English · Български
[19] Лудогорие
Разградска, Русенска, Силистренска област
NATURA 2000: Lycaena dispar, Euphydryas maturna
Координати: 26° 47’ 32’’ E, 43° 49’ 49’’ N — Надморска височина: 205 m — Площ: 69504 ha
Описание: Районът включва географската област Лудогорие в Североизточна България. Релефът е равнинно-хълмист с характерни форми — каньоновидни суходолия и карови полета. Половината от общата площ е заета от широколистни гори, а другата половина са обработваеми площи и пасища. Горите са предимно смесени от сребролистна липа (Tilia tomentosa) с обикновен габър или цер (Quercus cerris), на места и с горун (Q. dalechampii) и полски клен (Acer campestre). Преобладават горите с издънков произход. Тревните съобщества са ксеротермни главно от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), черна садина (Chrysopogon gryllus) и ефемери. Районът е предимно селски, слабо населен без големи промишлени предприятия и индустрия.
Дневните пеперуди в района са добре проучени; първи са регионалните изследвания на Маркович (1904, 1909). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 10 от целевите видове [списък по-долу], особено на Lycaena dispar, Euphydryas maturna и Melitaea aurelia.
— Целеви видове: Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Lopinga achine, Euphydryas maturna, Melitaea aurelia, Brenthis hecate.
Защита и заплахи: На територията се намират няколко защитени територии, обявени за опазване на характерен ландшафт. Местообитанията са чувствителни към човешките дейности. Ползването на горите, включително голите сечи, както и горските пожари влошават качеството на горските местообитания. Интензивното земеделие, включващо употребата на изкуствени торове, пестициди, инсектициди и дори отрови има пряко отрицателно въздействие. Сухите пасища са силно уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Като мерки за опазване, за да се избегнат пожарите, препоръчваме строг контрол на забраната за палене на стърнищата. Препоръчваме, при възможност да се избягва ползването на пестициди и изкуствени торове, както и да не се прилагат голите сечи и залесяването с нетипични за района видове. Като бъдещи мерки да управление препоръчваме стимулиране на сечта на салкъма (Robinia pseudoacacia) за дърва за огрев и ползването на алтернативни възобновяеми енергийни източници.
Други бележки: През 2005 г. Лудогорието е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място, установени са 115 вида гнездящи птици, от които 22 са включени в Червената книга на България. Част е обхваната от CORINE място Лудогорие, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Нощните пеперуди в Лудогорието са незадоволително проучени. В района са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Hemaris croatica, Dolbina elegans, Cilix asiatica, Cryphia amasina, Schrankia taenialis, Autophila asiatica (единствено потвърдено находище в България), Euchalcia modestoides, Lamprotes c-aureum, Epimecia ustula, Athetis furvula, Enterpia laudeti, Euplagia quadripunctaria. Последният вид е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.
Координати: 26° 47’ 32’’ E, 43° 49’ 49’’ N — Надморска височина: 205 m — Площ: 69504 ha
Описание: Районът включва географската област Лудогорие в Североизточна България. Релефът е равнинно-хълмист с характерни форми — каньоновидни суходолия и карови полета. Половината от общата площ е заета от широколистни гори, а другата половина са обработваеми площи и пасища. Горите са предимно смесени от сребролистна липа (Tilia tomentosa) с обикновен габър или цер (Quercus cerris), на места и с горун (Q. dalechampii) и полски клен (Acer campestre). Преобладават горите с издънков произход. Тревните съобщества са ксеротермни главно от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), черна садина (Chrysopogon gryllus) и ефемери. Районът е предимно селски, слабо населен без големи промишлени предприятия и индустрия.
Дневните пеперуди в района са добре проучени; първи са регионалните изследвания на Маркович (1904, 1909). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 10 от целевите видове [списък по-долу], особено на Lycaena dispar, Euphydryas maturna и Melitaea aurelia.
— Целеви видове: Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Lopinga achine, Euphydryas maturna, Melitaea aurelia, Brenthis hecate.
Суходолие край Каменово, Лудогорие (фото С. Бешков, 2006).
Тревни съобщества до церови гори при село Медовене, Лудогорие. Биотоп на Coenonympha glycerion, Euphydryas maturna и Melitaea athalia (фото С. Бешков, юни 2006).
Други бележки: През 2005 г. Лудогорието е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място, установени са 115 вида гнездящи птици, от които 22 са включени в Червената книга на България. Част е обхваната от CORINE място Лудогорие, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Нощните пеперуди в Лудогорието са незадоволително проучени. В района са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Hemaris croatica, Dolbina elegans, Cilix asiatica, Cryphia amasina, Schrankia taenialis, Autophila asiatica (единствено потвърдено находище в България), Euchalcia modestoides, Lamprotes c-aureum, Epimecia ustula, Athetis furvula, Enterpia laudeti, Euplagia quadripunctaria. Последният вид е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.
Карта на района на Лудогорие.