Изследователски център по биоспелеология

Биоспелеологията е наука за изследване на живите организми, които живеят в пещерите, подземните води и недостъпните за човека подземни пространства. Националният природонаучен музей е единствената научна институция, която системно се занимава и координира проучването, описването и каталогизирането на пещерната фауна в България.

Кратка история на биоспелеологията в България

Проучването на пещерната фауна у нас започва през 1878 г. когато унгарският ентомолог Едуард Меркл открива в пещери в Средна Стара планина първите троглобионти в България — бръмбарите Trechus (Anophthalmus) balcanicus, Pholeuon merkli и Ph. merkli var. simile. Откритието остава в страни от полезрението на учените за продължителен период от време, тъй като в оригиналните описания на тези видове не се споменава, че са били открити в пещери.

Системните изследвания на българската пещерна фауна започват след 1922 г., когато тогаващния директор на Царските природонаучни институти Акад. Иван Буреш, заедно със своите сътрудници от Царския музей Нено Атанасов, Пенчо Дренски и Ненко Радев започват да проучват пещерната фауна в Западна Стара планина. Акад. Буреш публикува три обстойни прегледа на българската пещерна фауна (1926, 1928, 1936).

Голям тласък в развитието на родната биоспелеология има в средата на миналия век, когато започва дейността си ново поколение български зоолози в лицето на П. Берон, В. Георгиев, Х. Делчев, С. Андреев, В. Бешков, А. Попов, М. Квартирников и др. През 1962 г. е публикуван първият пълен каталог на българската пещерна фауна (В. Георгиев и П. Берон). Серия от следващи каталози, допълващи знанията ни за проучените пещери са публикувани през 1967, 1973 и 1994 г. В момента, специалисти от НПМ подготвят обобщаващ съвременните познания преглед на всички видове пещерни организми, които до момента са установени в българските пещери. Българската пещерна фауна е сравнително добре проучена, в сравнение със страни като Албания, Гърция, Македония, Турция и много други. Благодарение на системните биоспелеологични изследвания, започнали още в началото на миналия век от Акад. Буреш и негови сподвижници, днес ние знаем много за безгръбначните животни, обитаващи подземната среда и тяхното разпространение. Днес българската биоспелеологична школа продължава да се развива, присъединяват се нови специалисти и млади изследователи, ежегодно се добавят нови данни и видове от различни райони на страната. През 2005 г. започва системно проучване на фауната на подземната повърхностна среда в България.

Пещерна фауна на България

Факти:

Пещерни животни са известни от около 780 пещери.

Установени са около 800 вида животни.

Около 160 вида са трогло- и стигобионти.

Публикувани са над 440 научни труда.

Всяка година в пещерите у нас се откриват или описват по няколко нови за науката вида.

За фауната на около 5200 пещери не се знае нищо.

От близо 800 вида животни установени до момента в българските пещери, 160 вида могат да бъдат категоризирани като троглобионти или стигобионти, т.е. организми, чийто жизнен цикъл преминава изцяло в подземните кухини или води. Най-много пещерни видове има сред бръмбарите-бегачи (родовете Pheggomisetes, Duvalius, Rambousekiella и Laemostenus), батисцините (родовете Bathyscia, Beronia, Beskovia, Hexaurus, Netolitzkya, Radevia, Rhodopiola, Tranteviella, Bureschiana, Genestiellina, Balcanobius, Beroniella, Vratzaniola), многоножките (родовете Typhloiulus, Serboiulus, Apfelbeckiella, Rhodopiella, Balkanopetalum, Troglodicus, Rhodoposoma, Bulgarosoma, Bulgardicus, Anamastigona, Stygiosoma, Polydesmus, Bacillidesmus, Trachysphaera, Lithobius и Eupolybothrus) и мокриците (родовете Trichoniscus, Bulgaronethes, Beroniscus, Cordioniscus, Hyloniscus, Bulgaroniscus, Balkanoniscus, Vandeloniscellus, Tricyphoniscus, Bureschia, Rhodopioniscus). Широко разпространени в българските пещери, но с по-малко троглобионти са представителите на разредите сенокосци (Opiliones), псевдоскорпиони (Pseudoscorpiones) и паяци (Araneae).

Изследването на подземната фауна, описването на новите видове и каталогизирането на животните, живеещи в пещерите започва с тяхното улавяне, пренасяне до лабораториите и разпределяне. Подземната фауна включва както организмите, обитаващи макрокаверните (пещери, пропасти и минни галерии), така и тези, които живеят в недостъпни подземни кухини, дълбоките почвени слоеве и цепнатините на основната скала.

Видове подземни местообитания

1. подземни кухини — пещери, пропасти
2. цепнатини и микрокаверни
3. МSS — подземна повърхностна среда
4. изкуствени подземия — минни галерии, бункери и др.

