Патогенно замърсяване в пещерите — причини и методи за превенция
Наименование на конкурса
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти — 2025 г.
Основна научна област или тематично направление
Биология
Заглавие и резюме на проекта
Патогенно замърсяване в пещерите — причини и методи за превенция
Патогенното замърсяване представлява въвеждането на патоген в нов или наивен гостоприемник или популация, което често води до тежка епидемия. Класически пример за това е болестта на белия нос (ББН) при хиберниращите видове прилепи, отнела живота на няколко милиона индивида в Северна Америка. Причинителят ѝ, гъбата Pseudogymnoascus destructans (Pd), е привнесена от Европа, където не причинява значима заболеваемост или смъртност. Интродукцията най-вероятно е опосредствана от спелеолози, тъй като че Pd може да оцелява дълго време в пещерния субстрат, който от своя страна лесно полепва по пещерното облекло и екипировка. Въпреки че настоящата епидемия от ББН вече не може да бъде спряна, от изключителна важност е да се приложат уроците, извлечени до момента. По-специално, наскоро в Европа беше открит близкородствен на Pd вид (наречен Pd2), който има различни предпочитания към прилепните гостоприемници и може да предизвика нова вълна на ББН, в случай че се разпространи между континентите. Допълнително, пещерите приютяват стотици видове микроорганизми, някои от които също биха могли да се проявят като опортюнистични патогени, безвредни в естествената си среда, но опасни, ако бъдат пренесени другаде. За да се предотвратят подобни интродукции, необходимо е да се оцени човешкият потенциалът за разпространение на микроби в рамките на и между различни пещери.Досегашните изследвания по темата са провеждани почти изключително в туристически пещери, съсредоточавайки се върху идентификацията на човешки патогени, опазването на древни рисунки и, по-рядко върху антопогенното влияние върху микробните съобщества в пещерите. До момента няма изследване, което да е оценило количествено човешкия потенциал за разпространение на микроби, различни от Pd, между пещери и да препоръча мерки срещу неговото ограничаване. Това знание е нужно за подобряване на хигиенните практики в спелеологията и оттам за предотвратяване на патогенното замърсяване в пещерите, поради което сме го избрали за цел на настоящия проект.
Вид на планираните изследвания, определени съгласно чл. 5, ал. 3, а когато проектът обхваща различни видове изследвания, това се описва в проектното предложение
Фундаментални
Базова организация
Национален природонаучен музей, Българска академия на науките
Име и адрес на ръководителя на научния колектив
гл. асистент д-р Виолета Желязкова
бул. Цар Освободител 1, София 1000
Списък на членовете на научния колектив в съответствие с Насоките за кандидатстване в конкурса
д-р Станимира Делева
д-р Ангел Иванов
д-р Йордан Ходжев
Стела-Теодора Трендафилова
д-р Джули Шапиро
Искана сума за изпълнение на проекта
30 677,51 евро
Описание на очакваните резултати
Проектът ще разшири познанията за антропогенното влияние на върху гъбните и бактериалните съобщества в пещерите във връзка с честотата на спелеоложки посещения и естеството на човешки дейности. Това ще ни даде индикации за устойчивостта на подземната екосистема към външни влияния и евентуалната необходимост от вземането на мерки за тяхното намаляване. Особено важен принос на изследването ще бъде метагеномният анализ на проби, събрани от пещерната екипировка на участници в експедиции, който ще бъде проведен за първи път в света. Това ще ни даде информация за пропорцията от цялото гъбно и бактериално разнообразие в пещерата, което би могло да полепне по човешката екипировка и съответно да бъде пренесено в друга пещера. Резултатите ще представялват възможно най-директното доказателство за антропогенната роля в патогенното замърсяване на подземните екосистеми и ще предоставят солидна теоретична основа за разработването на ефективни природозащитни мерки, включително за предотвратяване интродукцията на Pd2 извън Европа.
Постигнати резултати от изпълнението на проекта по етапи, ако проектът се изпълнява на етапи, и кратък анализ на тяхната приложимост, в т. ч.
Списък на научните публикации, изработени във връзка с проекта, с интернет връзка към публикациите в електронната страница на списанието, в което са публикувани, и/или към публично достъпни електронни копия на публикациите в Портала за отворена наука съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗННИИ, а за издания, публикувани само в печатен вид, се публикуват началната страница, страницата с отбелязано финансиране от Фонда и други страници по желание на научния колектив
Интернет връзка към публично достъпните научни данни, за които е приложимо
Друга информация, свързана с проекта, като предложения за индустриални или други полезни за обществото приложения на резултатите
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти — 2025 г.
