[07] Добростан

NATURA 2000: Maculinea nausithous, Euphydryas aurinia

Координати: 24° 56’ 2’’ E, 41° 49’ 48’’ N — Надморска височина: 1053 m — Площ: 50282 ha

Описание: Районът се намира в Западните Родопи и носи името на едноименния планински рид. На север граничи с Горнотракийската низина, като границата преминава над град Асеновград. На запад естествена граница е долината на Чепеларска река. Преобладава сложен ридов релеф, прорязан от речни долини. В геоложки аспект ридът Добростан е изграден от метаморфни скали. Районът е доста разнороден и с изразена зоналност, срещат се както планински, така и аридни средиземноморски съобщества. Най-голяма площ заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори. В по-ниските части добре изразен е поясът на ксеротермните гори от космат (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), а също и гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa). На по-високите части има смесени ксеромезофилни и мезофилни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca), горун (Q. dalechampii), обикновен габър (Carpinus betulus) и воден габър (Ostrya carpinifolia). Тук е и най-големият защитен масив от черен бор (Pinus nigra) в страната. По заравнените била и по склоновете има открити пространства с ксеромезофилна тревна растителност с преобладаване на валезийска поветица (Festuca valesiaca), стоянова власатка (F. stojanovii), F. panciciana, далматска власатка (F. dalmatica), черна садина (Chrysopogon gryllus), обикновена полевица (Agrostis capillaris). Срещат се над 100 вида ендемични растения. В долната си част Чепеларска река е с крайречни гори от източен чинар (Platanus orientalis) и с галерии от черна елша (Alnus glutinosa).

Дневните пеперуди в района са добре проучени; множество резултати са публикувани от Маркович (1923), Буреш & Тулешков (1929, 1930). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 15 от целевите видове [списък по-долу], особено на Parnassius apollo, Maculinea nausithous и Euphydryas aurinia.

— Целеви видове: Pyrgus cinarae, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Pieris ergane, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, M. nausithous, Plebejus sephirus, Erebia medusa, Limenitis populi, Euphydryas aurinia, Melitaea trivia.

Защита и заплахи: Има 14 защитени територии — 7 природни забележителности, 5 защитени местности, един поддържан резерват и един резерват, обявени с цел опазване на ландшафти, иглолистни гори, скални образувания или местообитания на редки растителни и животински видове. Резерватът Червената стена е обявен през 1962 г., през 1977 г. е обявен от UNESCO за биосферен резерват. Природата е под въздействието на горско-стопански и земеделски дейности. Горите са застрашени от интензивните сечи, паша и умишлени палежи. Изсичането на гори по поречията, както и изграждането на малки ВЕЦ нарушава цялостния воден баланс и има отрицателно въздействие. Потенциална заплаха е развитието на мащабни комплекси и съоръжения за масов туризъм.

Други бележки: Част от територията попада в CORINE място, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България. Нощните пеперуди са слабо проучени, повече данни има от най-ниските части на района (долината на р. Чая и склоновете непосредствено над нея). В района са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Triodia amasina, Eochorica balcanica, Typhonia ciliaris, Lamellocossus terebra, Phyllodesma ilicifolia, Lemonia balcanica, Charissa intermedia, Nychiodes waltheri, Dasycorsa modesta, Menophria abruptaria, Gypsochroa renitidata, Rhegmatophila alpina, Cryphia rectilinea, Cryphia tephrocharis, Orectis proboscidata, Schrankia taenialis, Hypena palpalis, Zethes insularis, Exophila rectangularis, Odice arcuinna, Pyrrhia treitschkei, Cucullia santonici, Shargacucullia prenanthis, Calocuculia celsiae, Amphipyra micans, Hydraecia micacea, Anthracia eriopoda, Caradrina terrea, Tiliacea cypreago christiani, Apamea aquila, Hadena vulcanica urumovi, Saragossa implexa, Perigrapha rorida, Egira tibori, Egira anatolica, Egira bulgarica, Dichagyris melanura melanura, Nola confusalis, Euplagia quadripunctaria. Последният вид е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.