English · Български

[37] Славянка

Благоевградска област
NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 23° 40’ 32’’ E, 41° 25’ 45’’ N — Надморска височина: 1321 m — Площ: 14718 ha

Описание: Славянка се намира в Югозападна България. Границите следват орографските граници на едноименната планина, позната още и с името Алиботуш, като е обхваната и част от Южен Пирин на север от Голешевска река. На юг районът граничи с държавната ни граница с Гърция. Планината Славянка е изградена от протерозойски метаморфозирани варовици и мрамори, което е причина теренът да е типично карстов. Тази особеност в геоложкия и строеж, пълното безводие, географското и разположение и климата създават условия за развитие на планинско-средиземноморска природа. В подножието е ксеротермния дъбов пояс, съставен главно от вторични гори, както и храсталаци от келяв габър (Carpinus orientalis). Над тях са горите от мизийски бук (Fagus moesiaca) и воден габър (Ostrya carpinifolia), както и обширни гори от черен бор (Pinus nigra). Срещат се и съобщества на цар-борисовата ела (Abies borisii-regis). Иглолистният пояс на планината е от стари гори от черна мура (Pinus heldreichii), типични за варовиковите планини в южните и западните части на Балканския полуостров. Над горната граница на гората са формирани предимно субалпийски храстови и тревни съобщества.

По отношение на дневните пеперуди районът е добре проучен; първи са регионалните изследвания на Тулешков (1929, 1931) и Дряновски (1930г, 1931, 1933). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 19 от целевите видове [списък по-долу], особено на Agriades dardanus, Polyommatus nephohiptamenos и Pseudochazara orestes.

Целеви видове: Pyrgus cinarae, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Pieris ergane, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Agriades dardanus, Polyommatus eroides, Polyommatus aroaniensis, Polyommatus nephohiptamenos, Coenonympha rhodopensis, Erebia medusa, E. melas, Hipparchia senthes, Pseudochazara orestes, Melitaea trivia.

Поляни и иглолистни гори в местността Ливада, Славянка. Типичен биотоп на Coenonympha rhodopensis, Erebia medusa (фото С. Бешков, 11 юли 2006).
Поляни и иглолистни гори в местността Ливада, Славянка

Цветни ливади в близост до иглолистни гори в Славянка. Биотоп на Plebeius (Aricia) eumedon, Erebia medusa (фото С. Бешков, 11 юли 2006).
Цветни ливади в близост до иглолистни гори в Славянка

Каменист терен по южния склон на хълм Градище, Южен Пирин. Биотоп на Euchloe penia и Pseudochazara orestes (фото С. Абаджиев, 11 юли 2006).
Каменист терен по южния склон на хълм Градище, Южен Пирин

Защита и заплахи: На територията на района е строгият резерват Алиботуш, обявен през 1951 г. за опазване на горски екосистеми (през 1977 г. от UNESCO за биосферен резерват). Районът е слабо населен. Местообитанията са уязвими от човешки дейности, свързани с горското стопанство, земеделието и ползването на водите. В резервата Алиботуш не сa разрешени човешки дейности, но контролът върху спазването на режима му е недостатъчен. Потенциална заплаха за местообитанията в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива са вече изградени в Гърция, в близост до българската граница. През последното десетилетие започна развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици. Особено силна заплаха е бракониерското бране в промишлени количества на алиботушкия чай (Sideridis scardica). По време на брането му има силно увеличено човешко присъствие и замърсяване с отпадъци. Чаят се бере като се изскубва с корените и след това не се възстановява на същото място. Сериозна е и възможността за възникване на горски пожари.

Други бележки: Част от района е CORINE място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 134 вида птици, от които 21 са включени в Червената книга на България. Пеперудната фауна има изразен ксеромонтанен характер, установени са редица редки и с консервациона значимост видове като: Spialia phlomidis, Euchloe penia, Rethera komarovi drilon, Charissa certhiatus, Nebula nebulata pirinica, Comibaena neriaria, Hypena munitalis, Raparna conicephala, Odice arcuinna, Eublemma rosea, Cucullia formosa, Cucullia lucifuga, Teinoptera lunaki, Amephana dalmatica, Amphipyra tetra, Pyrrhia victorina, Caradrina suscianja, Agrochola wolfschlaegeri, Gortyna cervago, Hadena adriana, Hadena vulcanica urumovi, Hadena wehrlii frequens, Hadena caesia xanthophoba, Hadena drenowskii, Polia serratilinea kowatschevi, Mythimna andereggii pseudocomma, Chersotis anatolica, Standfussiana dalmata, Xestia speciosa, Euxoa conspicua, Euxoa decora, Euxoa vitta hercegovinensis, Euxoa montivaga и други, някои от които са балкански и локални ендемити. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз.

Карта на района на Славянка
Карта на района на Славянка.