Екологични групи подземно живеещи животни

троглоксени (trogloxenes) — това са животни, които в много от случаите попадат случайно в пещерите (например пренесени от вятъра или водата насекоми или техни ларви). При някои видове, пещерите може да са част от жизненият им цикъл (напр. зимуване).

троглофили (troglophiles) — видове, които обитават сезонно или постоянно пещери, минни галерии или техните входове и са частично адаптирани към подземен живот.

троглобионти (troglobites) — отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото си, очите липсват или са силно редуцирани, сетивните и тактилните органи са силно развити, живеят и се размножават само в подземна среда.

Безгръбначни животни в българските пещери

Латинско име	Българско име	Видове	Троглобионти
Protozoa	Първаци	6	Няма
Turbellaria	Ресничести червеи (планарии)	2	Няма
Oligochaeta	Малочетинести червеи	13	1
Hirudinea	Пиявици	3	1
Nematoda	Нематоди	3	Няма
Bivalvia	Миди	1	Няма
Gastropoda	Охлюви	25	9
Copepoda	Копеподи	58	26 (45%)
Ostracoda	Остракоди	1	1
Amphipoda	Амфиподи	9	7
Isopoda	Мокрици	54	30 (55%)
Decapoda	Раци	2	няма
Palpigrada	Палпигради	1	няма
Pseudoscorpiones	Псевдоскорпиони	15	7 (47%)
Scorpiones	Скорпиони	1	няма
Opiliones	Опилиони	19	4 (21%)
Araneae	Паяци	80	5 (6%)
Acari	Акари	18	няма
Pauropoda	Стоножки пауроподи	1	1
Symphyla	Стоножки симфили	1	няма
Diplopoda	Стоножки диплоподи	54	17 (31%)
Chilopoda	Стоножки хилоподи	28	5 (18%)
Collembola	Колемболи	41	7 (17%)
Diplura	Диплури	4	3
Thysanura	Тизанури	2	няма
Orthoptera	Правокрили	2	няма
Ephemeroptera	Еднодневки	3	няма
Plecoptera	Перли	3	няма
Psocoptera	Сенояди	1	1
Homoptera	Равнокрили	2	няма
Heteroptera	Дървеници	5	няма
Coleoptera	Твърдокрили	119	36 (30%)
Hymenoptera	Ципокрили	4	няма
Diptera	Двукрили	56	няма
Trichoptera	Ручейници	16	няма
Lepidoptera	Пеперуди	17	няма

Гръбначни животни в българските пещери

Латинско име	Българско име	Видове	Троглобионти
Pisces	Риби	3	няма
Aves	Птици	5	няма
Chiroptera	Прилепи	24	няма
Carnivora	Хищници	3	няма
Rodentia	Гризачи	2	няма

Защита за пещерната фауна

Нито един вид от българската пещерна фауна не е защитен от националното законодателство (Закон за биологичното разнообразие). Всички неблагоустроени сухоземни и морски пещери са определени като местообитания с европейска значимост в България по смисъла на Директива 92/43/ЕЕС и програмата НАТУРА 2000. Номенклатурата на типовете пещери според класификацията на палерактичните хабитати е представена в таблица.

Типове пещери в България според класификацията на палеарктичните хабитати

КОД	ХАБИТАТ
12.72	Комплексни морски пещери
65.22	Континентални прилепни пещери
65.41	Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона
65.42	Ледени пещери с безгръбначни троглобионти
65.5	Пещери с безгръбначни троглофили
88	Минни галерии

Типове пещери в България според класификацията на НАТУРА 2000

КОД	ХАБИТАТ
8310	Неблагоустроени пещери
8330	Подводни или частично подводни морски пещери

Мерки за законодателната защита, управление и изследване на пещерите се съдържат в Препоръка No. 36/1992 приета от Постоянния комитет към Бернската конвенция.

Фактори за богатството на пещерната фауна

Фауната на някои пещери е значително по-богата от тази на други, въпреки че физико-географските условия на пръв поглед изглеждат еднакви. Богатството или бедността на пещерната фауна се определя до голяма степен от:

Големина и вътрешен обем — по-големите пещерни системи в повечето случаи предлагат много различни микроместообитания, където се заселват видове с различни екологични изисквания. От друга страна има много изключения, в които фауната на къса и тясна пещера е по-богата от тази на много по-дълга и широка пещера.

Температура — установено е, че най-богати на видове са пещери са с температура 9—12 °С. Температурата има отношение към скоростта на гниенето на органичната материя, която е основния източник на енергия за много видове сапрофити.

Надморска височина — колкото по-високо е разположена дадена пещера, толкова по-ниска е температурата в нея. Най-богати на видове са пещерите в диапазона 500—1000 m. Пещерите в алпийската зона на Пирин (над 1800 m) са с температура ок. 1—2 °С и най-често се обитават от 1—2 вида животни.

