Хризоберил

Клас: Оксиди и хидроксиди

Разновидности | Имена:

Характерен за някои гранитни пегматити, свързани със слюдени шисти или реакционни зони в ултрамафични скали (Anthony et al., 2001—2005). Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка (Arem, 1987: 67).

Хризоберил — образец 0607, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Krisoberil’ Hoffmann, C. A. S., 1789. Mineralsystem des Herrn Inspektor Werners mit dessen Erlaubnis herausgegeben von C. A. S. Hoffmann — Bergmannisches Journal 1: 373, 387 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: [Бразилия] ‘Brasilien’ (Hoffmann, 1789: 387).

Типов материал: неизвестен.

Етимология: произлиза от гръцките думи χρυσός (хризос) и βήρυλλος (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала и берил.

Разпространение: широко разпространен, прочутите находища включват: Бразилия: Баия, Кампо Формозо, Тейшейра ди Фрейтас, и Кахоейра; Еспирито Санто: Танкредо, Колатина; Минас Жерайс, Фариа Лемос, Американа, Теофило Отони; Зимбабве: близо до Масвинго (Форт Виктория); Мадагаскар: в близост до езерото Алаотра, североизточно от Амбатосоратра; Русия: Изумрудените мини, река Токовая, до Екатеринбург (Свердловск) и Мурзинка, Урал; САЩ: Колорадо, Джеферсън, край Голдън; Мейн, при Топшъм, Париж и Хартфорд, Оксфорд и на други места; Шри Ланка: областта Ратнапура (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

BeAl2O4

Основни елементи: берилий (Be), кислород (O), алуминий (Al).

Кристални данни

Кристалография: орторомбична — бипирамидален. Кристален хабитус: кристалите са на тънки слоеве по {001} или къси призматични заедно [100], до 22 cm, видимо на ивици по {001} || [100]. Срастване: често по {130}, генерира или сплескани с форма на сърце или псевдохексагонални множество контактни и проникващи двойници (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: ясна по {110}, несъвършена по {010}, слаба по {001} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: неравен до мидест (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 8.5 (Arem, 1987: 66). Плътност: 3.69—3.81 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: слабо червено под ултравиолетова светлина. Други: електрическата проводимост се увеличава с температурата.

Оптични свойства

Цвят: различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено при преминаваща светлина (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен, може да бъде непрозрачен и лъскав с ориентирани включeния (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен (Arem, 1987: 66). Показател на лъчепречупване: 1.746—1.763 — анизотропен [двуосен (+)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.007—0.013. Разсейване: слабо — 0.015 (Arem, 1987: 67). Плеохроизъм: александрит: X = червено; Y = жълто-оранжево; Z = изумруденозелено.

Материал от ‘Хранилище’

9 образци: 0011 — 1.77 ct, Танзания; 0126 — 0.85 ct, Мадагаскар; 0607 — 1.77 ct, Танзания; 0667 — 0.21 ct, Мадагаскар; 0509 — 0.35 ct, Мадагаскар; 0514 — 0.24 ct, Мадагаскар; 0166 — 0.33 ct, Шри Ланка; 0288 — 0.50 ct, Бразилия, Минас Жерайс, Антониу Диас, Eмачита; 0455 — 0.18 ct, Шри Ланка.

→ Изглед галерия