Клас: Фосфати, арсенати, ванадати
Група: Лазулит
Оригинално описание: ‘Lazulit’ Klaproth, M. H., 1795. Prüfung eines smalteblauen Fossils, von Vorau — Beiträge zur Chemischen Kenntniss der Mineralkörper 1: 197—202 [
виж в ‘Библиотека’].
Типово находище: Фресницграбен, Криглах, Фишбахски Алпи, Щирия, Австрия.
Типов материал: Природонаучен музей, Лондон, Англия, 83304 (
Anthony et al., 2001—2005).
Етимология: от арабската дума, означаваща ‘небе’, за цвета му.
Разпространение: Австрия: Залцбург, до Верфен, Фарбеграбен и Хьолграбен; Бразилия: Минас Жерайс; Мадагаскар; Пакистан: фини кристали от района на Чилас, до връх Нанга Парбат; САЩ: Калифорния, окръг Моно, Белите планини, в рудника Чемпиън (
Anthony et al., 2001—2005).
Химия
(Mg,Fe2+)Al2(PO4)2(OH)2
Основни елементи: водород (H), кислород (O), магнезий (Mg), алуминий (Al), фосфор (P), желязо (Fe).
Кристални данни
Кристалография: моноклинна — призматичен.
Кристален хабитус: като кристали къси и дебели до остри бипирамидални, до 15 cm, или плосковидни по {111} или {101}, известни са и няколко други форми; зърнести, масивни.
Срастване: често по {100} с {001} като равнина на срастване, рядко правейки пластинчати или полисинтетични групи; рядко по {223}; чрез отражение по {221} с равнина на срастване {331}; няколко други закони са съобщавани (
Anthony et al., 2001—2005).
Оптични свойства
Цвят: лазурносин, небесносин, синкавобял, жълто-зелен, синьо-зелен, по-рядко зелен (
Anthony et al., 2001—2005).
Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен; може да бъде почти непрозрачен (
Anthony et al., 2001—2005).
Блясък: стъклен (
Anthony et al., 2001—2005).
Показател на лъчепречупване: 1.604—1.646 — анизотропен [двуосен (-)] (
Lazzarelli, 2012).
Двойно лъчепречупване: 0.031—0.036.
Разсейване: 0.014 (слабо).
Плеохроизъм: силен; X = безцветен; Y = синьо; Z = тъмносиньо (
Anthony et al., 2001—2005).