Боян Петров

(магистър зоолог)

7 февруари 1973—май 2018

Образование: Софийски университет ‘Св. Кл. Охридски’ (1997).
Специалност: зоология, екология.
Личен сайт: http://boyanpetrov.com/

Област на научни изследвания

Разпространение, биология и екология на прилепите (Mammalia: Chiroptera);

Пещери и пещерна фауна на България, Балканския полуостров и Китай;

Фауна на високите планини по света;

Херпетология — разпространение и биология на земноводните и влечугите (Amphibia и Reptilia);

Таксономия и зоогеография на псевдоскорпионите (Аrachnida: Pseudoscorpiones).

Професионален опит

Експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна в над 50 проекта за оценка на фаунистичното разнообразие в национални и природни паркове, резервати, защитени местности, НАТУРА 2000 сайтове и природни забележителности.

Координатор на национални и международни проекти за изследване биологията, екологията и опазването на прилепите.

Консултант на държавни институции, неправителствени организации, популярни списания и онлайн издания.

Оценител на проекти в областта на биологичното разнообразие, управление и проучване на защитени територии.

Автор на десетки експертни оценки, становища, инструкции, рецензии, отчети, научно-популярни статии и пътеписи.

Презентатор с богат опит в България и чужбина.

Член на Консултативния комитет към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи EUROBATS.

Координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ.

Последни проекти

Зимен и летен национален мониторинг за състоянието на пещеролюбивите прилепи в България — ИАОС, НПМ, ПУДООС (2015).

Не сме сами на скалите — СДП Балкани (2014—2015).

План за управление на ПЗ ‘Деветашка пещера’ — Зелени Балкани (2013—2014).

Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове — фаза І — обособена позиция 5 ‘Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи’ Консорциум Натура България, МОСВ, Аgriconsulting S.p.A (2011—2013).

Стратегия за развитие на алпинизма и скалното катерене в природен парк ‘Витоша’ — Българска федерация по катерене и алпинизъм (2013).

Проучване на природните местообитания и видовете и създаване на система за мониторинг на биологичното разнообразие за района на Странджа планина — част Прилепи — Еко-Иновации, Българска фондация биоразнообразие (2012).

Проучвания върху видовия състав и разпространението на прилепите (Mammalia: Chiroptera) около проекто-трасето на газопровода Набуко в България — ГeoМарин Център ООД (2010—2012).

Мониторинг състоянието на прилепните популации в България — ИАОС, НПМ, MОСВ (2008—2010).

Оценка на съвместимостта на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) — част Прилепи. ПОВВИК АД (2010).

Стратегическо eкологично проучване за развитието на вятърна енергия в България — ПОВВИК АД (2010).

Екология, поведение и популационна генетика на горско-живеещия прилеп Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii) в България, Балканския полуостров и Кавказ — Швейцарска фондация за научни изследвания (програма SCOPES), Университета в Цюрих, Университета в Нови Сад, Институт по екология на планинските екосистеми в Краснодар (Русия) (2006—2009).

Проучване състоянието на пещерите и прилепите в Родопите — Програма за развитие на ООН проект Родопи (2005—2009).

Международни нощи на прилепите — EUROBATS (2008—2015).

Проучване на прилепите на територията на община Мадан — Асоциация на парковете в България (2008—2009).

Прилепите и оценките за въздействие върху околната среда — ВВI MATRA, Холандско дружество за опазване на бозайниците (VZZ), Румънска асоциация за защита на прилепите (2007—2008).

Определяне на благоприятния природозащитен статус на 13 вида прилепи и две подземни местообитания — Българска фондация биоразнообразие (2007—2008).

Оптимизация на мрежата от НАТУРА 2000 в България — МОСВ, ЦЛОЕ (2007—2008).

Първо изследване на подземната повърхностна среда в България: сравнителен анализ на фаунатa в карстови и силикатни райони въз основа на избрани групи безгръбначни животни — Фонд ‘Научни изследвания’ (2006—2009).

Популационна структура и екология на горско-живеещия прилеп Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii) в едно глациалните му убежища: Странджа планина — Изследователски фонд на National Geographic Society, Университета в Цюрих, Тракийски университет в Одрин (2006—2007).

Червена книга на Република България: прилепи и подземни местообитания — МОСВ, ЦЛОЕ (2005—2009).

Разработване и тестване на методики за оценка влиянието върху биологичното разнообразие при проектирането и строежа на пътища и транспортни коридори в България — ВВI MATRA, ALTERRA Wageningen, ЦЛОЕ, (2006—2008).

Пещерна фауна на Източните и Западните Родопи, Пирин и Славянка — видов състав, разпространение и опазване — НПМ (2000—2012).

Проучвания върху псевдоскоприоните (Аrachnida: Pseudoscorpiones) в Родопския масив: видов състав, разпространение и екология — НПМ (2000—2010).

Експедиционен опит

Участник и ръководител на изследователски и алпийски експедиции в Казахстан (1990), Франция, Испания и Италия (1992—2015), Гърция (2000, 2006—2014), Турция (2000, 2006—2009), Румъния (2000), Каракорум (Пакистан, 2001, 2005, 2009, 2014, 2017), Хималаите (Непал, 2014, 2015, 2016, 2017; Пакистан, 2016), Памир (Киргизия, 2003; Таджикистан, 2010), Андите (Аржентина, 2004), Аляска (САЩ, 2004), Кавказ (Русия, 2004), Тян Шан (Казахстан, 2007), Кения, Уганда и Танзания (2009), Китай (2011, 2013).