Наличие на подземна река, езера или висока влажност — пещерите с подземни реки или постоянни синтрови езера са убежище на различни видове стигобионти. В същото време по-високата влажност в пещерата обикновено допринася и за по-голямото видово богатство сред сухоземните безгръбначни животни.

Наличие на органична материя — по-голямото количество органична материя (прилепно гуано, мъртва дървесина, листа и др.) благоприятства развитието на видове-сапрофити, с които се хранят различни сапрофаги. Наличието на органични остатъци улеснява събирането на пещерни животни, тъй като обикновено около тях се струпват много видове, които живеят в дълбоки цепнатини и е трудно да бъда открити по друг начин за времето, което биоспелеолога прекарва под земята.

Геологична история — палеогеографските условия и възрастта са съществен фактор при колонизацията и скоростта на видообразуване в подземната среда.

Брой посещения (единица събираческо усилие) — в биоспелеологията е известно правилото: ‘Колкото повече посещения — толкова повече установени видове’. Подземно живеещите животни също имат цикли на развитие и събирането на 90% от видовете живеещи в дадена пещера е възможно само след няколко посещения.

Екип на Изследователския център по биоспелеология

доц. д-р Петър Берон
проф. д-р Павел Стоев
доц. д-р Стоян Лазаров
доц. д-р Борислав Георгиев
доц. д-р Николай Симов
Виолета Желязкова
Ния Тошкова
асоцииран сътрудник Станимира Делева

Основна литература по биоспелеология

Берон П. 2005. Биоразнообразие на пещерната фауна в България — В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България — проблеми и перспективи, Българска биоплатформа, София, с. 397—420.

Георгиев В. 1976. Сухоземна троглобионтна фауна на Балканския полуостров — произход, формиране и зоогеография. — Автореферат на докторска дисертация, Институт по зоология, БАН, 25 с. [PDF]

Драганов Ст., Е. А. Димитрова-Бурин. 1980. Спелеоалгологични изследвания в България. — Екология, София, 6: 62—68.

Петков Ст. 1943. Растителността на пещерите, понорите и понорните блата в някои обширни варовити (карстови) области в България. — Списание на БАН, 68 (5): 109—188. [PDF]

Петров Б., П. Стоев. 2007. Подземният свят на Родопите. Програма за развитие на ООН — Проект, Глобален екологичен фонд, проект ‘Родопи’, Държавна агенция по горите, Министерство на земеделието и продоволствието, 86 с. [PDF]

Петров Б., П. Стоев. 2009. Методи за събиране и консервиране на пещерни животни. — Сборник с материали от симпозиум ‘80 години организирана спелеология в България’, Българска федерация по спелеология, 127—135.

Цветков Л. 1963. Живот в подземните води. — Наука и изкуство, София, 100 с. [PDF]

Цветков Л. 1982. Подземната хидробиосфера и биологичната еволюция. Изд. на БАН, 208 с.

Beron P. 1972. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. III. Résultats des recherches biospéologiques de 1966 à 1970. — Int. J. Speleol., 4: 285—349. [PDF]

Beron P. 1994. Résultats des recherches biospéléologiques en Bulgarie de 1971 à 1994 et liste des animaux cavernicoles bulgares. — Tranteeva, Sofia, 1: 1—137.

Beron P. 2007. Terrestrial Cave Animals in Bulgaria. — In: V. Fet & A. Popov (eds.) Biogeography and Ecology of Bulgaria, Springer, 493—526. [PDF]

Beron P., Guéorguiev V. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Résultats des recherches biospéléologiques de 1961 à 1965. — Bull. Inst. Zool. Mus., 24: 151—212.

Beron P., Petrov B., Stoev P. 2004. The invertebrate cave fauna of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). — In: Beron P. & Popov A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 791—822. [PDF]

Beron P., B. Petrov, P. Stoev. 2011. Invertebrate cave fauna of the Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). — In: P. Beron (ed.). Biodiversity of Bulgaria, 4. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 583—661. [PDF].

Guéorguiev V. 1977. La faune troglobie terrestre de la péninsule Balkanique. Origine, formation et zoogéographie. Ed. Acad. bulg. Sci., Sofia, 182 pp.

Guéorguiev V., Beron P. 1962. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. — Ann. de Spéléologie, 17 (2—3): 285—441.

Pandrurski I. 2007. Stygofauna of the Fresh Waters in Bulgaria. — In: V. Fet & A. Popov (eds.), Biogeography and Ecology of Bulgaria, Springer, 527—536. [PDF]

Stoev P. 2001. A synopsis of the Bulgarian cave centipedes (Chilopoda). — Arthropoda Selecta, 10 (1): 31—54.

Stoev P. 2004. New distributional records of millipedes from Bulgarian caves (Myriapoda: Diplopoda). — Acta zoologica bulgarica, 56 (2): 145—154. [PDF]

Връзки

Българска федерация по спелеология

Пещерите в България

Пещерен клуб Хеликтит София

Пещерен клуб Академик София