Лекции
Тема: Arctic and Alpine Lake Ecosystems as Indicators of Environmental Change
Лектор: Адам Янто, Факултет по екология и науки за околната среда в Технически университет в Зволен, Словакия
Кога: 5 март 2026, четвъртък, от 10:00 до 12:00 часа
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Арктическите и алпийските езера са ключови компоненти на ландшафтите с висока географска ширина и голяма надморска височина, тъй като допринасят за биогеохимичния цикъл, местното биоразнообразие или свързват водните и сухоземните екосистеми чрез трофични потоци. Въпреки че се срещат в географски различни региони, тези езера се смятат за отделни екосистеми, тъй като споделят много общи характеристики. Характеризират се с ниски температури, продължителна ледена и снежна покривка, кратки вегетационни периоди, високо ултравиолетово облъчване и като цяло олиготрофни условия, всички от които водят до относително ниска продуктивност и опростени хранителни вериги. В същото време, тяхното географско положение и структурна простота ги правят силно чувствителни към промените в околната среда, включително затопляне на климата, замърсяване и въвеждане или имиграция на неместни видове. По тези причини те са сред най-застрашените типове екосистеми в световен мащаб. Въпреки същественото им значение за ландшафтната екология и за наблюдение на глобалните стресови фактори, все още има значителни пропуски в разбирането ни за тяхното функциониране при променящи се условия на околната среда. В презентацията си авторът анализира как се разширява това разбиране, като изследва как тези екосистеми реагират на повишаващите се температури на въздуха и въвеждането на различни видове риби и как местните фактори модулират тези реакции.
Лектор: Адам Янто, Факултет по екология и науки за околната среда в Технически университет в Зволен, Словакия
Кога: 5 март 2026, четвъртък, от 10:00 до 12:00 часа
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Арктическите и алпийските езера са ключови компоненти на ландшафтите с висока географска ширина и голяма надморска височина, тъй като допринасят за биогеохимичния цикъл, местното биоразнообразие или свързват водните и сухоземните екосистеми чрез трофични потоци. Въпреки че се срещат в географски различни региони, тези езера се смятат за отделни екосистеми, тъй като споделят много общи характеристики. Характеризират се с ниски температури, продължителна ледена и снежна покривка, кратки вегетационни периоди, високо ултравиолетово облъчване и като цяло олиготрофни условия, всички от които водят до относително ниска продуктивност и опростени хранителни вериги. В същото време, тяхното географско положение и структурна простота ги правят силно чувствителни към промените в околната среда, включително затопляне на климата, замърсяване и въвеждане или имиграция на неместни видове. По тези причини те са сред най-застрашените типове екосистеми в световен мащаб. Въпреки същественото им значение за ландшафтната екология и за наблюдение на глобалните стресови фактори, все още има значителни пропуски в разбирането ни за тяхното функциониране при променящи се условия на околната среда. В презентацията си авторът анализира как се разширява това разбиране, като изследва как тези екосистеми реагират на повишаващите се температури на въздуха и въвеждането на различни видове риби и как местните фактори модулират тези реакции.
Тема: Genetic variability of the invasive blue crab in the Mediterranean
Лектор: Петра Савич, магистър по екология и опазване на околната среда от Университета в Загреб, гостуващ студент по програма Erasmus+ в музея
Кога: 5 март 2026, четвъртък, от 14:00 до 15:00 часа
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Синият рак (Callinectes sapidus) е сред стоте най-опасни инвазивни вида в Средиземноморието, който застрашава сериозно както местното биоразнообразие, така и поминъка на хората. Видът произхожда от западния край на Атлантическия океан и е интродуциран в много части на света, но все още не е изяснено как се е появил в Средиземно море. В своето изследване Петра Савич анализира съществуващите данни от Средиземно море и събира нови генетични проби от популациите по бреговете на Хърватска и о-в Сардиния, за да подложи на проверка следната хипотеза: дали всички средиземноморски популации произлизат от Черно море или сме свидетели на второ независимо навлизане на вида.
