Клиноцоизит

Клас: Силикати
Група: Епидот

Обикновено в регионално метаморфозирали магмени и седиментни скали, както и при контактно метаморфозирали, богати на калций, седименти; продукт на промяна на плагиоклазни фелдшпати (Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са изключително редки.

Клиноцоизит — образец 0047, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Кlinozoisit’ Weinschenk, E., 1896. Ueber Epidot und Zoisit — Zeitschrift für Kristallographie 26: 166—169 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: Гьозлесванд, Прегратен, Тирол, Австрия.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: наименуван по неговата моноклинна кристалография и връзката му с цоизита.

Разпространение: Австрия: Гьозлесванд, до Прегратен, Тирол; Канада: от Тиминс, Онтарио; Мадагаскар; Мексико; Норвегия: Арендал; Чешка република (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

Ca2Al3(SiO4)3(OH)

Основни елементи: водород (H), кислород (O), алуминий (Al), силиций (Si), калций (Ca).

Кристални данни

Кристалография: моноклинна — призматичен. Кристален хабитус: кристалите призматични, обикновено удължени и набраздени; често едро до финозърнести; също влакнести. Срастване: ламелно по {100}, рядко (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: съвършена по {001} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: неравен (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 6—7 (Lazzarelli, 2012). Плътност: 3.21—3.38 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: няма.

Оптични свойства

Цвят: безцветен, бледожълт, розов, червен, сив, зелен; безцветен в тънък участък (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен. Показател на лъчепречупване: 1.67—1.734 — анизотропен [двуосен (+)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.005—0.015. Разсейване: няма данни. Плеохроизъм: няма.

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0047 — 0.57 ct, Пакистан, Гилгит-Балтистан (Северна провинция), Балтистан, Скарду, 35.3° с. ш. 75.61667° и. д..

→ Изглед галерия