Основна научна област или тематично направление
Биология
Заглавие и резюме на проекта
Патогенно замърсяване в пещерите — причини и методи за превенция
Патогенното замърсяване представлява въвеждането на патоген в нов или наивен гостоприемник или популация, което често води до тежка епидемия. Класически пример за това е болестта на белия нос (ББН) при хиберниращите видове прилепи, отнела живота на няколко милиона индивида в Северна Америка. Причинителят ѝ, гъбата Pseudogymnoascus destructans (Pd), е привнесена от Европа, където не причинява значима заболеваемост или смъртност. Интродукцията най-вероятно е опосредствана от спелеолози, тъй като че Pd може да оцелява дълго време в пещерния субстрат, който от своя страна лесно полепва по пещерното облекло и екипировка. Въпреки че настоящата епидемия от ББН вече не може да бъде спряна, от изключителна важност е да се приложат уроците, извлечени до момента. По-специално, наскоро в Европа беше открит близкородствен на Pd вид (наречен Pd2), който има различни предпочитания към прилепните гостоприемници и може да предизвика нова вълна на ББН, в случай че се разпространи между континентите. Допълнително, пещерите приютяват стотици видове микроорганизми, някои от които също биха могли да се проявят като опортюнистични патогени, безвредни в естествената си среда, но опасни, ако бъдат пренесени другаде. За да се предотвратят подобни интродукции, необходимо е да се оцени човешкият потенциалът за разпространение на микроби в рамките на и между различни пещери.Досегашните изследвания по темата са провеждани почти изключително в туристически пещери, съсредоточавайки се върху идентификацията на човешки патогени, опазването на древни рисунки и, по-рядко върху антопогенното влияние върху микробните съобщества в пещерите. До момента няма изследване, което да е оценило количествено човешкия потенциал за разпространение на микроби, различни от Pd, между пещери и да препоръча мерки срещу неговото ограничаване. Това знание е нужно за подобряване на хигиенните практики в спелеологията и оттам за предотвратяване на патогенното замърсяване в пещерите, поради което сме го избрали за цел на настоящия проект.
Вид на планираните изследвания, определени съгласно чл. 5, ал. 3, а когато проектът обхваща различни видове изследвания, това се описва в проектното предложение
Фундаментални
Базова организация
Национален природонаучен музей, Българска академия на науките
Име и адрес на ръководителя на научния колектив
гл. асистент д-р Виолета Желязкова
бул. Цар Освободител 1, София 1000
Списък на членовете на научния колектив в съответствие с Насоките за кандидатстване в конкурса
д-р Станимира Делева
д-р Ангел Иванов
д-р Йордан Ходжев
Стела-Теодора Трендафилова
д-р Джули Шапиро
Искана сума за изпълнение на проекта
30 677,51 евро
Описание на очакваните резултати
Проектът ще разшири познанията за антропогенното влияние на върху гъбните и бактериалните съобщества в пещерите във връзка с честотата на спелеоложки посещения и естеството на човешки дейности. Това ще ни даде индикации за устойчивостта на подземната екосистема към външни влияния и евентуалната необходимост от вземането на мерки за тяхното намаляване. Особено важен принос на изследването ще бъде метагеномният анализ на проби, събрани от пещерната екипировка на участници в експедиции, който ще бъде проведен за първи път в света. Това ще ни даде информация за пропорцията от цялото гъбно и бактериално разнообразие в пещерата, което би могло да полепне по човешката екипировка и съответно да бъде пренесено в друга пещера. Резултатите ще представялват възможно най-директното доказателство за антропогенната роля в патогенното замърсяване на подземните екосистеми и ще предоставят солидна теоретична основа за разработването на ефективни природозащитни мерки, включително за предотвратяване интродукцията на Pd2 извън Европа.
Постигнати резултати от изпълнението на проекта по етапи, ако проектът се изпълнява на етапи, и кратък анализ на тяхната приложимост, в т. ч.
Списък на научните публикации, изработени във връзка с проекта, с интернет връзка към публикациите в електронната страница на списанието, в което са публикувани, и/или към публично достъпни електронни копия на публикациите в Портала за отворена наука съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗННИИ, а за издания, публикувани само в печатен вид, се публикуват началната страница, страницата с отбелязано финансиране от Фонда и други страници по желание на научния колектив
Интернет връзка към публично достъпните научни данни, за които е приложимо
Друга информация, свързана с проекта, като предложения за индустриални или други полезни за обществото приложения на резултатите