Лектор: Петра Савич, магистър по екология и опазване на околната среда от Университета в Загреб, гостуващ студент по програма Erasmus+ в музея
Кога: 5 март 2026, четвъртък, от 14:00 до 15:00 часа
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Синият рак (Callinectes sapidus) е сред стоте най-опасни инвазивни вида в Средиземноморието, който застрашава сериозно както местното биоразнообразие, така и поминъка на хората. Видът произхожда от западния край на Атлантическия океан и е интродуциран в много части на света, но все още не е изяснено как се е появил в Средиземно море. В своето изследване Петра Савич анализира съществуващите данни от Средиземно море и събира нови генетични проби от популациите по бреговете на Хърватска и о-в Сардиния, за да подложи на проверка следната хипотеза: дали всички средиземноморски популации произлизат от Черно море или сме свидетели на второ независимо навлизане на вида.
Тема: Using natural history museum collections to study evolution
Лектор: д-р Андрю Фут, Център за еволюционен и екологичен синтез към университета в Осло
Кога: 8 май 2025, 14:00
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Д-р Андрю Фут е еволюционен еколог със специален интерес към адаптацията и видообразуването. Използвайки мултидисциплинарен подход, който съчетава древна ДНК, геномика, стабилни изотопи и поведенчески изследвания, той проследява тези процеси при косатките (Orcinus orca), които са в процес на обособяване на различни форми и екотипове. Темата “Using natural history museum collections to study evolution” ще ви разкрие как музейните колекции могат да бъдат ключ към разбирането на еволюционните процеси. Косатките се срещат от Арктика до Антарктика и във всички води между тях. Те се са се диверсифицирали в различни екотипове и морфотипове, някои от които са предложени като нови видове или подвидове. Д-р Фут представя преглед на това, което сме научили за биологията на косатките и предполагаемото видообразуване на базата на набор от полеви проучвания, изследване на музейни колекции, както и нововъзникващи дисциплини като геномиката. Проучванията му се фокусират все повече върху молекулярните подходи за изследване на еволюционните траектории. Ключов интерес за него е интегрирането на методите на палео и съвременна геномика за анализиране на данни от времеви серии и достъп до динамиката на взаимодействащите демографски и адаптивни процеси — подходи, които Андрю Фут прилага при трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus). Изследването е проведено с финансиране от European Research Council.
Лектор: д-р Андрю Фут, Център за еволюционен и екологичен синтез към университета в Осло
Кога: 8 май 2025, 14:00
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме: Д-р Андрю Фут е еволюционен еколог със специален интерес към адаптацията и видообразуването. Използвайки мултидисциплинарен подход, който съчетава древна ДНК, геномика, стабилни изотопи и поведенчески изследвания, той проследява тези процеси при косатките (Orcinus orca), които са в процес на обособяване на различни форми и екотипове. Темата “Using natural history museum collections to study evolution” ще ви разкрие как музейните колекции могат да бъдат ключ към разбирането на еволюционните процеси. Косатките се срещат от Арктика до Антарктика и във всички води между тях. Те се са се диверсифицирали в различни екотипове и морфотипове, някои от които са предложени като нови видове или подвидове. Д-р Фут представя преглед на това, което сме научили за биологията на косатките и предполагаемото видообразуване на базата на набор от полеви проучвания, изследване на музейни колекции, както и нововъзникващи дисциплини като геномиката. Проучванията му се фокусират все повече върху молекулярните подходи за изследване на еволюционните траектории. Ключов интерес за него е интегрирането на методите на палео и съвременна геномика за анализиране на данни от времеви серии и достъп до динамиката на взаимодействащите демографски и адаптивни процеси — подходи, които Андрю Фут прилага при трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus). Изследването е проведено с финансиране от European Research Council.
Тема: Серия от кратки лекции за новата молекулярна лаборатория и мегабаркодирането
Лектори: д-р Александра Токарева и д-р А. Хансен
Кога: 17—21 ноември 2025
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме:
Лектори: д-р Александра Токарева и д-р А. Хансен
Кога: 17—21 ноември 2025
Къде: семинарната зала на Националния природонаучен музей при БАН, експозиция, ет. 1
Резюме:
„Ерата на масовото секвениране в НПМ-БАН: Стартиране на новата молекулярна лаборатория“ — А. Токарева
„Общ преглед на мегабаркодирането с Oxford Nanopore Technologies“ — А. Хансен
„ДНК баркодиране — полезно ли е? Нашият опит с таксономията на Staphylinidae“ — А. Хансен
„500 секвенирани образци — сега какво? Управление на данни за ONT секвенции“ — А. Хансен