Живот в Антропоцена: микропластмасовото замърсяване — въздействия и предизвикателства за прилепите
Наименование на конкурса
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти — 2025 г.
Основна научна област или тематично направление
Биология
Заглавие и резюме на проекта
Живот в Антропоцена: микропластмасовото замърсяване — въздействия и предизвикателства за прилепите
Човешката дейност се е превърнала в доминиращата сила, оформяща живота на Земята и променяща екосистемите в мащаб, невиждан в геоложката история. Сред множеството антропогенни стресори, микропластмасите се открояват като един от най-дълготрайните, повсеместно разпространени и коварни замърсители. Микропластмасите се дефинират като пластмасови частици с размер под 5 mm, които възникват или при разграждането на по-големи пластмасови отпадъци (вторични микропластмасите), или се произвеждат умишлено в малък размер за индустриални и битови приложения (първични микропластмасите), като ексфолиращи частици в козметика, индустриални абразиви и микропелети в почистващи препарати. През последното десетилетие изследванията показват, че микропластмасите не се ограничават до конкретна среда — те проникват в почвите, сладководните и морските екосистеми, както и в атмосферата. След поглъщане или вдишване микропластмасите могат да се натрупват в тъкани и органи, да нарушават жизненоважни биологични функции и да действат като преносители на други замърсители и патогени. Експериментални и теренни проучвания при различни таксони — от планктон и риби до птици и бозайници — свързват микропластмасите с намален растеж и размножаване, нарушения в храненето и придвижването, възпалителни процеси, оксидативен стрес и промени в имунния отговор. Докато замърсяването с микропластмасите в морските екосистеми е сравнително добре документирано, сухоземните системи остават слабо проучени, а биоиндикаторните им видове — почти неизследвани. Прилепите (Chiroptera) са ключови биоиндикатори за здравето на екосистемите поради своята екологична чувствителност, висока подвижност и централна роля в трофичните мрежи. Насекомоядните прилепи вероятно са изложени на микропластмасите по няколко основни начина: чрез хранене с насекоми, натрупали микропластмасите от водни или сухоземни хранителни вериги, чрез поглъщане на замърсена вода или вдишване на аерозолни микровлакна. Въпреки високия потенциал за експозиция, системни данни за популациите прилепи в България или на Балканите липсват. Настоящият проект ще осигури първата цялостна оценка на замърсяването с микропластмаси при прилепи в България. Той ще комбинира теренно събиране на пресни проби гуано и лабораторно идентифициране и характеризиране на микропластмасите, както и анализ на възможни връзки с физиологични и имунологични показатели. Допълнително ще бъде приложено сондиране на натрупани депозити от гуано в дългосрочни убежища на прилепи, за да се реконструират историческите тенденции в замърсяването с микропластмасите през последните десетилетия. Чрез интегриране на екологични, токсикологични и имунологични подходи, проектът ще предостави нови знания за пътищата на експозиция, разпространението и потенциалните здравни ефекти на микропластмасите при сухоземни биоиндикаторни видове, с по-широки последици за опазването на биоразнообразието в условията на Антропоцен.
Вид на планираните изследвания, определени съгласно чл. 5, ал. 3, а когато проектът обхваща различни видове изследвания, това се описва в проектното предложение
Фундаментални
Базова организация
Национален природонаучен музей, Българска академия на науките
Име и адрес на ръководителя на научния колектив
асистент д-р Ния Тошкова
бул. Цар Освободител 1, София 1000
Списък на членовете на научния колектив в съответствие с Насоките за кандидатстване в конкурса
д-р Станимира Делева
д-р Виолета Желязкова
Максим Колев
Кирил Вълканов
проф. д-р Николай Начев
доцент д-р Севгинар Феимова Ибрямова
Полина Тодорова
Искана сума за изпълнение на проекта
30 677,51 евро
Описание на очакваните резултати
Проектът ще осигури първите системни данни за експозицията на прилепи в България към микропластмаси — тема, която до този момент остава напълно неизследвана в национален и регионален контекст. Ще бъдат генерирани знания за честотата, пътищата и интензивността на експозицията чрез интегриран анализ на различни проби — гуано, тъкани, кръв и ембрионален материал. Очаква се да се установят връзки между натрупването на микропластмаси и физиологични показатели като телесно състояние, имунологични и репродуктивни маркери, както и биохимични индикатори за оксидативен стрес. Допълнително, чрез сондиране на исторически депозити от гуано ще бъде реконструирана динамиката на замърсяването с микропластмаси през последните десетилетия. Това ще предостави уникална перспектива върху мащаба и скоростта на натрупване на пластмасови замърсители в сухоземните екосистеми. В методологичен план проектът ще създаде стандартизирани протоколи за изолиране и идентифициране на микропластмаси от прилепи, които могат да бъдат прилагани и при други сухоземни бозайници.
Постигнати резултати от изпълнението на проекта по етапи, ако проектът се изпълнява на етапи, и кратък анализ на тяхната приложимост, в т. ч.
Списък на научните публикации, изработени във връзка с проекта, с интернет връзка към публикациите в електронната страница на списанието, в което са публикувани, и/или към публично достъпни електронни копия на публикациите в Портала за отворена наука съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗННИИ, а за издания, публикувани само в печатен вид, се публикуват началната страница, страницата с отбелязано финансиране от Фонда и други страници по желание на научния колектив
Интернет връзка към публично достъпните научни данни, за които е приложимо
Друга информация, свързана с проекта, като предложения за индустриални или други полезни за обществото приложения на резултатите
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти — 2025 г.
