Фероактинолит

Клас: Силикати

Разновидности | Имена:

В богати на желязо метаморфни скали; в метаморфозирали железни формации (Anthony et al., 2001—2005). Съставна част на нефрита.

Нефрит — образец 0598, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘ferroactinolite’ Sundius, N., 1946. The classification of the hornblendes and the solid solution relations in the amphibole group — Sveriges Geologiska Undersökning 40 (4): 7 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: неизвестно.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: наименуван по сходството му с актинолита.

Разпространение: вероятно широко разпространен, но при много справки за находища липсват детерминативни химични анализи (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

{Ca2}{Fe2+5}(Si8O22)(OH)2

Основни елементи: водород (H), кислород (O), силиций (Si), калций (Ca), желязо (Fe).

Кристални данни

Кристалография: моноклинна — призматичен. Кристален хабитус: като остриевидни или стълбовидни кристали; зърнести до масивни. Срастване: просто или ламелно (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: съвършена по {110} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: няма данни. Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 5—6 (Anthony et al., 2001—2005). Плътност: 3.24—3.48 g/cm3 (Anthony et al., 2001—2005). Луминесценция: няма.

Оптични свойства

Цвят: тъмнозелен; в тънък участък жълто-зелен или синьо-зелен (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.668—1.702 — анизотропен [двуосен (-)] (Anthony et al., 2001—2005). Двойно лъчепречупване: 0.034. Разсейване: слабо (Anthony et al., 2001—2005). Плеохроизъм: умерен до силен (Anthony et al., 2001—2005).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0598 — 2.79 ct, Русия, Сибирски федерален окръг, Източен Саян.

→ Изглед галерия