80 милиона години. Проведените от учените експедиции до находището, вече седем на брой, водят не само до откриването на още кости на динозаври, но и на вкаменелости от костенурки, крокодили, земноводни, риби и дори насекоми — една цяла древна екосистема, за чието съществуване не сме и подозирали.
Владимир Николов е палеонтолог и палеоартист, асистент в Националния природонаучен музей при БАН. Занимава се с изследване на костните тъкани на фосилни гръбначни животни, открити в България и участва активно в проучването на находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. Автор и илюстратор на научнопопулярната книга „Песента на титаните: история за динозаври“.
За първи път Явор Денчев от Детски научен клас (ДНК) събра малки и големи изследователи в „Една научна нощ с ДНК“. Научното шоу включваше серия от забавни, впечатляващи и образователни научни етюди със зрелищни огнени демонстрации и спиращи дъха експерименти с течен азот, в които Явор вплита магията на науката.
Явор Денчев е магистър по микробилогия от Университет на Виктория, Канада, учител и аниматор с дългогодишен опит както в България, така и в Канада. Създател и ръководител на ДНК — Детски научен клас, в който показва, че науката не е страшна купчина от сухи формули и скучни картинки, а е изключително вълнуваща, интересна и дори забавна. Тя е начин на мислене и отваря врати към непознати светове и умения в децата.
На „Среща с палеоботаниката“ ни покани доц. д-р Владимир Бозуков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Доц. Бозуков разказа за различните процеси на фосилизация на растителния материал и типовете фосили. Видяхме различни седиментни скали, в които е възможна фосилизация и научихме каква информацията ни носят растителните фосили. Докоснахме се до експонати на неозойски растителни фосили с възраст от 35 до 15 млн. години от български находища на фосилна флора.
Доц. д-р Владимир Бозуков е палеоботаник, завеждащ секция „Палеоботаника и поленов анализ“ в ИБЕИ-БАН.
В своята презентация „Кабинет на Любопитствата: Origins“ Биляна Дешева сподели впечатленията и опита си от работата по проекта „Кабинета на Любопитствата“ — колаборация между четирима млади български артисти с четирима учени от Националния природонаучен музей при БАН. Черпейки от богатия архив зад тези колекции, екипът следва набелязаните от експертите категории, задавайки и индивидуална посока за работата на всеки автор. Резултатът — един „Кабинет“ с четири инсталации — „Artificialia“, „Scientifica“, „Naturalia“ и „Exotica“.
Биляна Дешева е артист на свободна практика, участвала в множество групови изложби и с две самостоятелни изяви. В своята работа тя изследва света на природата и неговите проявления, а най-определящи за творческия ѝ път до този момент са кураторските ѝ проекти. За Биляна този акт на създаване — от раждането на концепцията и материализирането на идеята, до събирането на всички различни нишки в едно многостранно преживяване за публиката, е една вълнуваща жива творба. В тази си практика артистът намира своята лична дефиниция за мястото на съвременното изкуство в днешния социум. Този въпрос, отнасящ се към универсалните връзки в колективното, е нещо, което дълбоко я вълнува.
Биляна Дешева има бакалавърска степен по живопис от Националната художествена академия в София, а в момента прави магистратура по „Визуална комуникация“.
Събитието във FB: https://fb.me/e/bZT58WIiw.
Нощта на учените е инициатива, в която по традиция се включват над 300 града в Европа и света. Учените от Националния природонаучен музей при БАН вярват, че науката трябва да бъде достъпна и вдъхновяваща за всички, особено за младите хора, като ги насърчава към възможностите за кариера в областта на научните изследвания.