Основна научна област или тематично направление
Биология
Заглавие и резюме на проекта
Живот в Антропоцена: микропластмасовото замърсяване — въздействия и предизвикателства за прилепите
Човешката дейност се е превърнала в доминиращата сила, оформяща живота на Земята и променяща екосистемите в мащаб, невиждан в геоложката история. Сред множеството антропогенни стресори, микропластмасите се открояват като един от най-дълготрайните, повсеместно разпространени и коварни замърсители. Микропластмасите се дефинират като пластмасови частици с размер под 5 mm, които възникват или при разграждането на по-големи пластмасови отпадъци (вторични микропластмасите), или се произвеждат умишлено в малък размер за индустриални и битови приложения (първични микропластмасите), като ексфолиращи частици в козметика, индустриални абразиви и микропелети в почистващи препарати. През последното десетилетие изследванията показват, че микропластмасите не се ограничават до конкретна среда — те проникват в почвите, сладководните и морските екосистеми, както и в атмосферата. След поглъщане или вдишване микропластмасите могат да се натрупват в тъкани и органи, да нарушават жизненоважни биологични функции и да действат като преносители на други замърсители и патогени. Експериментални и теренни проучвания при различни таксони — от планктон и риби до птици и бозайници — свързват микропластмасите с намален растеж и размножаване, нарушения в храненето и придвижването, възпалителни процеси, оксидативен стрес и промени в имунния отговор. Докато замърсяването с микропластмасите в морските екосистеми е сравнително добре документирано, сухоземните системи остават слабо проучени, а биоиндикаторните им видове — почти неизследвани. Прилепите (Chiroptera) са ключови биоиндикатори за здравето на екосистемите поради своята екологична чувствителност, висока подвижност и централна роля в трофичните мрежи. Насекомоядните прилепи вероятно са изложени на микропластмасите по няколко основни начина: чрез хранене с насекоми, натрупали микропластмасите от водни или сухоземни хранителни вериги, чрез поглъщане на замърсена вода или вдишване на аерозолни микровлакна. Въпреки високия потенциал за експозиция, системни данни за популациите прилепи в България или на Балканите липсват. Настоящият проект ще осигури първата цялостна оценка на замърсяването с микропластмаси при прилепи в България. Той ще комбинира теренно събиране на пресни проби гуано и лабораторно идентифициране и характеризиране на микропластмасите, както и анализ на възможни връзки с физиологични и имунологични показатели. Допълнително ще бъде приложено сондиране на натрупани депозити от гуано в дългосрочни убежища на прилепи, за да се реконструират историческите тенденции в замърсяването с микропластмасите през последните десетилетия. Чрез интегриране на екологични, токсикологични и имунологични подходи, проектът ще предостави нови знания за пътищата на експозиция, разпространението и потенциалните здравни ефекти на микропластмасите при сухоземни биоиндикаторни видове, с по-широки последици за опазването на биоразнообразието в условията на Антропоцен.
Вид на планираните изследвания, определени съгласно чл. 5, ал. 3, а когато проектът обхваща различни видове изследвания, това се описва в проектното предложение
Фундаментални
Базова организация
Национален природонаучен музей, Българска академия на науките
Име и адрес на ръководителя на научния колектив
асистент д-р Ния Тошкова
бул. Цар Освободител 1, София 1000
Списък на членовете на научния колектив в съответствие с Насоките за кандидатстване в конкурса
д-р Станимира Делева
д-р Виолета Желязкова
Максим Колев
Кирил Вълканов
проф. д-р Николай Начев
доцент д-р Севгинар Феимова Ибрямова
Полина Тодорова
Искана сума за изпълнение на проекта
30 677,51 евро
Описание на очакваните резултати
Проектът ще осигури първите системни данни за експозицията на прилепи в България към микропластмаси — тема, която до този момент остава напълно неизследвана в национален и регионален контекст. Ще бъдат генерирани знания за честотата, пътищата и интензивността на експозицията чрез интегриран анализ на различни проби — гуано, тъкани, кръв и ембрионален материал. Очаква се да се установят връзки между натрупването на микропластмаси и физиологични показатели като телесно състояние, имунологични и репродуктивни маркери, както и биохимични индикатори за оксидативен стрес. Допълнително, чрез сондиране на исторически депозити от гуано ще бъде реконструирана динамиката на замърсяването с микропластмаси през последните десетилетия. Това ще предостави уникална перспектива върху мащаба и скоростта на натрупване на пластмасови замърсители в сухоземните екосистеми. В методологичен план проектът ще създаде стандартизирани протоколи за изолиране и идентифициране на микропластмаси от прилепи, които могат да бъдат прилагани и при други сухоземни бозайници.
Постигнати резултати от изпълнението на проекта по етапи, ако проектът се изпълнява на етапи, и кратък анализ на тяхната приложимост, в т. ч.
Списък на научните публикации, изработени във връзка с проекта, с интернет връзка към публикациите в електронната страница на списанието, в което са публикувани, и/или към публично достъпни електронни копия на публикациите в Портала за отворена наука съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗННИИ, а за издания, публикувани само в печатен вид, се публикуват началната страница, страницата с отбелязано финансиране от Фонда и други страници по желание на научния колектив
Интернет връзка към публично достъпните научни данни, за които е приложимо
Друга информация, свързана с проекта, като предложения за индустриални или други полезни за обществото приложения на резултатите