В периода 2000—2017 г. като алпинист е изкачил следните върхове над 5000 m:

2017 г. — Дхаулагири (8167 m) в Непал
2017 г. — Гашербрум-2 (8035 m) в Пакистан, 2009 г. — до 8030 m
2016 г. — Нанга Парбат (8126 m) в Пакистан
2016 г. — Макалу (8485 m) в Непал
2016 г. — Анапурна I (8091 m) в Непал
2015 г. — Манаслу (8163 m) в Непал (първо българско изкачване)
2014 г. — K2 (8611 m) в Пакистан (първо българско изкачване), 2005 г. — до 8200 m
2014 г. — Броуд пик (8047 m) в Пакистан, 2001 г. — до 7300 m
2014 г. — Канчендзьонга (8586 m) в Непал (първо българско изкачване)
2010 г. — Исмаил Сомони (7495 m) в Таджикистан
2010 г. — Корженевская (7105 m) в Таджикистан
2009 г. — Гашербрум-1 (8068 m) в Пакистан (първо българско изкачване)
2009 г. — Маунт Кения (5199 m) в Кения до 5100 m
2009 г. — Маргарита (5109 m) в Уганда
2009 г. — Килиманджаро (5895 m) в Танзания
2007 г. — Кан Тенгри (6995 m) в Казахстан
2004 г. — Елбрус (5642 m) в Русия
2004 г. — Макинли (6195 m) в САЩ
2004 г. — Аконкагуа (6962 m) в Аржентина
2003 г. — Ленин (7134 m) в Киргизия
2001 г. — Демавенд (5671 m) в Иран
2000 г. — Арарат (5137 m) в Турция

В периода 1990—2015 г. с научна и спортна цел е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватска, Турция и Китай.

Интервюта

Интервю за списание Forbes България (май 2015) [PDF].

Интервю за списание National Geographic България (февруари 2015) [PDF].

Хора на риска National Geographic България (май 2013) [PDF].

В девствените пещери на Китай, списание Обекти (февруари 2012) [PDF].

Най-нови публикации

Naumova, M., Lazarov, S., Petrov, B., Deltshev, C., 2016. New faunistic data on the cave-dwelling spiders in the Balkan Peninsula (Araneae). — Ecologica Montenegrina, 7: 425—438.

Tzankov, N., Popgeorgiev, G., Kornilev, Y., Petrov, B., Zidarova, S., Stefanov, T., 2015. Sofia. — In: Kelcey, J. (ed.), Vertebrates and Invertebrates of European Cities: Selected Non-Avian Fauna. Springer New York, 179—206.

Savev, S., Borisov, M., Bekchiev, R., Kostova, R., Tsankov, N., Shurulinkov, P., Petrov, B., 2015. Old forests in Strandja Nature Park — conservation and sustainable management. — Directorate of Strandja Nature Park, Malko Tarnovo, 200 pp. (In Bulgarian).

Цанков, Н. Д., Попгеоргиев, Г. С., Наумов, Б. Я., Стоянов, А. Й., Корнилев, Ю. В., Петров, Б. П., Дюгмеджиев, А. В., Вергилов, В. С., Драганова, Р. Д., Луканов, С. П., Вестерстрьом, А. Е., 2014. Определител на земноводните и влечугите в природен парк Витоша. — Дирекция на Природен парк Витоша, София, 248 с. [PDF]

Petrov, B., Alexandrova, I., Karadakov, V., Georgieva, T., Toshkova, N., Zhelyazkova, V., 2014. Bats (Mammalia: Chiroptera) in Ponor Special Protection Area (Natura 2000), Western Bulgaria: Species Diversity and Distribution. — Acta zoologica bulgarica, 65 (Suppl. 5): 117—128.

Langourov, M., Lazarov, S., Stoev, P., Guéorguiev, B., Deltshev, C., Petrov, B., Andreev, S., Simov, N., Bekchiev, R., Antonova, V., Ljubomirov, T., Dedov, I., Georgiev, D., 2014. New and interesting records of the MSS and cave fauna of Vitosha Mt., Bulgaria. — Proceedings of Balkan Speleological Conference 'Sofia’2014', Sofia, Bulgaria, 28—30 March 2014. Caving Club 'Helictite' — Sofia, pp. 66—76. [PDF]

Petrov, B., von Helversen, O., 2011. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Western Rhodopes mountain (Bulgaria & Greece). — In: Beron, P. (ed.). Biodiversity of Bulgaria, 4. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 525—581. [PDF]

Beron, P., Petrov, B., Stoev, P., 2011. The invertebrate cave fauna of the Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). — In: Beron, P. (ed.). Biodiversity of Bulgaria, 4. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 583—661. [PDF]

Westerstom, A., Petrov, B., Tzankov, N., 2010. Envenoming following bites by the Balkan adder Vipera berus bosniensis — First documented case series from Bulgaria. — Toxicon, 56: 1510—1515.

Петров, Б., 2010. Прилепите — забулените тайни на нощта. — GEO България, февруари 2010. [PDF]

— По-пълен списък на публикации — раздел e-Natura | Публикации на персонала